Краят на илюзиите: Когато „Промяната“ влезе в леглото на „Възраждане“
Депутатът от ПП-ДБ Даниел Лорер в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ | 
Обвинението за „тайни договорки“ с „Възраждане“
Централното обвинение на Даниел Лорер (…в студиото на Георги Любенов – БНТ) е свързано с план на Асен Василев за сътрудничество с партия „Възраждане“, което той определя като недопустимо предателство спрямо евроатлантическия профил на партията. Лорер подчертава, че това не е инцидент, а повтарящ се модел, като твърди, че идентичен план е бил разработван и в предишния, 50-и парламент…
В политиката има компромиси, които се правят със запушен нос. Има обаче и такива, които изискват пълна ампутация на съвестта. Скандалът, който разтърси „Продължаваме промяната“ (ПП) в последните дни, изглежда попада във втората категория. Изключването на Даниел Лорер – едно от най-разпознаваемите и умерени лица на формацията – не е просто „почистване на къщичката“, както се опита да го представи Кирил Петков. Това е акт на публично признание, че в името на властовия инженеринг „Промяната“ е готова да жертва своето ДНК.
Обвиненията, хвърлени от Лорер, разкриват картина на цинизъм, която шокира дори свикналата на всичко българска публика: план за „тайни договорки“ с проруската партия „Възраждане“ за овладяване на служебната власт.
Според разкритията на Лорер, ръководството на ПП, в лицето на Асен Василев, е прекрачило най-дебелата червена линия в българската политика. Не става дума просто за тактическо гласуване за председател на парламента. Става дума за разработен „едноличен план“, според който с гласовете на хората на Костадин Костадинов се инсталира удобен служебен премиер.
Още по-скандално е твърдението, че цената на тази подкрепа е включвала „разпределяне на министерски постове“ в бъдещия служебен кабинет за представители на „Възраждане“. Ако това е вярно, то ПП на практика е предложила да легитимира във властта формацията, която от години работи за излизането на България от ЕС и НАТО. Това е предателство не само към избирателите на ПП, но и към геополитическата ориентация на страната.
„Едноличният търговец“ на надежди
Втората голяма жертва в този конфликт е демократичният мит, върху който бе построена ПП. Лорер описва партията не като общност на свободни хора, а като корпорация, управлявана от „едноличен търговец“ – Асен Василев.
Твърденията за „еднолично управление“ и налагане на решения без дебат разбиват имиджа на ПП като модерна, хоризонтална структура. Оказва се, че докато пред камерите се говори за институционалност, зад кадър решенията за бъдещето на държавата се взимат от един човек или тесен кръг, който изолира дори коалиционните партньори.
Вместо да опровергаят с факти, лидерите на ПП избраха стратегията на агресивната защита. Кирил Петков заговори за „отборна игра“ и дисциплина – евфемизми за сляпо подчинение, характерни по-скоро за болшевишки тип партии, отколкото за либерални формации. А Николай Денков стигна до там да обяснява как партията „използвала“ Пеевски тактически в миналото, с което неволно потвърди тезата, че за ръководството на ПП принципите са просто разменна монета.
Коалицията: Заложник на амбиции
Най-ясният индикатор за моралния крах на тази стратегия е реакцията на „Демократична България“ (ДБ). Партньорите на ПП в момента играят ролята на мълчалив, но ужасен свидетел. Фактът, че ДБ спасиха Лорер и не позволиха изключването му от парламентарната група, е звучен политически шамар за Асен Василев.
ДБ са поставени в невъзможна ситуация: да останат в коалиция с партньор, който е готов да преговаря с „Възраждане“, или да развалят „сглобката“ и да подарят властта на статуквото. Запазвайки Лорер на своите скамейки, те де факто валидираха неговите обвинения и дадоха знак, че „авторитарният стил“ на Василев вече е нетърпим и за тях…
Моралното измерение
Битката между Лорер и Василев не е личностна. Тя е битка за душата на това, което трябваше да бъде промяната на България. Когато в името на „борбата с Пеевски“ си готов да легитимираш „Възраждане“, ти не просто сменяш един господар с друг. Ти подменяш цивилизационния избор.
Даниел Лорер плати цената на своето несъгласие. Но истинската цена ще плати българското общество, ако се окаже, че алтернативата на корупцията е коалиция с пропутинския популизъм. Защото, както историята учи, тези, които яздят тигъра на национализма с идеята да го използват за кратко, обикновено завършват изядени от него.
„Продължаваме Промяната“ дойде на власт с обещанието за морал. Днес, затънала в обвинения за тайни пазарлъци с „Възраждане“, партията рискува да остане в историята не като носител на промяната, а като поредното разочарование, което в стремежа си към власт е загубило себе си.