Какво всъщност се случва с Борисовата градина?
Битката за „зеленото сърце“ на София
Борисовата градина не е просто парк – тя е емоционалният център на София. Вече над 10 години, започвайки от 2013 г., софиянци водят изтощителна битка срещу опитите за „регулиране“ на това пространство. 
Въпреки предизборните обещания за промяна от страна на кмета на София Васил Терзиев, последната обществена дискусия се превърна в четиричасов маратон на гражданското недоволство. Стотици хора заявиха категорично „не“ на новия Подробен устройствен план (ПУП), докато властта, в лицето на „новата администрация“ на Терзиев , се опитва да прокара същите – и дори по-опасни – схеми, завещани от предишното управление.
ПУП (Подробен устройствен план) е основният градоустройствен документ, който определя конкретното предназначение и начина на устройство на отделните поземлени имоти.
Една от най-големите манипулации, тиражирани от общината, е, че ПУП е нужен, за да се спре разрухата. Като експерти сме длъжни да изясним правния парадокс: ПУП за „регулация и застрояване“ е документът, който дава законно право да се лее бетон. Без него строителството е практически невъзможно.
Настоящият проект не просто запазва статуквото, а го влошава. Архитект Любо Георгиев цинично заяви, че трябва да се „удовлетворят желанията на гражданите за съоръжения“, подменяйки автентичната нужда от спокоен парк с градски съоръжения. Планът предвижда:
Изграждане на огромни двулентови асфалтови пътища във вътрешността на парка.
Строителство на нови стадиони и мащабни спортни обекти.
Изграждане на над пет подземни паркинга.
Пирозова, основател на „Да спасим Борисова градина“, е пределно ясна: „За да може да се строи в Борисова градина, трябва да има ПУП… Ако няма подробен устройствен план, не може да се строи.“
Магията на числата: Реалност срещу Пропаганда
Разминаването в данните за частните интереси в парка е шокиращо и издава умишлено вкарване на обществеността в заблуждение:
Пропаганда: В 25 000 луксозни брошури Столична община твърди, че в парка има едва 5 частни имота.
Реалност: Официалните документи от МРРБ разкриват наличието на 42 частни имота.
Това не е просто статистическа грешка, а грубо прикриване на мащаба на частните апетити, което подкопава доверието в институциите и доказва, че ПУП обслужва скрити интереси.
Гората като банкова гаранция: Грандиозното разграбване
Мащабите на тази корупционна схема са безпрецедентни. Докато скандалът във Варна засягаше 100 декара, тук залогът е 3300 декара – цялата територия на Борисовата градина и Ловния парк.
Чрез порочни схеми със заменки и смесени дружества, територии, които по право са изключителна държавна собственост, са преминали в ръцете на големи строителни дружества и т.нар. „хора с прякори“. Разследването разкрива смразяващ факт: гъсти лесопаркови гори във вътрешността на парка са заложени като обезпечение за кредити в банки. Това е директно нарушение на ЗУТ и ЗУСО, третиращо природата ни като обикновен финансов актив за задоволяване на частни дългове.
Скритият дар: Минералната вода и институционалната импотентност
В документацията на ПУП съзнателно е скрит държавен сондаж с лековита минерална вода (40°C), намиращ се в зоната на частната „Къпалня“. Това е „огромен порок“ на плана, целящ да облагодетелства частния собственик за сметка на обществения ресурс.
Още по-скандален е фактът, че Столична община притежава 42% от „Къпалнята“, но администрацията продължава да твърди, че „не може да влезе“ в имота, защото собственикът не я пуска. Това признание за институционална импотентност или съучастие е обида за всеки столичанин. Скриването на този сондаж, който е изключителна държавна собственост, е ясен сигнал за подготвяни задкулисни схеми.
Политическата капитулация и „многозначителната тишина“
Наблюдаваме безпрецедентен политически обратен завой. Коалицията ПП-ДБ, чиито представители бяха най-гласните критици на ПУП и водеха протестите преди изборите, днес демонстрира „многозначителна тишина“. Планът на кмета Терзиев не просто прилича на този на ГЕРБ – той се прокарва с още по-голяма скорост и арогантност спрямо гражданите. Това е морален срив на експертите и политиците, които преди обещаваха защита на парка, а днес стават част от „огромната корупционна схема“.
Битката за Борисовата градина е битка за правото ни да живеем в град, който не е подчинен на феодални интереси. Това е последната ни линия на защита срещу окончателното превръщане на културното ни наследство в строителна площадка.