През 1991 г. повече от 47000 наказателни постановления в Канада са отхвърлени по системни причини, свързани със забавено съдопроизводство.
В последните години медиите все по-често фокусират вниманието си върху български престъпни групи, организирани извън страната. Случаят обаче с българина оставя трайна следа в Канадското законодателство. Той влиза в учебниците и в историята на Канадското правораздаване с прецедент, в основата на който десетки хиляди лица, обвинени в престъпления биват освободени без съд и присъда. Юридическият казус, който оставя след себе си Илия Андонов Ашков (Elija Anton Askov), родом от село Говедарци отваря най-голямата корупционна врата в Канадското правосъдие.
В тази публикация ще се опитаме да опишем траекториите на престъпно взаимодействие на човек, рецидивист, който след многогодишна престъпна дейност се завръща безпрепятствено в България, без да е обект на особено внимание от страна на българските власти и прокуратура.
Обществото ни от години е с непрекъснат фокус върху прокуратурата и съда в България, в очакването на реформи и процеси на трансформация, които да утолят обществената жажда за справедливост. Тази нагнетена енергия генерира очаквания, които винаги ще са някъде на хоризонта, защото всичко преминава през политическите страсти на управляващи и опозиция.
Но да се върнем към правосъдната система в Канада.
През далечната 1965 г. един млад човек успява да напусне границите на социалистическа България, бягайки през Югославия. По този начин Илия Андонов Ашков (Elija Anton Askov) достига чак до Торонто. Причината е криминалното му досие, свързано с грабежи.
Още с бягството си в Канада през 1965 г., Илия Ашков се забърква с криминалитета в района на Онтарио и става част от местната организирана престъпност. През 1975 г. Ашков, заедно с Радчо Говедаров, Николас Попович и Срето Джамбас са обвинени и признати за виновни за нахлуване посред бял ден с взлом в ресторант, завършило с убийство на канадския гражданин Тревър Пол.
Години по-късно Илия Ашков ще отвори “кутията на Пандора“ в канадското законодателство, след като е арестуван за пореден път през ноември 1983 г.
Случаят Ашков се превръща в прецедент. Той е описван непрекъснато като един от най-забележителните случаи.
Престъпната група на българина, действаща на територията на област Онтарио е свързвана с проституция, трафик на хора и държи „монопола“ върху доставката на екзотични танцьорки.
За да може да бъде заловена се планира мащабна акция, включително и със специални разузнавателни средства. Канадските служби внедряват агент под прикритие – офицер, който става шофьор на Питър Белмонт – водеща фигура в бизнеса с екзотични танцьорки за нощни заведения в района на Монреал, завърнал се отново на територията на Торонто, от където е започнал своя бизнес. Но междувременно територията вече е овладяна от Едуард Мело, Самуел Гуглиота, Илия Ашков и Ралф Хъси. Когато Белмонт решил да се завърне с бизнеса си в района на Онтарио, за него няма място. Територията е управлявана и контролирана изцяло от мафиотската структура. За да може да присъства отново в бизнеса с екзотични танцьорки от Белмонт се е искало да предоставя 50% от приходите си. Но той отказва. Именно затова Белмонт е принуден да съдейства изцяло на разследващите органи, страхувайки се за живота си. Илия Ашков обикновено ръководи наказателни акции, свързани с тормоз, заплахи и убийства. Групата му е под постоянно наблюдение и са арестувани с оръжия в ръце, след като засичат с автомобил Белмонт. Ашков, като един от ръководителите на престъпната организация, заедно с Едуард Мело, Ралф Хъси и Самуел Гуглиота са заловени на място.
Познавайки добре проблемите на правораздавателната система в Канада, защитата на Ашков стъпва върху правото залегнало в Хартата за правата и свободите. Ашков е освободен след редица пренасочвания и отлагания на процеса на основание, че му е отказано правото да бъде съден в разумен срок. Периодът му на задържане продължава 48 месеца в очакване на дело.
Правото да бъдеш съден в разумен срок е от толкова фундаментално значение, че Върховният съд на Канада решава, че единственото възможно средство за защита при нарушение на това право е спиране на производството.
Това на практика слага край на съдебното действие и обвиняемият излиза на свобода. Така, ако държавата не може да изправя обвиняемия пред съда в рамките на разумен срок, тя губи правото изобщо да съди това лице. Въпросът за разумен срок все още е в рамките на широка професионална дискусия, макар че след прецедента „Ашков“ се правят опити за законово дефиниране на това понятие.
Прецедентът Ашков се превръща в „ключ“, освобождаващ през 1991 г. над 47000 души, обвинени в престъпления.
В професионалните дискусии около прецедента Ашков много юридически експерти предупреждават, че това ще засили упражняването на корупция в забавяне на дела, включително и чрез умишлено създаване на невалидни доказателства и различни процесуални хватки.
Малко решения на Върховния съд на Канада са рефлектирали толкова фундаментално, колкото решението на делото на Илия Андонов Ашков (Elija Anton Askov), който влиза като прецедент, носещ неговото име.
