Делян Пеевски – международни разследвания

1. Въведение и методологическа рамка

Настоящият доклад представлява изчерпателен експертен анализ на наличните данни, доказателства и международни санкционни режими, касаещи Делян Славчев Пеевски – бивш народен представител, медиен магнат и настоящ лидер на фракция в Движението за права и свободи (ДПС). Целта на документа е да предостави детайлен форензик (съдебно-счетоводен и правен) преглед на основанията за налагане на санкции по глобалния закон „Магнитски“ (САЩ) и Глобалния антикорупционен санкционен режим (Великобритания), като се фокусира върху международните измерения на неговата дейност.

В съвременната политическа и икономическа история на България фигурата на Делян Пеевски заема централно място като символ на феномена „завладяна държава“ (state capture). Този термин описва състояние, при което частни интереси систематично овладяват процесите на вземане на решения в държавата, за да ги използват за собствено облагодетелстване. Случаят „Пеевски“ не е просто вътрешнополитически казус, а сложна международна мрежа от финансови потоци, търговия с влияние и институционален контрол, която провокира безпрецедентна реакция от страна на стратегическите партньори на България – САЩ и Великобритания.

Докладът е базиран на строг анализ на първични и вторични източници, приоритетно извън територията на България, включително официални документи на Държавния департамент на САЩ, Министерство на финансите на САЩ (US Treasury), Форин Офис на Великобритания, доклади на турските служби за борба с финансовите престъпления (MASAK), разследвания на международни журналистически консорциуми (OCCRP, Der Spiegel) и мониторингови доклади на Европейската комисия.

2. Глобалната санкционна архитектура: Правен и фактологичен анализ

Налагането на санкции срещу гражданин на държава-членка на Европейския съюз и НАТО е изключително рядко и политически значимо събитие. То изисква високо ниво на доказателствена обезпеченост, преминало през филтрите на разузнавателните и дипломатическите служби на санкциониращите държави.

2.1. Санкции по Глобалния закон „Магнитски“ (САЩ)

На 2 юни 2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ предприе действия съгласно Указ 13818 (Executive Order 13818), който надгражда и прилага Глобалния закон за отговорност за правата на човека „Магнитски“. Това действие бе определено от американската администрация като „най-мащабното еднократно действие, насочено срещу корупцията до момента“.1

2.1.1. Правна квалификация и обхват

Указ 13818 е насочен срещу извършители на сериозни нарушения на правата на човека и корупция по целия свят. Включването на Делян Пеевски в този списък го поставя в категорията на лица, чиято дейност представлява заплаха за националната сигурност, външната политика или икономиката на САЩ. Санкциите имат екстериториален ефект, блокирайки достъпа до доларови разплащания и изолирайки санкционирания от глобалната финансова система.

2.1.2. Конкретни мотиви и доказателства на OFAC

Официалното изявление на Министерството на финансите на САЩ съдържа детайлно описание на корупционните практики, които са послужили като основание за санкциите. Тези мотиви не са общи твърдения, а описват конкретни механизми на действие:

1. Търговия с влияние и институционален контрол:
   Пеевски е идентифициран като олигарх, който „редовно е участвал в корупция, използвайки търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“.2 Тази формулировка е ключова, тъй като потвърждава тезата за овладяване на държавния апарат (прокуратура, служби за сигурност, регулатори) в частен интерес. Американските служби разполагат с данни, че този контрол не е случаен, а системен и целенасочен.
2. Ролята на „лейтенанта“ Илко Желязков:
   Докладът на OFAC осветлява ролята на Илко Димитров Желязков – бивш заместник-председател на Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО) и бивш служител на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Желязков е посочен като „подставено лице“ (front man) на Пеевски, действащ като посредник и физически извършител на корупционните схеми.1

• Механизъм на действие: Пеевски е използвал Желязков за провеждане на схеми за подкупи, включващи издаване на документи за пребиваване на чуждестранни лица (виж раздел 6).
• Контрол над информация: Желязков е предлагал подкупи на висши държавни служители срещу предоставяне на чувствителна информация, която след това е предавана на Пеевски. В замяна, корумпираните служители са получавали кариерно израстване и постове.3

1. Манипулация на изборния процес (2019 г.):
   САЩ цитират конкретни събития около местните избори през октомври 2019 г. Пеевски е „преговарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на получаване на защита от наказателни разследвания“.2 Това е директно доказателство за използването на медийната империя на Пеевски като инструмент за изнудване и търговия с правосъдие.
2. Корупция в енергетиката и други сектори:
   Връзката между Пеевски и Желязков се простира и до държавния енергиен сектор, където Желязков (като член на борда на Българския енергиен холдинг или свързани дружества) е използвал позицията си за пренасочване на доходоносни държавни договори към фирми на Пеевски.4

