…И не, не беше заради бюджета. Който си мисли това, изобщо не е разбрал смисъла. Това беше болест в костите на държавата, усещането за една пълзяща мафиотизация на държавните институции…
Националистическите знамена ги нямаше. Тази вечер енергията беше друга. Сякаш всички заедно казвахме: „Стига толкова, до тук бяхте.“
Когато падне Пеевски!
Името му се превърна в кратък код не просто за корупция, а за арогантното убеждение, че демократичните правила са за глупаци. За онези прословути 29 секунди, в които една парламентарна комисия беше прегазена. За тоталното незачитане на процедурите. Присъствието му в управлението действа като сол на рана върху обществото. Хората не викаха „Долу бюджетът!“, а искаха падането на символа.
Имах надежда, че най-накрая като общество сме „узрели“. Че хората вече разбират това, което мнозина знаят от години – че „един бандит е превзел властта“ и персонификацията на този проблем е ключът към неговото решаване.
Вярвах, че в нас е „покълнало онова чувство за свобода“, от което няма да се избавим лесно.
Площадът има памет и този път тя няма да бъде изтрита лесно.
ДАЙТЕ ПЪТ НА МЛАДИТЕ!
Стратегически хоризонт и възможни сценарии
Правителството и управляващото мнозинство са изправени пред избор „между мъчителен край и мъка безкрай„. Настоящата им позиция е несъстоятелна в дългосрочен план и всеки техен ход изглежда губещ. Възможните пътища за развитие на кризата могат да бъдат обобщени в три основни сценария.
Сценарий 1: Протакане и изчакване („Политика на щрауса“)
Това е настоящата стратегия на управляващите – да се надяват, че протестната енергия ще се изчерпи с наближаването на празниците. Те се опитват да печелят време чрез симулация на диалог и процедурни хватки. Този сценарий е най-вероятен в краткосрочен план, но и най-рисков. Игнорирането на обществения гняв може да доведе до по-радикални форми на протест и ескалация на напрежението, при която възниква въпросът „коя витрина ще се счупи“.
Сценарий 2: Контролирана деескалация (Отложени избори)
Този сценарий предполага тактическо отстъпление от страна на властта с цел овладяване на ситуацията. Стъпките могат да включват: символично отстраняване на Пеевски от бюджетния процес, приемане на временен „удължителен“ бюджетен закон за няколко месеца и обявяване на ясна дата за предсрочни избори през пролетта. Това би успокоило общественото напрежение и би дало на партиите време да се подготвят за вота, като същевременно запазва някакъв контрол върху процеса.
Сценарий 3: Незабавен колапс (Принудителна оставка)
Това е хипотезата за бърз край на правителството, предизвикан или от неотслабващ обществен натиск, или от рязък стратегически ход на Бойко Борисов. Ако той реши, че „унизителното“ му положение е станало нетърпимо, би могъл да предизвика избори, за да се опита да възвърне инициативата. Към момента на анализа това изглежда по-малко вероятно поради видимата му зависимост и стратегическа парализа.