„Обвиняемите са арестувани през ноември 1983 г. Предварителният им процес започва през юли 1984 г. и приключва през септември 1984 г. Те са изправени пред съда. Процесът е насрочен за октомври 1985 г., но е отложен за октомври 1986 г. Двегодишното забавяне между предаването и процеса е причинено от неспособността на съдебната система да се справи ефективно с нарастващия брой дела в този район (системно забавяне). През октомври 1986 г. обвиняемият подава молба за спиране на производството по чл. 24 от Хартата на правата и свободите на основание, че е отказано правото да бъде съден в разумен срок съгласно чл. 11(b) от Хартата. Окръжният съд на Онтарио не уважава тази молба, но на по-горна инстанция – Върховният съд на Канада уважава жалбата и възстановява спирането на производството.“
Илия Ашков е на свобода, въпреки всички доказателства.
Възниква прецедента „Ашков“.
Четири години след пристигането си в Канада през далечната 1965 г. на Илия Ашков му се ражда син от Мери Олдин Клиъри – Антон Илия Ашков (Elija Anton Askov), роден на 20.08.1969 г. Седем години по-късно, на 20.01.1976 г. Илия и Мери сключват брак. През 1977 г. се ражда вторият им син Кристофър Антон Ашков. Години по-късно, през 1994 г. Мери и Илия прекратяват своето съвместно съжителство.
След 43 години в емиграция Отново в Говедарци
През 2008 г. Ашков напуска територията на Канада. Завръща се в родното си село Говедарци без достатъчно подсигурени средства. Настанява се в дома на своята майка Петкана Ашкова във фамилната им къща.
(Elija Anton Askov)
При идването си в България, Илия Ашков подменя документите си, като на 30.06.2008 г. получава ЕГН и лична карта. В попълнените от него формуляри не фигурира нито съпругата му в Канада, нито двамата му сина Антон и Кристофър Ашкови – негови преки наследници. Нещо повече – от попълнените документи се разбира, че той е разведен, въпреки липсата на развод. Не са представени никакви документи, тъй като това събитие не е факт, а администрацията в Самоков не само не изисква такива, но и вписва неверни данни около семейното положение на Илия Ашков в националните регистри.
Две години по-късно, през 2010 г. самата съпруга на Ашков – Мери Ашкова изпраща по куриер молба за развод по взаимно съгласие. От превода на този документ се разбира само, че те са сключили брак на 20.01.1976 г. и са разделени фактически от 1.09.1994 г. Документ, удостоверяващ, че този брак е прекратен съдебно не съществува.
В българските регистри липсват и двамата му сина. Паспортната служба в Самоков не изисква от него никакви документи, свързани с декларираният от него развод, а синовете му Антон и Кристофър сякаш не съществуват.
С тези невярно вписани данни Илия Ашков получава нови документи за самоличност, а колкото и да е странно, през 2010 г., в съдебно дело, в което той е отново обвиняем, този път за извършено престъпление в България, заявява, че е женен. Нито службите в България, нито който и да е било имат реална представа с каква биография се прибира човек след 43 годишен престой емиграция.
При регистрацията на новите си документи Ашков посочва, че е разведен, а в съдебно дело две години по-късно, че е женен…
Дали „грешката“ на самоковската администрация е умишлена или не – пари под масата в услуга или просто административна некомпетентност – всичко това води до вписване на невярно обстоятелство в националните ни регистри. Самият кмет на Самоков години по-късно ще откаже да поправи тази грешка чрез мълчалив отказ и бездействие.
Опитът на един човек да манипулира системата се оказва успешен. За него сблъсъкът с институциите и законите в страната не е проблем.
Чрез българското консулство в Канада роднините на Илия Ашков в България се опитват да впишат в националните ни регистри наследниците му от Торонто, защото според чл. 8 от закона за българското гражданство те са и български граждани.
Завръщайки се в родното село, очевидно като беглец този път може би от Канадското законодателство, Илия Ашков е с ограничен финансов ресурс и се насочва към овладяване на наследствените имоти, навлизайки в дълбок конфликт и съдебни дела с роднините си (гр.дело 476/2015 и гр.дело 103/2020 на Р. Съд Самоков).
Родът Ашкови си е върнал след промените наследствени имоти, в които се включват стотици декари гори, земеделска земя и имоти.
Има какво да се дели между наследниците в един род. Но още преди да се раздели, Илия Ашков е хвърлил око на всичко. Започва се сеч в горите за придобиване на бързи пари. Успоредно с това, той извършва серия от криминални престъпления и обири. Включително на 14.11.2010 г. вечерта, Ашков влиза с взлом в офис на фирма „Монтажи-64“ ООД и задига сейфа на управителя на фирмата Александър Димитров Боев. Заловен е и прави самопризнания. Последва наказателно дело 590/2010 г., което завършва със споразумение. В същото това дело той се представя като женен.
През 2022 г. по време на делбено дело със своите роднини Ашков е отказал да отговори на въпроса дали е женен, а след повторни указания е показал само молба за развод без решение на съд.
Тези лъжи водят до поредица от последващи събития, свързани с последните години от живота му.
ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР: ПЕПИ ЯНЧЕВА | ОБРАТНА ВРЪЗКА