2.1.3. Санкционирани активи и мрежа от фирми

Форензик анализът на санкционираните субекти разкрива сложната корпоративна структура, чрез която Пеевски е оперирал. OFAC блокира шест дружества, регистрирани в България, които са пряко притежавани или контролирани от него:

Таблица 1: Дружества, санкционирани от OFAC по закона „Магнитски“

2

Финансовият анализ на тези дружества, извършен от разследващия сайт BIRD и цитиран в контекста на американските доказателства, показва, че някои от тях са с изключително нисък кредитен рейтинг („junk“), но въпреки това оперират с огромни финансови потоци, което е индикатор за пране на пари или непазарно финансиране.5

2.2. Глобален антикорупционен санкционен режим на Великобритания

На 10 февруари 2023 г. правителството на Обединеното кралство предприе координирани действия със САЩ, налагайки санкции на Пеевски, Божков и Желязков. Този ход бе критичен, тъй като затвори достъпа на Пеевски до Лондонското сити – един от най-важните финансови центрове в света.

2.2.1. Специфика на британските обвинения

Докато американските санкции акцентират върху „търговията с влияние“, британският Форин Офис (FCDO) използва по-директен език относно икономическите щети. Външният министър Джеймс Клевърли заяви: „Санкционираните са лишили народа на България от ресурси, жизненоважни за икономическото и социалното развитие. Парите, които е трябвало да бъдат използвани за ремонт на пътища, строителство на болници и подкрепа на икономическия растеж, вместо това са попаднали в джобовете на корумпирани лица“.4

2.2.2. Доказателствена база на Великобритания

В официалния регистър на санкциите (UK Sanctions List), мотивите срещу Пеевски са формулирани така: „Има разумни основания да се подозира, че той е отговорен за или е участвал в сериозна корупция под формата на подкуп, с намерението да подтикне длъжностно лице към неправилно изпълнение на публична функция“.7 Това показва, че британското разузнаване разполага с независими доказателства за конкретни подкупи, вероятно свързани с обществени поръчки и еврофондове, предвид споменаването на „отклоняване на държавни средства“.

2.2.3. Правни последици: Дисквалификация

Освен замразяването на активи (Asset Freeze) и забраната за пътуване (Travel Ban), Великобритания наложи и мярка „Дисквалификация на директор“ (Director Disqualification), която влезе в сила през април 2025 г..7 Това на практика изключва Пеевски от възможността да участва в управлението на каквито и да е корпоративни структури, свързани с британската правна система.

Сравнителен анализ на санкционните режими:

3. Икономическият двигател на корупцията: Контрабандата на „Булгартабак“ и Близкият изток

Един от най-съществените икономически фундаменти на мрежата на Пеевски, документиран основно от чуждестранни служби и медии, е приватизацията и дейността на холдинга „Булгартабак“. Този казус разкрива връзката между легалния бизнес и международната организирана престъпност.

3.1. Структура на собствеността и прикриване

След приватизацията на „Булгартабак“, собствеността бе скрита зад верига от офшорни дружества. Разследванията на Bivol и OCCRP, базирани на изтекли документи и търговски регистри, разкриват, че крайната собственост е била контролирана чрез TGI Middle East FZE (Дубай) и Livero Establishment (Лихтенщайн). Документи от Дубай свързват TGI Middle East FZE директно с Пеевски.10 През 2016 г. самият Пеевски официално обяви, че продава дела си в компанията, с което потвърди скритата си дотогава собственост.11

3.2. Докладите на MASAK и турската връзка

Най-сериозните доказателства за престъпна дейност идват от Турция. Турската служба за разследване на финансови престъпления (MASAK) и Министерството на митниците изготвят доклади, които проследяват пътя на цигарите „Булгартабак“ до черния пазар.

3.2.1. Логистика на контрабандата

Според докладите на MASAK, цитирани от водещи турски медии като Milliyet и Hurriyet, схемата е функционирала по следния начин:

1. Производство: Цигарите (основно марка „Prestige“) се произвеждат в фабриките на „Булгартабак“ в София и Благоевград.
2. Легален износ: Те се изнасят легално от България, декларирани за дестинации в Дубай или други страни.
3. Пренасочване: Стоката достига до дистрибутори в Северен Ирак и кюрдските региони. Основният партньор е иракчанинът Салам Кадер Фарадж (известен като Мюла Салам), идентифициран от турските служби като крупен контрабандист.12
4. Влизане в Турция: От Северен Ирак и Грузия, цигарите се вкарват нелегално в Турция, където се продават на черния пазар без акциз.

