Терзиев и защо София е заложник на политическия хаос.
Време е да си кажем истината, която всички в София виждат, но политическите централи се опитват панически да прикрият зад сложни пиар конструкции. София е заложник. Заложник не просто на управленска немощ, административен хаос или липса на визия. Столицата е пленена от безпрецедентното его на своя кмет.
Управлението на Васил Терзиев отдавна премина границата на търпимостта. Единственият логичен, морален и политически хигиенен изход от тази перманентна криза е незабавна оставка. Но нека не се заблуждаваме – тази оставка няма да бъде подадена. И причината не е в чувството за дълг към софиянци, а в тежкия комплекс за непогрешимост, който е завладял столичния градоначалник.
Синдромът на „Аз знам най-добре“
Когато един успешен корпоративен мениджър влезе в политиката, очакването е той да донесе ефективност. Реалността обаче се оказа различна – получихме управление чрез инат. За Терзиев всяка критика е форма на лична обида, а всеки граждански или политически протест – неразбиране на неговата „гениалност“.

Това е кмет, който не признава грешки. Когато градът е блокиран от необмислени транспортни експерименти, когато чистотата куца, а ключови конкурси буксуват, проблемът според него никога не е на „Московска“ 33. Проблемът винаги е в „лошото наследство“, в неразбиращите граждани или в медиите. Това дълбоко вкоренено чувство за непогрешимост ерозира самия фундамент на демократичното управление – способността да чуваш и да коригираш курса си.
Политическите заложници и невъзможният „ретуш“
Най-трагична в тази ситуация е ролята на партиите, които го издигнаха. Днес „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ са сведени до ролята на терапевти на едно неконтролируемо политическо его.
Те не управляват София заедно с него. Те ежедневно се опитват да му въздействат, да смекчат щетите от поредното му арогантно решение и панически да „ретушират“ абсурдно високата му персонална самооценка пред очите на избирателите. Виждаме как опитни политици и градски активисти се гърчат в опити да оправдаят действията му, докато в същото време задкулисно водят изтощителни и често безплодни битки да го убедят да прояви елементарен разум. Терзиев се превърна в техния Франкенщайн – създаден да спечели София, но оказал се напълно имунизиран срещу политически съвети, партийна дисциплина и коалиционен диалог.
За формациите зад него това управление е електорална отрова, но те са в капан – не могат да го свалят без да признаят колосалния си кадрови провал.
Защо оставката е мираж?
В нормална европейска столица, при подобен срив на доверието и видим разпад на коалиционната подкрепа, кметът се оттегля, за да не тежи на града си. Но за да подадеш оставка, се изисква политическа зрялост и способност да погледнеш на себе си критично.
Егоцентричното поведение на Васил Терзиев изключва подобен сценарий. В неговата паралелна реалност той е спасителят, който прави услуга на София с присъствието си. Да признае провал и да си тръгне би означавало да срине внимателно изграждания образ на безупречен лидер.
Затова агонията ще продължи. София ще продължи да плаща цената за политическия експеримент, в който един човек обърка управлението на двумилионен град с управлението на личната си корпорация. Оставката е крещящо необходима. Но докато егото е по-голямо от града, столичани ще останат заложници на една илюзия за величие.
Ваня Григорова
Ваня Григорова е един от най-ярките и безкомпромисни критици на кмета на София Васил Терзиев. Макар да влиза в Общинския съвет в София от квотата на „БСП за България“, след разцепление в групата, тя и още няколко съветници действат като независими. Това не й пречи да бъде остър критик на управляващото мнозинство, като често влиза в директни дебати с кмета Терзиев по финансови и организационни въпроси.
„Кметът още не е разбрал, че не се намира в корпоративна среда. Той отговаря с тропане с крака, мрънкане и административен блокаж.“
„Това, което се опитват да продават на столичани, е една алтернативна реалност… Виждаме натиск, саботаж и опити да се постави градът на колене. Това не е просто битка за чистотата, това е сблъсък с модели, които рекетират гражданите.“
„За мен предстои труден избор между Държавна сигурност и държавна собственост… Гласовете за нас бяха дадени с надежда, а не с отвращение.“
Ваня Григорова
Кметът Васил Терзиев не пропусна да се забърка и в криминалния казус Петрохан – Околчица с лични дарения и персонални оценки.
Васил Терзиев (кмет на софия)
Васил Терзиев прави изключително непремерено, емоционално и политически самоубийствено изявление в своя официален профил във Фейсбук. Действайки импулсивно и без да изчака официалната информация от разследващите органи, той публично признава, че познава жертвите лично и застава плътно зад тях.
В своята публикация, Терзиев създава романтизиран ореол около загиналите: „Всички, които сме имали досег с тях, можем да кажем едно и също: добри, скромно живеещи хора, избрали да водят битка с неравен и често брутален враг“. Той стига дотам, че категорично и агресивно отхвърля всички зараждащи се подозрения в публичното пространство, наричайки хипотезите за престъпна дейност на групата „клевета“ и определяйки случващото се като „свинщина“.
