Националната детска болница – заложник на политическия цинизъм
В продължение на десетилетия България чака своята национална детска болница.
Статистиката е относително постоянна за периода 2019–2025 г.
Средно годишно: Около 230 000 случая на детски хоспитализации (по клинични пътеки). Тенденция: Това не са 240 хиляди различни деца, а брой лечения. Децата с тежки заболявания (онкологични, редки болести) често имат по 5-10 хоспитализации годишно. Липсата на единна детска болница товари най-тежко „Пирогов“, който поема ролята на неофициален спешен център. През него преминават между 40 000 и 50 000 деца годишно. Това прави средно по 110–140 деца на денонощие, които търсят помощ само в тази точка на София. Хиляди други преминават през спешните кабинети на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ (Педиатрията), Национална кардиологична болница и ИСУЛ.„Медицинският туризъм“ към София (Специализирана помощ) – това е ключовият аргумент за новата болница – тя няма да е само за софиянци. Анализът на ЕИБ и МЗ показва, че около 25% до 30% от всички сложни детски случаи в София са на деца, транспортирани от провинцията. В областните градове често липсват специфични специалисти (детски неврохирурзи, детски онкохематолози, детски нефролози). В момента тези деца се „разнасят“ с линейки между 14 различни болници в София. Например: детето се оперира в „Пирогов“, но за химиотерапия се мести в ИСУЛ, а за сърдечен проблем – в Трета градска.
Липсата днес на Национална детска болница не е следствие от технически, финансови или административни пречки. То е резултат от целенасочена стратегия на политически саботаж, при която краткосрочната електорална полза от отслабването на опонента е приоритизирана пред дългосрочния обществен интерес.
През годините
Проектът, формулиран като стратегическа цел от партия ГЕРБ още преди 2019 г., имаше потенциала да разреши критичен проблем в националното здравеопазване. Вместо това той се превърна в жертва на политически борби, административни маневри и обществен натиск – пример за парализата на държавните политики в условия на остра политическо противопоставяне.
Въпреки това, проектът, който беше напът да се реализира с одобрена обществена поръчка с и5 28.04.2020 г., мистериозно се провали, оставяйки след себе си само въпроси и разочарование.
Време е да повдигнем завесата около политическите игри и скритите мотиви като обърнем внимание на няколко изненадващи и слабо известни факта от историята, които днес хвърлят изцяло нова светлина върху сагата с детската болница.
Блокажът на стартиралият през 2019 г. проект за изграждане на болницата е чиста политическа тактика, а не грижа за децата.
Спирането на проекта не е резултат от експертна загриженост, а от целенасочена политическа стратегия.
Първоначалният план за Национална детска болница е разработен със стратегическа цел – бърза реализация на разумна цена, за да се отговори на неотложната обществена нужда. Концепцията е изградена върху прагматизъм и използване на съществуващи ресурси, което би позволило на държавата да придобие модерно лечебно заведение в изключително кратки срокове.
Ключовите елементи на проекта са:
• Инициатор: Партия ГЕРБ формулира проекта като стратегически обществен ангажимент и стартира активна работа по неговата реализация през 2018 г.
• Избран терен: За целта тогава е избрана недостроена сграда на територията на Медицинска академия в София. Локацията предлага значителни предимства: изключителна комуникативност, близост до десетки други водещи медицински заведения и лесен достъп чрез градски транспорт и метро.
• Техническа оценка: Въпреки че конструкцията е стояла незавършена в продължение на десетилетия, направените анализи показвали, че състоянието ѝ е изненадващо добро. Констатациите сочат, че корозията по армировката е „незначителна“, а бетонът е с „неочаквано високи качествени показатели“. Това потвърждава техническата възможност за довършване на сградата, подобно на много други успешно завършени обекти от същия период в София.
• Изпълнител: След проведена обществена поръчка е избрана компанията „Главболгарстрой“ (ГБС) – една от най-големите строителни компании в страната с доказан опит в изграждането и разширяването на водещи лечебни заведения.
• Бюджет и срок: Проектът е с ясна финансова рамка за сума от 77 839 442.89 лв. за 42 месеца.
Предвижданията са за механично събаряне на старата недовършена конструкция, използване на фундамента и изграждане на модерна сгрдата с височина до 20 м. като са взети под внимание основните забележки при общественото обсъждане.
