ДЮНИТЕ – „ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС“ НА ПЪРВА ЛИНИЯ

BORETO-MILCHEV

Годината е 2009 г. Приморско е превърнат в строителна площадка.
2003-2007 г. ражда се списък на крайно нуждаещи се граждани на община Приморско. Общинският съвет в града решава да осигури покрив над главата на млади семейства с по две и повече деца, които няма къде да живеят. Абстрактната идея е фантомни бездомници да останат да работят и живеят в града срещу отстъпено право за строеж върху 90 кв. м. Площ, която да стигне за малка еднофамилна къща. Откъде бездомните ще се сдобият с финансови средства за строеж е очевидно, че не е толкова важно. Важното е да се създаде златна възможност за усвояването на общинска земя и създаването на условия да се строи на първа линия на морето. Не след дълго, непосредствено зад дюните на северния плаж на Приморско се появяват строителни площадки, все още няма инфраструктура, строи се и се бърза. Появяват се в медиите и списъци на оземлените, жалби до прокуратурата, в скандали са преплетени всички възможни трансформации, по които може да се окрупняват парцели, да се продадат, да се придобият от близки до управляващите поставени лица с единствената цел ударно застрояване на първата линия. Всеки метър общинска земя става нечия собственост.
И всичко това се извършва законно. Ако си мислите, че тази прекрасна схема е уникален патент само на тази община, ще останете разочаровани. Челният опит се споделя и от други общини и по същата схема се придобива земя, върху която се строи. Собствеността набързо преминава от едни ръце в други, докато начело не застанат юридически субекти, които са всичко друго, но не и крайно нуждаещи се. Един от първите хотели в Приморско на първа линия върху самите дюни – сиви, бели и облесени, с разрешение за строеж от 2006 г. е естествено, хотел, кръстен с името „Дюни“. А може ли да има хотел Дюни, ако до него не се появи и още един хотел „Дюни 2“, „Екзотик“ и др.
А улица Перла, разделяща строежите на метри от защитена зона „Ропотамо“ и крайбрежните дюни от Натура 2000 на северния плаж на Приморско, все още е пясъчна набраздена ивица, асфалт ще се появи чак към 2019 г.
Стотиците автомобили следващите години ще паркират директно в дюните, заемайки всяка педя земя, върху която може да се паркира. И въпреки, че вече могат да се видят точните граници на защитената зона и дюните на кадастралната карта, от тях съвсем законно се отцепва още земя, за да се създаде паркинг срещу хотел „Дюни“ – този хотел-първенец, дал началото на надпреварата за презастрояването на първа линия на плажа на Приморско. И няма институция, която да не е благосклонна към този модел на презастрояване. Защото те са винаги хора овластени и на позиции, които им дават законно правото да създават нормативна уредба за всичко това. И няма как да не се питаме вечно защо няма устойчиво законодателство докато хората, които създават правилата и законите не проектират личните си интереси в оставянето на стотици вратички за всякакви схеми, които само те могат да експлоатират. И са го измислили… Как един администратор би прикрил собствеността си, в подобни схеми? Това става чрез дялово участие не чрез физическо лице, а чрез фирма, притежаваща дял в друга фирма. Така много хора се оказват собственици, с прикрити дялови участия не в един, не в два, а в десетки хотели, оформящи бетонния обръч около нашето Черноморие и тяхната собственост става толкова анонимна, че трудно, но както се вижда не и невъзможно е доказването на това кой какво притежава. Наскоро излезе обширно журналистическо разследване за това как общинският съветник Борис Милчев, предлаган за кмет на една Софийска община е придобивал имоти на първа линия чрез съмнителни сделки на Северното Черноморие, докато е бил заместник министър и е отговарял за раздържавяването на Строителни войски. Оказва се, че една от фирмите, в която той има дял е построила няколко хотела на метри от защитена територия на дюните на Северния плаж в Приморско. Да уточним, става дума за комплекс Дюни. И ако си мислите, че в това няма нищо лошо, защото хотелите са си хубави, макар че мястото им не бива да е там, то е добре да се знае, че именно г-н Милчев е част от политическа партия, бореща се срещу презастрояването на Българското Черноморие. Че именно г-н Борис Милчев е най-големият защитник на законното строителство и повече от 20 години заема влиятелни постове в МРРБ. Впрочем именно докато Милчев все още е в Министерството на регионалното развитие и благоустройство се появява и документът, даващ възможност за законно усвояване на част от защитена територия и дюните, непосредствено пред хотел Дюни за създаването и на паркинг, който да обслужва тези хотели. Извиняваме се, паркинг, който да обслужва и съсобственика Милчев чрез фирмите, в които има дялово участие ЕВАНИ БИЛД ЕАД заедно с ХЕМУСХОТЕЛС АД и ПОЛ 2000 ЕАД.

Според Стефан Аврамов от „Зелени закони“ повече от половината дюни, намиращи се на българското Черноморие не са картирани, но тук можем да си зададем риторичния въпрос как министерството на регионалното развитие би могло да функционира в интерес на гражданите и съобразявайки се със срокове и българско и европейско законодателство, като в него има хора, които са съсобственици на хотели в близост и върху защитени територии. Как може да бъде защитен общественият интерес, при положение че личният е водещ в издаване или забавяне на документи. Не бива да се забравя, че дюните са естественият буфер между морето и сушата. Дюните са крайбрежни екосистеми, които се формират при специфичното взаимодействие на морето и сушата. Дюните имат важна буферна роля за разрушителната сила на морската абразия. Дюните са изключително чувствителни и лесноразрушими, именно затова са защитени и са в Натура 2000. В последните години медиите алармират за постоянен натиск от страна на концесионерите на плажове, строящи временни постройки върху дюни, разширявайки престъпно плажната ивица. От друга страна обаче тези защитени територии са в двустранен натиск и от пристъпващите напред бетонни комплекси, които изливат своите фундаменти или директно в тях или в непосредствена близост, която обрича дюните постепенно да се стопяват и необратимо да изчезнат, защото се превръщат в зона на постоянно преминаване на големи потоци от хора.

BORETO-MILCHEV

Удобно обаче точните граници на дюните не са отразени в кадастъра, твърдят от „Зелени закони“. Организацията от години алармира обществеността в търсене на трайно решение, в което общественият интерес да бъде защитен. Защото в момента хотелите на първа линия на практика са ситуирани на самите дюни. Красивата гледка от прозорците на сградите се използва като естествен магнит за стопроцентово уплътняване на сезона. По този начин обаче частният интерес се превръща във водещ и на практика дюните са неизбежната пешеходна зона, водеща до плажа. Каквото и да се случва с цялата си законност, тези хотели ще оставят своят разрушителен отпечатък върху природата… Специалистите от „Зелени закони“, изследвайки цялата Черноморска ивица на България са открили, че повече от половината дюни не са картотекирани, без да откриват логична причина за това. Причините обаче са ясни и те са умишлено да се развържат амбициите на безскрупулни инвеститори, които нерядко са готови да изливат бетон, в стремежа си да изпират огромни финансови потоци…

BORETO-MILCHEV