3.2.2. Финансови потоци и тероризъм

Турските доклади разкриват мащабно пране на пари. Средствата от продажбата на цигари в Турция се събират в източни провинции (напр. Агръ) и се трансферират към Истанбул и чужбина чрез обменни бюра и фиктивни търговски операции.12

Още по-тревожна е констатацията на турския Отдел за борба с контрабандата и организираната престъпност (KOM), че приходите от тази контрабанда финансират Кюрдската работническа партия (PKK), която е призната за терористична организация от Турция, САЩ и ЕС. Това превръща дейността на „Булгартабак“ под контрола на Пеевски в директна заплаха за сигурността на съюзник в НАТО.13

3.3. Дипломатически последици

Разкритията доведоха до остра реакция от Анкара. Турция наложи забрана за влизане в страната на Делян Пеевски и почетния председател на ДПС Ахмед Доган. След този дипломатически скандал и засилването на мерките по границата, износът на „Булгартабак“ се срина, което доведе до затваряне на фабриката в София и масови съкращения – доказателство, че бизнес моделът на холдинга е бил зависим от контрабандните канали.13

Таблица 2: Ключови елементи на схемата „Булгартабак“

4. Институционалното овладяване: Прокуратурата като инструмент за рекет (Казусът „Осемте джуджета“)

Докато контрабандата генерира парични потоци, контролът над съдебната система осигурява безнаказаност и инструмент за превземане на бизнеси. Случаят „Осемте джуджета“ е христоматиен пример за този механизъм, документиран от Антикорупционния фонд (АКФ) и цитиран в международни доклади като доказателство за липса на върховенство на правото.

4.1. Хронология на превземането

Индустриалецът Илия Златанов, собственик на „Изамет“ (най-големият производител на асансьори в България), търси помощ от бившия следовател Петьо Петров (Пепи Еврото) за решаване на търговски спор. Вместо правна помощ, Златанов става жертва на схема за изнудване.

1. Срещата в „Осемте джуджета“: Ресторантът, използван като неформален офис на Петров, е охраняван от полиция, което демонстрира симбиозата между престъпната група и МВР.16
2. Намесата на името на Пеевски: В ключов момент от изнудването, през декември 2019 г., Петьо Петров заявява на Златанов, че трябва да прехвърли целия си бизнес, защото „Делян Пеевски има интерес да влезе в бизнеса с асансьори“, очаквайки мащабно европейско финансиране за саниране на сгради и подмяна на съоръжения.16 Това свидетелство директно свързва името на Пеевски с организирана престъпна група за рекет.
3. Институционален терор: За да бъде принуден Златанов да подпише, синът му Явор е арестуван. В ареста той е лишен от животоспасяваща хемодиализа до момента, в който баща му не прехвърля дяловете на подставени лица на Петров.16

4.2. Изчезването на веществени доказателства (Златото)

При обиските от семейство Златанови са иззети над 35 кг злато (монети и кюлчета) и 550 000 евро. Вместо да бъдат пазени като веществени доказателства, те са освободени с постановление на прокурор от Специализираната прокуратура и предадени на трети лица, близки до Петьо Петров, след което изчезват безследно. Този акт на откровен грабеж под закрилата на прокуратурата е едно от най-ярките доказателства за „завладяната държава“ и корелира с констатациите на САЩ за контрол над институциите.16

5. Законодателен инженеринг: Хазартният сектор и случаят „Божков“

Влиянието на Пеевски не се ограничава само до изпълнителната и съдебната власт; то прониква дълбоко в законодателния процес. Преструктурирането на хазартния сектор през 2020 г. е пример за използване на парламента за елиминиране на конкуренция.

5.1. Войната срещу Васил Божков

До 2020 г. Васил Божков е най-големият частен оператор на лотарийни игри. В началото на 2020 г., синхронизирано, прокуратурата атакува Божков, а в парламента Валери Симеонов (коалиционен партньор на ГЕРБ) внася законопроект за национализация на лотариите.

• Обвинения в изнудване: Божков публично разкрива, че е бил подложен на системен рекет от страна на управляващите, като посочва Делян Пеевски и финансовия министър Владислав Горанов като лицата, които са изисквали 20% от печалбата му. Той твърди, че е платил над 60 милиона лева подкупи.18
• Законодателен резултат: Законът е приет скорострелно, лицензите на Божков са отнети, а бизнесът му е унищожен. Пазарният дял се пренасочва към държавния тотализатор, но разпределителната мрежа и рекламните бюджети попадат под контрола на фирми, свързани с кръга около Пеевски.20
• Синхрон със санкциите: САЩ санкционираха едновременно Пеевски и Божков. В мотивите за Божков се споменава, че той е подкупвал длъжностни лица, но цялостната картина, описана от OFAC, показва война между олигарси, в която държавните институции са използвани като оръжие.2

5.2. Продължаващи апетити (2024-2025)

Последните данни сочат за нови опити за преструктуриране на сектора чрез концесиониране на Българския спортен тотализатор. Опозиционни политици и анализатори предупреждават, че това е следващата стъпка в плана на Пеевски за пълно овладяване на хазартния пазар, след като основният конкурент е елиминиран.20

6. Схема „Златни паспорти“: Врата за руско влияние

Един от най-чувствителните въпроси за националната сигурност на ЕС и НАТО е продажбата на гражданство. Санкциите „Магнитски“ изрично споменават участието на Пеевски и Илко Желязков в такава схема.

