Пътят към справедливостта или към по-голям конфликт?
Проблемът с реституцията в София не е просто битов спор. Това е криза на правовата държава. Може ли София да се нарича европейска столица, ако е построена върху неплатени дългове към собствените си граждани?
Административното мълчание и тактиката на отлагане може да спестяват бюджетни средства днес, но цената им е пълна ерозия на държавността. Когато администрацията блокира развитието, гражданите блокират града. Въпросът вече не е дали София може да си позволи отчуждаването, а дали може да си позволи цената на продължаващата несправедливост. Защото, докато имотите стоят в „черната дупка“ на администрацията, асфалтът на „Цариградско шосе“ ще продължи да бъде бойно поле.
Горублянци
www.facebook.com/gorublyane
gorublyane@gmail.com
„Общинските терени трябва да се застрояват, а частните да се национализират“ – явно това продължава да е принципа на СО и СОС.
Текущият казус за 75-метровата сграда върху ОБЩИНСКИ имот на бул. „Александър Малинов“ доказва тази логика. Общината търси максимална печалба от собствените си терени, като в същото време отчуждава принудително нашите (в землището на Горубляне) частни имоти за зелени площи и публични мероприятия.
Съгласно действащото законодателство общинските и държавни имоти трябва да служат за обезщетение по чл. 10Б от ЗСПЗЗ за признатите ни но невъзстановени в реални граници имоти.
Моля общинските съветници от БСП (като Иван Таков) да прочетат малко закони преди да дават интервюта пред камера, че не били съгласни да дават общинските терени на „реститути“. Тези терени по закон принадлежат на „реститутите“. Не е въпрос на желание на някой общински съветник. Предполага се, че СОС трябва да спазва закона.
Преди години общинския терен в Младост пред „Патиланци“ беше застроен от BLD с огромна жилищна сграда. Сега отново върху общински терен в Младост на бул. „Александър Малинов“ се предвижда 75-метрова жилищна сграда. Защо общината не използва собствените си терени за изграждане на нови зелени площи в Младост? Ако в конкретния терен е предвиден за строителство и не е подходящ за парк, то той може да се използва за обезщетение по чл. 10Б от ЗСПЗЗ или за замяна с частен имот, който е подходящ за парк. Отговорът, който чухме в интервютата по темата е, че общината щяла да спечели много пари ако реализира жилищно строителство на собствените си терени. Логиката им е, че СО се нуждае от пари и за това строи върху терените си, а частните собственици на терени в Младост (ние горубци) не се нуждаят от пари и трябва да им се отнемат имотите принудително за нуждите на обществото.
Комунистите национализираха частни имоти.
Досегашното управление отреждаше с ПУП-ове всички общински имоти за жилищно строителство, а публичните нужди се предвиждат в частни имоти, които след това отчуждават за жълти стотинки.
Настоящото управление смята за справедливо да извлече максимална печалба от общинските имоти, като дори използва всички вратички в ЗУТ и ЗУЗСО за максимално уплътняване (РЗП) и максимална височина (Кота корниз), каквито на съседни парцели, собственост на обикновени граждани не се разрешава. Законът не е ли еднакъв за всички?
Тук отново виждаме желязната логика на СО, че Младост се презастроява и трафика му се натоварва само ако се строи върху частни имоти, ако се строи в общински имот, даже и небостъргач, то това не е проблем, даже било много изгодно за обществото.
Нека да започнат да мерят с един аршин! … и не е зле управляващите и техните консултанти да прочетат законите.
Митът за „доброволното“ коопериране (Скритата история)
За да разберем гнева на днешните протестиращи, трябва да осъзнаем, че за жителите на тогавашното село Горубляне земята не беше просто „актив“, а техният социален корен и единствен източник на оцеляване. Преди 1944 г. Софийската котловина е била гръбнакът на интензивното земеделие, изхранващо столицата.
Насилствената колективизация, маскирана като „доброволно коопериране“ в ТКЗС, среща ожесточена, но кърваво потушена съпротива. Местните стопани, обявени за „кулаци“, са подложени на държавен терор — от непосилни наряди и конфискации до публични побоища и въдворяване в лагери като „Белене“.
„Тази насилствена трансформация не заличава съзнанието за собственост. Тя оставя дълбок, незаздравял социален травматизъм и чувство за историческа несправедливост, които се предават през поколенията.“
Днешните протести са захранвани именно от този исторически гняв. За наследниците днешната общинска блокада е просто продължение на репресиите от 1944-та с нови, административни средства.
Обобщение на казуса с Горублянци
Жителите на Горубляне изразяват силно недоволство срещу политиката на Столична община (СО) и Столичния общински съвет (СОС), обвинявайки ги в прилагането на двоен стандарт по отношение на собствеността и застрояването.
Основни проблеми според гражданите:
- Общината търси максимална печалба, като застроява собствените си терени, докато в същото време отчуждава принудително частните имоти на жителите на Горубляне за зелени площи и публични мероприятия.
- Конкретният повод за възмущение е предвиденото строителство на 75-метрова жилищна сграда върху общински имот на бул. „Александър Малинов“ в квартал Младост.
- Институциите използват вратички в законите (ЗУТ и ЗУЗСО), за да постигнат максимално уплътняване (РЗП) и височина за общинските сгради, докато същите параметри не се разрешават за съседни частни парцели.
- Според общината строителството на небостъргач върху неин терен е изгодно за обществото, но същевременно тя твърди, че застрояването на частни имоти води до презастрояване и натоварване на трафика.
- Частните имоти се отчуждават на безценица, като предварително се предвиждат за публични нужди, а всички общински имоти се отреждат с ПУП-ове за жилищно строителство.
Какво на практика искат горублянци:
- Управляващите да започнат да „мерят с един аршин“ и законът да бъде еднакъв за всички, без значение дали имотът е частен или общински.
- Съгласно действащото законодателство (чл. 10Б от ЗСПЗЗ), общинските и държавните имоти да се използват за обезщетение за признатите, но невъзстановени в реални граници частни имоти.
- Общинските съветници да прочетат законите и да разберат, че тези терени по закон принадлежат на собствениците за обезщетение, а не е въпрос на нечие желание.
- Ако даден общински терен е предвиден за строителство и не е подходящ за парк, той да бъде използван за замяна с частен имот, който реално е подходящ за изграждането на такъв.
- Общината да използва собствените си терени за изграждане на нови зелени площи, вместо да ги застроява с огромни сгради.