Войслав Тодоров – от протеста до поста

Три простички стъпки за успешна политическа кариера

Кой печели, когато енергията на гражданите се използва като гориво за лични политически амбиции?
От протест до пост: по тази формула пътят до жадуваната власт е кратък.

Първа стъпка: говориш възможно най-често, най-силно и в най-много платформи по важна тема, например застрояването на София. Некомпетентността не е пречка. Непознаването на законодателството също. Нищо от това не изглежда нужно. Достатъчно е да разбереш, че някъде ще се строи, за да обявиш, че е незаконно и неморално.

Втора стъпка: пречиш на всеки опит за изслушване на другата страна.
На теб не ти трябва протест, който да води до диалог. На теб не ти трябва диалог, който да разпръсне тревогите или да намери добро решение. Трябва ти непрекъснато напрежение, в което да се виждаш и чуваш ти, като единствения говорител на гражданската съвест.

Трета стъпка: обясняваш как протестът е твоя лична кауза… И тя наистина е лична. Освен удоволствието да се чувстваш “гласът на истината”, освен усещането, че „държиш в ръцете си“ когото набележиш с обещания за „нови разкрития“, можеш да получиш пост. „В името на хората“…

Войслав Войслав Тодоров – професионален политик, роден на 08.05.1988 г. в град Русе. Висше образование със специалност международни икономически отношения (МИО).
Започва политическата си кариера от екипа на Малина Едрева – ПП ГЕРБ. След това преминава в редовете на Българската социалистическа партия, а по-късно е общински съветник от групата на Коалиция с АБВ (2015-2019 г.) След отстраняването на Георги Кадиев от БСП, Войслав Тодоров става част от ядрото на новосформираната политическа партия “Нормална държава”, а по-късно от движението на Мая Манолова. За кратко се опитва да стане и част от Демократична България. Малко са политическите партии, през които той не е преминал.

Войслав Тодоров

Войслав Тодоров
“Нормална държава” - Георги Кадиев

Амбициите на политическия проект са натрупването на електорална маса чрез сближаване и формиране на граждански протестни напрежения. Необходимо е брандът на новата партия да бъде лесно разпознаваем от гласоподавателите и чрез протестни действия да се генерира постоянен поток от медийни събития. Целта е овладяването на кметския стол на поне един голям район в София. Изборът е квартал Младост, в който има обществени напрежения от години.
В квартал Младост се противопоставят един на друг собственици на земя и обитателите на комплекса. По време на комунистическия режим, земята е била национализирана. След промените през 1989 г. хората получават собствеността си, но в повечето случаи тя се оказва част от междублокови пространства. Въпреки, че като собственици и данъкоплатци, задължени да плащат своите данъци, те са лишени от възможността да управляват имотите си. Земята им се е превърнала в пространства, които хората са свикнали да приемат за даденост. Това поражда и един постоянен сблъсък между интересите на собствениците на земя и част от гражданите на квартала.

Войслав Тодоров и Десислава Иванчева.
1. Войслав Тодоров. 2. Десислава Иванчева. 3. Георги Кадиев. 4. Никола Вапцаров.

“Нормална държава” се сближава с екологични организации, които автентично отстояват своите възгледи за запазване на статуквото и спиране на каквото и да е строителство на територията на общината. До появата на Кадиев целите им не са политически, а са свързани със спонтанни протести в защита на междублокови пространства, пътечки, полянки, на които хората си разхождат кучетата, полуразрушени детски площадки. “Безстопанственост” е понятие, което с пълна сила важи за голяма част от междублоковите пространства в Младост, защото Софийска община няма отговорност да ги поддържа. Появата на ново строителство поражда естествена човешка реакция на недоволство. За няколко години ключовите думи “презастрояване” и “незаконно строителство” се превръщат във водещи и притегателна сила в социалните мрежи за организирането на протести. Войслав Тодоров е в сформирана група, споделяща политическа подкрепа и участие в тези събития. Така се появява и органичната близост до Десислава Иванчева и нейната неправителствена организация “За зелен Младост”. Тя се нуждае от политическия опит, който притежава партията на Кадиев и сравнително бързо й е внушено, че община Младост може да бъде овладяна със съвместни усилия.

Войслав-Тодоров

Неочаквано и за самите регулярно протестиращи, премиерът по това време Бойко Борисов иска оставката на кмета от ГЕРБ на кв. Младост д-р Цвета Авджиева.
Тази оставка влива енергия и чувство за победа, както и придава вече друга значимост на протестите.
А протестните действия осъзнато се превръщат в инструмент за политически цели.
Всеки гражданин на столицата остава с впечатлението, че нещо в Младост не е наред. Това превръща протестите, независимо от техния произход в добър инструмент за овладяване на електорална маса, доказал се в Младост.
Този очевидно погрешен ход на Борисов води до изборна загуба на един от кварталите в София, а по-късно и на много други.
Но Войслав Тодоров започва да става все по-обигран в комуникацията си с протестиращи. Той е разпознаваем и зад гърба му винаги стои поне един политически проект. Няма никакви сведения с какво се издържа български гражданин, който е посветил цялото си време и енергия на това да обикаля протестни действия в София и страната.
От Младост Войслав Тодоров и неговия съпартиец Никола Вапцаров – също съучредител на партията на Георги Кадиев, се прехвърлят с протестни действия и на територията на квартал Лозенец. Там е започнало строителството на сграда Златен век – една от най-големите инвестиции за столицата по това време.
Бързо сформират инициативен комитет и започват работа, в опит да преповторят “моделът Младост”.
Колкото и странно да е, Борисов прави същата грешка в ситуация на предизборна кампания, навлизайки в преговори с протестиращия инициативен комитет. Сградата Златен век се превръща в събирателна на протести от различни политически партии в търсене на парче от електоралната баница.
Там са и Спаси София и Демократична България и Мая Манолова, както и Кадиев.
За да може да се оправдае тази странна сбирщина с различни идеологически възгледи се появява израза “няма ляво, няма дясно”, нищо че едните са твърдо решени да съборят Паметника на Съветската армия, а другите да проливат кръвта си за него.
Но бяха там, в Лозенец, заради нещо друго…
Във водовъртежа от избори, всички съучастници заеха управленски постове. Самият Войслав Тодоров стана общински съветник, Спаси София учредиха партия, а Мая Манолова влезе в парламента.