„Предметът на обществената поръчка е „Избор на изпълнител за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на Национална многопрофилна детска болница“ и включва следните дейности: Дейност № 1 – Проектиране на инвестиционен проект във фази: „Идеен проект“, „Технически проект“ и „Работен проект“; Дейност № 2 – Изпълнение на строителство; Дейност № 3 – Упражняване на авторски надзор при изпълнение на строителството.
Съществуващо положение: Строежът е изграден с 12 надземни етажа и два подземни с разгъната застроена площ от 47156 кв. м. Строежът се състои от два основни дванадесететажни корпуса и шест триетажни, всичките с два сутерена, с фуги по между си. Предвижда се и изграждане на още два триетажни корпуса (блокове IV-А1 и IV-Б). Изпълнителят следва да извърши реконструкция на съществуваща сграда и ново строителство.“
Всички административни и финансови предпоставки за бързото осъществяване на проекта са налице, но именно тогава техническата осъществимост се сблъсква с непреодолима политическа съпротива.
На фона на предстоящите местни избори през 2019 г. проектът за Национална детска болница е трансформиран от инфраструктурна цел в бойно поле за електорално влияние. Политическата опозиция, в лицето на обединение „Демократична България“ (ДБ), идентифицира проекта като заплаха за собствените си стратегически цели – спечелване на кметските избори в София и отслабване на доминиращата позиция на ГЕРБ.
Политическите експерти в ДБ достигат до заключението, че ако правителството на Бойко Борисов успее да реализира болницата, това ще се превърне в изключителен и траен електорален актив, надскачащ дори изграждането на метрото и магистралната мрежа. В контекста на предстоящите местни избори, успешното стартиране на такъв знаков проект би имало мобилизиращ ефект за електората на ГЕРБ в София. Спирането на проекта се превръща в политически императив, за чието изпълнение е разработена целенасочена стратегия, включваща следните тактики:
- Мобилизирана е мрежа от неправителствени организации и експерти, всички част от обкръжението на „Демократична България“, които да формират публично неодобрение срещу проекта.
- Като основен играч в съпротивата се включва Камарата на архитектите в България (КАБ). По това време тя се оглавява от арх. Борислав Игнатов, който е част от ДБ и по-късно неин кандидат за кмет на София. Това придава експертна легитимност на политическата атака.
Офанзивата срещу проекта е артикулирана по няколко ключови пропагандни оси, целящи да дискредитират техническата му годност: остаряла архитектура, напреднала корозия и деградация на материалите, както и несъответствие със съвременните изисквания за сеизмична устойчивост.
Чрез тези действия опозицията успешно премества фокуса на дебата от обществената необходимост към предполагаеми технически недостатъци, подготвяйки почвата за последвалия сблъсък на аргументи.
От едната страна застават конкретни анализи и инженерни решения, а от другата – твърдения, които целят да внушат непреодолими пречки пред проекта.
Ключовата мотивация е чисто електорална. Ако ГЕРБ построи болницата, това би бил огромен и траен „електорален актив“. Предвид предстоящите местни избори, това е било недопустимо. Камарата на архитектите, оглавявана тогава от член на ДБ, излиза със заключение срещу проекта, без да представи „нито един лабораторен или технически анализ“. Най-убедителното доказателство за саботаж на проекта за детска болница е фактът, че строителната компания предлага множество решения – от надграждане на структурата до пълното ѝ събаряне и построяване на нова на същото място. Всички варианти са отхвърлени. Целта не е по-добра болница, а никаква болница под управлението на ГЕРБ.
Политически е недопустимо за Демократична България детската болница дори да започне да се реализира. Прави се всичко възможно този проект да бъде спрян на всяка цена.
Етичните последствия от това политически сили да възпрепятстват строежа, за да лишат опонента си от електорално предимство, са катастрофални:
• Загубено време: Години, пропилени в процедурни битки и политическо надцакване, докато стотици хиляди деца остават без адекватната грижа, от която се нуждаят.
• Ерозия на доверието: Пълният срив на доверието между институции, експерти и гражданско общество, който прави всеки бъдещ напредък почти невъзможен без подозрения в корупция или саботаж.
• Политическо лицемерие: Гръмките публични декларации за „грижа за децата“, които прикриват цинична борба за власт, контрол над многомилионен ресурс и електорално влияние.
