Политическото махало
Защо сме толкова разделени?
Все по-често усещаме как политическото разделение в обществото ни ескалира до точка на кипене. За да разберем този упадъчен процес, трябва да погледнем към един мощен механизъм – „политическото махало“, което обяснява как всяка крайност неизбежно поражда своята противоположност. Нека разгледаме как този феномен се проявява брутално както в световен, така и в нашия собствен, български контекст.
Ефектът на махалото: Когато една крайност създава друга
Основната концепция на „политическото махало“ е, че когато една политическа сила тласне обществото твърде агресивно в една посока, тя неизбежно предизвиква мощна ответна реакция. Най-яркият съвременен пример е победата на Доналд Тръмп в САЩ. Тя не беше случайност, а неизбежен резултат от десетилетни методични усилия на Демократическата партия да трансформира американското общество до неузнаваемост, подхранвани от неомарксистката идеология, трайно настанила се в академичните среди, както анализира Камил Палия.
Този ескалиращ процес роди чудовища и предизвика обратния удар. Ето катализаторите на реакцията:
- Размиването на биологичните понятия за мъж и жена и налагането на джендър-неутрални тоалетни дори в училищата.
- Държавно финансирани програми за смяна на пола, включително за непълнолетни, подкрепени от закони, които принуждават психотерапевтите да подкрепят тези трансформации.
- Превръщането на „политкоректността“ в задължителен печат върху киното, медиите и изкуството, достигайки до гротескни сцени като тази в документален филм на Кортни Кокс, в която „провиснала космата гръд на мъж, въобразил си че е жена се опитва да кърми гладно дете“.
- Инструментализирането на „системния расизъм“ за противопоставяне на цветнокожи срещу бели, което доведе до абсурди като преференциално третиране в университетите, където цветът на кожата измества изпитния резултат.
- Масовата имиграция, която деформира социалната тъкан, повиши престъпността и създаде неинтегрируеми маргинализирани общности.
Победата на Тръмп беше неизбежна. Природата винаги търси равновесие и всяка крайност ражда друга.
Съвременното политическо оръжие: Фабрикуване на „враг“
Този глобален модел намира своето грозно отражение и в българската политическа реалност. Формации като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ са в симбиоза, захранвана идеологически от демократите в САЩ и ЕС. Тяхното оцеляване обаче е свързано не с идеи, а единствено с управлението и усвояването на финансови потоци. За да оправдаят съществуването си, те се нуждаят от основна стратегия – създаването и поддържането на ясен „образ на врага“. Този враг е опората, която им позволява да изплуват на повърхността и да поддържат политическия си живот, независимо от реалните интереси на страната.Парадоксът: Когато една детска градина се превръща в бойно поле
Един конкретен казус илюстрира до какви абсурди води тази стратегия. Частен български инвеститор, съвместно с голяма немска компания представят проект, какъвто никога досега не се е случвал: да превърне „бетонна пустош“ в архитектурен шедьовър със зелени площи, търговски центрове и модерно строителство, задавайки нов модел за полицентричното развитие на цял квартал.
Най-важната част от този проект е дарът за обществото. Инвеститорът планира да построи и дари безвъзмездно на общината парк, център за деца с увреждания и най-вече – така необходимите детска градина и паркинг в квартала.
Въпреки очевидните ползи, проектът веднага е атакуван от „егоцентрични политически балони“. Техният наратив е, че инвеститорът прави това, за да спести данъци и да прехвърли отговорността за поддръжката върху гражданите. Стига се до парадокса, че в град без достатъчно детски градини, някой, който иска да построи такава, създава „бреме“ за данъкоплатците.
Истинската причина за тази политическа злоупотреба е друга: хората зад проекта имат „дясно-консервативни политически възгледи“, а архитектът е видна фигура в това течение. Следователно те са обявени за „враг“. Проектът им, независимо колко е полезен, трябва да бъде мразен и спрян.
Двигателят на конфликта: Координирани онлайн кампании
Атаката не е спонтанна, а се задвижва от координирани онлайн кампании. Ключова фигура в този процес е блогърът Боян Юруков, член на националния съвет на „Да България“, публично представян от кмета Васил Терзиев и приближен на главния архитект на София.
Неговият профил в социалните мрежи е „фуния“, в която цял екип излива съдържание. Подозрението се подхранва от факта, че в един профил за една нощ се появяват десетки публикации на различни теми, написани в коренно различен стил.
Крайната цел на тези действия не е просто онлайн омраза. Целта е да се създаде шум, който да послужи за основа на медийна реакция – публикации, предавания, интервюта. Това е лабораторен политически разказ, чиято цел е да трансформира „политическия враг“ във „враг на обществото“ чрез призиви за гражданско недоволство и жалби, задействайки добре планиран и финансиран механизъм.
Но за какво се готви Боян Юруков?
Малко повече от 2 години той живее в кв. Изгрев, посветил голяма част от своята енергия на това да атакува настоящия кмет д-р Делян Георгиев. Понякога се възмущава от негови действия само защото не са взети предвид жалби на граждани от района, жалби за които само той знае, защото сам ги пише. Очевидно политическата партия зад гърба му го подготвя като послушен кадър, да е поредният парашутист в района, определен за кметски пост.
Политическият гръб на Юруков в последната година го е превърнал в патологичен популист, напълно неадекватен, без каквато и да е компетентност по теми, свързани с градоустройството, законите и прилагането им.
Нормално ли е човек, призоваващ непрекъснато за протест, пишещ непрестанно жалби и публикации с призиви за брожения, едновременно с това да е част от екипа на кмета на София Васил Терзиев и главния архитект Богдана Панайотова. Тази шизофренична ситуация на пръв поглед изглежда абсурдна, но всъщност не се ли търси подходящия човек за престъпно сдружаване, човек под пълен контрол и в услуга на партийни интереси.
Каква е цената на разделението?
От глобалната политика в САЩ до конкретния проект за детска градина в София, виждаме как политическата омраза и фабрикуването на врагове водят до реални, разрушителни последици за всички нас. Когато развитието и добрите идеи се жертват в името на идеологическата война, губещо е цялото общество.