Отворено писмо до арх. Богдана Панайотова

Съдебната практика показва, че в случаите на мълчалив отказ, почти 100% от делата се губят от администрацията и преписките се връщат, но със съдебно решение и тогава несвършилият своята работа администратор е длъжен да я свърши. За този процес самата Вие обвинихте бившия главен архитект Здравко Здравков, както за преписки забавени с години, така и за загубени съдебни дела.

Във Вашето изявление в социалните мрежи, Вие твърдите, че зад разбитата врата в общината в 8 кашона са се намирали документите само за един по Вашите думи общественозначим проект, каквото и да значи това.

Пишете: “Всичко което „е открито“ в „кашони“ е само една единствена преписка, което представлява огромна част от документацията само за един проект, който е „достатъчно значим“ за обществото, за да се предприемат по-специални мерки за опазването му.”

Що за административна структура сте управлявали, в която някой трябва да упражнява специални мерки в опазването на някакъв проект. От кой точно го пазите? Ако е обществено значим, защо не е с приоритет в обработката на документи и въобще от колко време стои заключен? В тази ситуация как може да си мислите, че медиите няма да допуснат, че се извършва корупционен натиск върху инвеститор. Но и ние и Вие знаем, че там не е била само една преписка… Скандалното е, че в денят, в който Вие признавате за разбивана врата в Направление архитектура и градоустройство, където са открити 8-те кашона, излиза и официално изявление на временно изпълняващият длъжността главен архитект Аспарухов, който отрича да има извънредни събития в направлението. Сякаш разбиването на врата в търсенето на документи не е нищо особено и не е никакъв прецедент в една административна структура, каквато е НАГ.

По отношение на заповедта, която сте издали като временно изпълняващ главен архитект, свързана с поста, който заемате впоследствие можем да кажем, че тя въобще не се нуждае от коментар. Всеки може да прочете какво точно пише в нея, защото е публична и защото не е сложна за разбиране. Нещо повече – появи се нова заповед този път подписана от арх. Стефан Аспарухов, за която не споменавате в поста си. Датата на нейното появяване според нас е спорна, но със сигурност с нея се цели да размие отговорността в надграждането на властовия потенциал на длъжността, която заемате в момента.

Арх. Аспарухов е с изключителен авторитет в професионалната общност и безспорен професионалист и негово задължение е като временно изпълняващ длъжността главен архитект на София да защитава авторитета на институцията, както и целия екип от специалисти, който работи там.

Но образът на НАГ с годините се е определил като корупционен инструмент, чрез който едни инвестиционни намерения са се пропускали безкритично за седмица, а други са залежавали с години без аргументиран отказ, в очакване на съдебни дела. В нашата администрация това е практика от години.

Администрация, която не желае да се лиши от привилегията да си играе с инвестиционните намерения на гражданите. Качеството на административно обслужване не се подобрява със заключване на врати. Качеството на административно обслужване е достигнало до праг на нетърпимост. Дигитализацията, за която от време на време се говори, само около усвояването на някой европроект дори не е в началото на своето планиране.

Браншовите организации от години алармират, че не може обработката и придвижването на документацията на един проект да е по-дълга, отколкото реализацията му.

Да, Вие не носите персонална отговорност за всичко, което се е случвало през последните години, но Вие сте с претенцията, че ще реформирате тази среда. А публикациите, от които се чувствате засегната разкриват поведение и процеси, които са в противоречие със заявените Ви намерения.

Публикации, свързани с Направление “Архитектура и градоустройство”, в които Вашето име е водещо не са били свързани нито с обидни лични квалификации, нито със семейни обвързаности. Въпреки това Вие твърдите в пост в социалната мрежа, че сте засегната лично. Нещо повече, твърдите, че няма да позволите на никой да навлиза в личното Ви пространство и че към Вас са отправяни обиди, заплахи и т.н.

Личното Ви пространство завършва до входната врата на Столична община. Всичко, което се случва в тази административна сграда е част от обществения и публичен живот, в който всички ние сме участници.

Егото и чувството за неприкосновеност са абстракция, пред която не могат да бъдат издигани бариери и заключвани врати.

Журналистите отдавна са свикнали да бъдат заплашвани със съдебни дела и не само…

Но по този начин не функционира демокрацията. Медиите имат своето важно място в обществения живот, в който персоналната чувствителност, особено когато става дума за администратор, канещ се да заеме изключително влиятелен пост в Столична община е повече от неприемлива.

Не е нормално един администратор да се сърди, че е в обектива на медийни разследвания, защото те се появяват там, където липсва достатъчно прозрачност, където се задълбочават дългогодишни порочни практики с неясни мотиви.

Вярваме, че една от ролите на медиите е да дава гласност и стимулира обществената нетърпимост по отношение на административния произвол, още повече, когато той може да бъде свързван и с намерения за упражняване на корупция. Защото ролята на медиите е да дават гласност на събития, факти и документи, потопени в пълна непрозрачност и задкулисие.

Очевидно е трудно доказването на административни корупционни взаимоотношения пред съда, но случаите с личности като Пепи Еврото и Нотариуса са факт. Факт е и че България е определяна в европейския съюз като страната с най-голяма корупция.

Медиите ли са виновни за това?

И не на последно място по наша информация, в момента е разговаряно с всички служители в НАГ, с което да се отрече разбиването на врата и изнасянето на каквато и да е информация, свързана с дейността и събитията там. Отправена е заплаха, че всеки който се разприказва ще бъде незабавно уволнен.

Ако това е начина по който възнамерявате да работите, то може да сте горди – надскочихте постиженията на арх. Здравко Здравков многократно!