Ключов факт, който разкрива същността на конфликта, е, че от страна на опозицията и КАБ „не са представени нито един лабораторен или технически анализ“ в подкрепа на твърденията им. Това подсилва тезата, че целта не е била намирането на най-доброто техническо решение, а постигането на политическа цел – спирането на проекта на всяка цена.
В крайна сметка тази реторика, усилена от медиен и обществен натиск, постига своята цел.
Кулминацията на обществения, медиен и политически натиск води до поддаването на ГЕРБ и фактическото прекратяване на проекта за довършване на сградата в Медицинска академия. Този акт предизвиква верига от политически събития с дълготрайни последици.
Правителството се отказва от първоначалния план, оставяйки бъдещето на болницата в пълна неяснота.
В последвалия период на политическа турбулентност правителството пада, което допълнително усложнява ситуацията и прекъсва институционалната приемственост по темата.
А изграждането на такова лечебно заведение като дългоочакван обществен ангажимент и ключов приоритет, се залaга в програмите на почти всички основни политически сили след 2020 г.
Отговорността за проекта е прехвърлена към служебното правителство на президента Румен Радев, символ на протестиращите срещу Борисов, по-късно спечелил втори мандат с подкрепата и на Демократична България.
Така политическата стратегия на ДБ успява да блокира проекта за детска болница с „неясен хоризонт за неговата реализация“.
Резултатът от „спасението“ днес: 10 пъти по-висока цена за нова детска болница на избран нов терен – в Горна Баня, в близост до недовършения околовръстен ринг, без никаква адекватна комуникация с градския транспорт и метрото и нулев напредък. „Спасяването“ на децата от „негодната“ сграда доведе до катастрофални последици – никаква болница!
Вместо първоначален ясен план: цена от не повече от 100 млн. лв. и реализация в „изключително кратки срокове“ на съществуващ терен с изградена инфраструктура, имаме алтернативата, наложена от ДБ: безкраен цикъл от нови процедури: търсене на ново място, проектиране на нова инфраструктура, провеждане на конкурси и административни процедури, които сами по себе си биха отнели „поне 5 години до първа копка“. Днес прогнозната цена за изграждането на подобно лечебно заведение вече не е 100 млн. лв., а е нараснала до „близо милиард“.
Частна детска болница „Мама и аз“
Провалът на държавния проект не доведе до намирането на по-добро и бързо решение. Напротив, той създаде и отвори пазарна ниша, която частната предприемчивост логично се опита да запълни. Появата на проекта за частна детска болница „Мама и аз“, иницииран от „Търговска лига – глобален аптечен център“, е пряка последица от успеха на ДБ да спре държавната инициатива.
Дългосрочните негативни последствия от блокирането на първоначалния проект са многопластови и засягат цялото общество.
Частната болница „Мама и аз“ е следствие, а не причина за провала на националната детска болница.
Един от най-разпространените митове е, че появата на проект за частна детска болница „Мама и аз“ е „убила“ държавния проект. Хронологията показва точно обратното. Проектът за частна болница се появява година след като политическият и медиен натиск вече успешно е блокирал държавната инициатива. В политически вакуум частната предприемчивост намира своя път да заеме тази ниша.
Иронията е, че днес същият този частен проект е „сатанизиран“ като причина за провала. Но зад това стои съвсем реалният и трагичен страх, породен от осъзнаването, „че педиатрите в България не са достатъчно“. Опасението е, че частната болница ще изсмуче и малкото останали кадри, правейки бъдеща държавна болница практически невъзможна за окомплектоване.
Докато публичното пространство беше залято от спорове за високи европейски стандарти, модерна архитектура и сеизмична устойчивост на бъдещата болница, една сурова реалност беше удобно пренебрегвана.
В непосредствена близост до спрения строеж, „в мазето на медицинска академия“, и до днес безпроблемно функционира отделение по алергология, което се намира „под земята“. Никой от критиците на държавния проект не се интересува от условията там – ниските тавани, начина на климатизация или спазването на същите тези европейски стандарти, за които толкова пламенно се говореше.
Историята на националната детска болница е тъжен и поучителен пример за това как тесногръдите политически битки могат да унищожат жизненоважни обществени каузи. Недостроената сграда от времето на социализма все още се издига, като мълчалив паметник на пропиляната възможност, за да ни напомня за политическите реалности в нашата държава и за „добрите сили“, които ни опазиха от детска болница. Остава само един въпрос, чийто отговор тежи на съвестта на мнозина: Колко още детски съдби ще бъдат заложник на подобни реалности?