Корупцията – между въздигането на българския дух до моралното падение на обществото
Още в първата ни конституция – Търновската, от 1879 г. в чл. 155 съществува текст, в който се казва, че министрите подлежат на наказателна отговорност, ако нанесат вреда на държавата за лична полза.
„155. Народното Събрание може да предава министрите на съдъ за измена на отечеството или на Князя, за нарушение Конституцията, за предателство или некаква вреда причинена на Княжеството за лична полза.“
Въпреки това политическата корупция в България процъфтява.
Корупцията е позната и съществува още преди Освобождението на Българската държава.
Корените са заложени дълбоко в периода преди Освобождението. Може да се каже, че чрез корупцията, която е част от „естествения ред“ в Османската империя, оцеляват българският дух, писменост и книжнина. Ръкополагането на висши духовници става след като те плащат на централната власт.
Например Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник след като котленските чорбаджии са принудени от владиката да заплатят определена сума…
След Освобождението младата българска държава е под силен политически натиск от страна на Руската империя. Имперските интереси на Освободителката са подхранвали административни структури, политици и журналисти – интелектуален елит, който поражда силното разделение в обществото на русофили и русофоби. Но колкото повече българското самосъзнание за нация и държавност в обществото се засилва, толкова повече нараства политическата корупция в следване на Руските имперски интереси.
В началото – Тодор Бурмов
В руското посолство Тодор Бурмов – първият български министър-председател се запознава с бъдещата си съпруга Марионка Иванова Първова – Золотович от богат калоферски род.
По време на Руско-турската война Тодор Бурмов заема длъжността ковчежник на княз А. Черкаски, дори присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а по-късно от 18 май 1879 г. е първият губернатор на София.
Със своята образованост и опит Тодор Бурмов става един от водачите на Консервативната партия в Княжество България. През 1879 г. е избран от княз Александър I Батенберг да състави първото българско правителство. Тодор Бурмов заема пост като първи министър-председател на България. Това става с Указ №1 на княза от 5 юли 1879 г.
Той изпълнява и длъжностите министър на вътрешните дела и управлява Министерството на народното просвещение. Тодор Бурмов изпълнява тези тежки отговорности за кратък период от време, докато се полагат основите на изграждане на политическата и административна структура на държавата.
Под негово ръководство първото консервативно правителство успява да изгради основни структури на държавното управление, организира митническата система и ограничава разбойничеството. Във външната си политика установява дипломатически отношения и назначава дипломатически агенти в Османската империя, Сърбия и Румъния. Стреми се към национална политика, особено при изграждането на железопътната мрежа.
Зараждането на държавните структури и администрация се превръща в добра почва за процъфтяването на корупцията. Заемането на постове и държавни поръчки, свързани със строителството и по-късно и на армията са подхранвани от нестихващи скандали, нерядко стигащи до саморазправа и балканска жестокост.
Къщата на Тодор Бурмов, намираща се в центъра на София на ул. Врабча №7, която в момента е детска градина.
Аналогично на „куфарчетата“, за които се говори след смяната на тоталитарния режим, по времето на Стефан Стамболов държавата щедро отпуска безлихвени заеми на предварително определени индустриалци, за да развиват индустрията в страната.
През сравнително кратки исторически периоди, българската държава преминава през три драматични прехода на промяна на управлението на страната. В началото на всеки един от тях корупцията бележи връх в утвърждаването на нови корупционни практики, свързани с натрупването на капитали. След 9.09.1944 г. т.нар. социалистическо управление на страната през икономическите дефицити, корупцията се превръща в приемлива практика – част от народо-психологията на българина.
Днес, след повече от 30 годишен преход, обществото ни е особено чувствително и фокусирано по отношение на всяко съмнение за упражняване на корупция. Но въпреки това разкриването и доказването на престъпни схеми е все по-трудно заради липсата на адекватно законодателство. Упражняващите корупция по високите етажи на властта се заобикалят с широка периферия от защитни кръгове, свързани с разследването, доказването и осъждането на престъпните деяния. Все повече корупцията се свързва не просто със злоупотреба на едно власт имащо лице, а с престъпно организирано взаимодействие, с възможност за многократна злоупотреба. Не случайно съществуват и административни постове, които са безмандатни, трайно овладяни от нечии икономически и политически интереси…