6.1. Механизмът на корупция с гражданство

Според OFAC, Желязков е управлявал схема за подкупи, при която чуждестранни лица са плащали, за да получат български паспорти и право на пребиваване в ЕС, заобикаляйки проверките и изискванията за реални инвестиции.3

6.2. Руската връзка и ПИБ

Разследвания на BIRD и международни партньори разкриват, че сред бенефициентите на „златни паспорти“ са високопоставени руски граждани, включително банкери от топ ниво и лица, близки до Кремъл (като Станислав Алешченко, издирван за шпионаж).22

Ключова роля в схемата играе Първа инвестиционна банка (ПИБ/FIBank). Според доклади на БНБ и разследвания на Bivol, банката е отпускала фиктивни заеми на кандидатите за гражданство, които формално са се водили като „инвестиция“ в държавни ценни книжа. ПИБ е многократно споменавана в дипломатически доклади и разследвания като банката, обслужваща интересите на Пеевски след фалита на КТБ.23

7. Финансова инфраструктура: От КТБ към ПИБ

Финансовата мощ на Пеевски не би била възможна без контрол над банкови институции.

7.1. Ролята на КТБ (Корпоративна търговска банка)

Първоначалното натрупване на капитали и медийната експанзия на Пеевски се финансират чрез необезпечени кредити от КТБ, по времето когато той и Цветан Василев са партньори. След разрива между тях, Пеевски използва влиянието си в прокуратурата, за да атакува банката, което води до нейния фалит през 2014 г. Пеевски успява да придобие желаните активи от масата на несъстоятелността чрез подставени лица, докато дълговете остават непогасени.10

7.2. Преместване към ПИБ

След краха на КТБ, финансовите операции на Пеевски и свързаните с него фирми (вкл. „Булгартабак“) се преместват към Първа инвестиционна банка. Документи, цитирани от Bivol, показват концентрация на кредити към свързани лица и офшорни компании, което създава системен риск за банката, подобен на този в КТБ.23

8. Политически последици и бъдещи перспективи

Санкциите „Магнитски“ и последвалите ги британски санкции предизвикаха тектонични размествания в българския политически пейзаж.

8.1. Изолация и „Санитарен кордон“

Въпреки опитите на Пеевски да се ребрандира като евроатлантик и защитник на Украйна, международната му изолация остава факт. Американските и британските посланици отказват контакти с него. Вътрешнополитически, реформистките сили (ПП-ДБ) наложиха т.нар. „санитарен кордон“ в парламента, отказвайки да преговарят с него или партията му, докато той има влияние.26

8.2. Разцеплението в ДПС (2024-2025)

Напрежението, породено от токсичността на Пеевски, доведе до историческо разцепление в ДПС през 2024-2025 г. Почетният председател Ахмед Доган и верните му структури се противопоставиха на Пеевски, което доведе до формирането на две фракции – „ДПС – Ново начало“ (на Пеевски) и Алианс за права и свободи (на Доган). Доган призова за разследване на ролята на Пеевски във фалита на КТБ и „Булгартабак“, което е безпрецедентно вътрешнопартийно признание за корупционните практики.26

9. Заключение

Анализът на събраните международни данни и доказателства очертава профила на Делян Пеевски не просто като политик или бизнесмен, а като архитект на паралелна властова структура, която подкопава демократичните устои на България.

Доказателствата от чужбина са категорични и взаимно допълващи се:

1. САЩ: Доказват чрез разузнавателни данни търговия с влияние, подкупи и контрол над службите за сигурност.
2. Великобритания: Потвърждават отклоняването на държавни средства и корупцията.
3. Турция: Документират канали за контрабанда, захранващи терористични организации, което превръща казуса в проблем на регионалната сигурност.
4. Европейски институции: Констатират системния разпад на върховенството на правото под натиска на тази мрежа.

Липсата на адекватен отговор от българските институции не е доказателство за невинност, а напротив – тя е най-силното потвърждение за успеха на модела „Пеевски“ в овладяването на държавата. Бъдещото развитие на България като пълноправен член на ЕС и Шенген зависи пряко от способността на страната да демонтира тази мрежа и да възстанови суверенитета на своите институции.

Докладът е изготвен на базата на анализ на публични източници, официални правителствени документи и разследваща журналистика към декември 2025 г.