Войслав-Тодоров
Войслав Тодоров

Твърденията на протестиращите първоначално са: че мястото на сградата не е там, че ще хвърля сянка върху съседни сгради, че ще предизвика задръствания и ще спре гледката към Витоша. След тази абстракция от вини към софийски инвеститор, който повече от 30 години реализира проекти в столицата, прилагайки иновативни подходи, свързани с технологии и материали, разпознаваем като един от най-качествените брандове, се добавят и абсурдните твърдения, като липсващо разрешително за строеж и други чисто политически внушения. Това е без значение, важното е преследването на целта, печеленето на местни избори и падането на управляващата партия от власт.
За да доминира над тези процеси и спре поредицата от протести, Бойко Борисов еднолично решава да създаде юридически казус, който да се реши в съда. На ДНСК е наредено да намери мотиви, с които проектът Златен век да се блокира.
С днешна дата знаем, че компанията е спечелила всичките си дела в съда и проекта е завършен на груб строеж.

Факт е, че това което се случи в столицата на България, не е възможно да се случи никъде в Европейския съюз и не бихме се учудили ако стараната ни претърпи санкции след загуба на поредно дело в Страсбург.

Но за политическия генератор на тези събития, няма никакво значение. Политическите цели са постигнати, цената е платена, но не от тях. “Мразя ви безплатно” е хубав слоган, но в крайна сметка се оказва, че омразата си има цена.
Войслав Тодоров е част от общинския съвет на столицата и това е факт.
Спаси София удвои своя електорат, доминирайки в Столичния съвет, включително над Демократична България със свой председател.
Демократична България взе максимума за постове на районни кметове.
Протестът на Войслав Тодоров и Вапцаров се усвои с лекота от политически партии с по-голям капацитет. Към инициативният комитет бе пришит небезизвестният за нас юридически консултант Борис Милчев (може да прочетете повече в едно от най-големите ни разследвания, свързани с корупция по високите етажи на властта в градската администрация ТУК), който влага специфичната си компетентност и политически ресурс, за да отнеме инициативата от Войслав Тодоров и Вапцаров. В крайна сметка Демократична България взе кметския стол в тази община. А Войслав Тодоров и Никола Вапцаров се вливат в друг политически проект.

Войслав Тодоров
и политическият проект на Мая Манолова

Мая МаноловаНа сцената вече е изгряла звездата на Мая Манолова. Тя обожава ролята да е в среда на недоволни от властта граждани. Политическият й проект е в ход, а до нея плътно застават Никола Вапцаров и Войслав Тодоров. Оборотните протестери си сменят господаря. Единият иска да става депутат, а другият – общински съветник, но не всичко минава по мед и масло.
Едно от най-неприятните преживявания за Войслав Тодоров е опитът му да се присъедини към протест на граждани от Горубляне. За негово нещастие той бързо е разпознат и изгонен, като му се лепва прякора „линейка протестър“.
През 2019 г., в хода на предизборна кампания Мая Манолова и антуража й, в който неизменно присъства Войслав Тодоров попадат на протест в Горубляне. Ето какво пишат горублeнци за неканените гости:
„Всеки, който манипулира, заблуждава и лъже съгражданите си, ще бъде даден на прокурор. Всеки, който блокира частната собственост, ще бъде даден на прокурор. Всеки, който се опитва да отнеме частната ни собственост, ще бъде даден на прокурор

Като омбудсман на България, Манолова е получавала стотици жалби от граждани по различни казуси. С тази си осведоменост тя развива политическата си платформа и успява за кратко да влезе в българския парламент. Електоралният й капацитет обаче е твърде крехък по обясними причини.

Войслав Тодоров в момента е общински съветник от поредната коалиция, изразявайки своите крайно-леви възгледи за развитието на столицата, този път до Ваня Григорова. А Никола Вапцаров получи възможността при всеки удобен случай да бие тъпан в буквалния смисъл на думата в търсене на себе си.

Никола-Вапцаров

Но пикът е достигнат и оттук нататък се очаква как това ще рефлектира върху трансформацията на общинската администрация и по-доброто управление на София. Дали ще излязат от рефлекса на постоянно протестиращи срещу заобикалящия ги свят или ще формират обществено-достъпен разказ за това как столицата ни ще се развива. Защото поставянето на червени линии с постоянни дефиниции на образа на врага не води до ефективни решения.

Във всяка демократична страна има протести на граждани, отстоявайки една или друга кауза, но това е демокрацията и правото на всеки гражданин автентично да изразява своята позиция, включително и с протест.
В България обаче протестите бяха овладени и превърнати в инструмент за придобиване на политическа власт.
Това е един от най-големите удари върху гражданското ни общество. Защото вследствие на тази свръхупотреба трудно би могло да очакваме в скоро време автентичен, многолюден граждански протест за каквото и да било. Трайната ерозия в доверието на гражданите към политическите партии е факт. Чувството че си употребен е непреодолимо. Няма сила, която да накара голяма част от българските гласоподаватели да преодолеят своето отвращение и да гласуват.

AI Translation