„Прогресивна България“ е политическа коалиция в, създадена за участие в парламентарните избори на 19 април 2026 година.
Румен Радев
„Прогресивна България е отговорът на очакванията на българите за демонтиране на олигархичния корупционен модел“
„Очаквам тази година политическият календар да следва природния календар и през април да настъпи политическата пролет, която всички българи очакват“
Стратегия за икономически скок: Технократската визия на „Прогресивна България“
На 19 април 2026 година предстоят парламентарни избори, за участие в които е създадена политическата коалиция „Прогресивна България“. Платформата на формацията поставя акцент върху необходимостта от радикално рекалибриране на икономическия модел за справяне със системния дефицит на институционален капацитет. Според анализа на коалицията, текущият модел генерира „растеж без догонване“, което обрича нацията на 25-годишно чакане за достигане на средноевропейските жизнени стандарти. Визията на проекта е базирана на преход от екстрактивен модел към инклузивна икономика на знанието и иновациите.
Институционална реформа и превантивен контрол чрез изкуствен интелект
Фундамент в програмата е демонтажът на олигархичния модел, който функционира като пирамида и контролира ресурси, институции и медии. Проектът предлага високотехнологичен подход за осигуряване на прозрачност и елиминиране на корупцията:
– Внедряване на системата Sigma AI (Интегриран граждански мониторинг и анализ) за преход от реактивен към превантивен контрол на фискалния ресурс в реално време.
– Автоматично проследяване на зависимости между фирми, лица и възложители с цел елиминиране на субективния човешки фактор.
– Моментална проверка на прогнозните цени при обществени поръчки спрямо реалните пазарни нива (пазарен бенчмаркинг).
– Създаване на независима институция Инвестиционен омбудсман, която да гарантира защита срещу административен произвол и рекет.
Технологичен суверенитет и икономика с висока добавена стойност
„Прогресивна България“ цели трансформация на експортния профил чрез преминаване от износ на суровини към производство на крайни продукти с висока добавена стойност. За да се превърне държавата от пасивен регистратор в активен ускорител на иновациите, са заложени следните механизми:
- Въвеждане на данъчни стимули и облекчения при реинвестиране на печалбата в технологично обновление и автоматизация.
- Изграждане на регулаторни пясъчници (Regulatory sandboxes) – специални зони с облекчен режим, където иновативни технологии могат да се тестват в реална среда.
- Стимулиране на двойно листване (dual listing) на български компании на водещи европейски борси за мобилизиране на частен ресурс и привличане на международен капитал.
- Фокус върху сектори като микропроцесори, изкуствен интелект и възстановяване на Националния космически център като звено за високи технологии.
Човешки капитал и подготовка за икономиката на бъдещето
Осъзнавайки прогнозите за автоматизация на 1/3 от работните дейности до 2030 г., програмата предвижда мащабни инвестиции в хората:
- Национално внедряване на дуално обучение по германски модел за създаване на директно партньорство между бизнеса и училищата.
- Стартиране на стратегия за ре-миграция и програма за подкрепа на висококвалифицирани българи в чужбина, вдъхновена от успешния опит на Португалия.
Социологически перспективи (Избори – Април 2026 г.)
Според актуалните електорални нагласи, регистрирани от водещи социологически агенции („Алфа Рисърч“, „Тренд“ и „Маркет ЛИНКС“), политическият проект стартира със силна позиция. Проучванията показват, че „Прогресивна България“ (свързвана с президента Румен Радев) събира около 32.6% – 32.7% от гласовете на твърдо решилите да гласуват, което ѝ отрежда първо място с убедителна преднина. На втора позиция се позиционира ГЕРБ-СДС с резултат около 19.7% – 20.4%. За третото място се очертава оспорвана надпревара между ПП-ДБ (10.9% – 12.6%) и ДПС-Ново начало (9.6% – 10.5%). Данните сочат очаквана избирателна активност от над 50%, което предполага силна обществена мобилизация в подкрепа на заявения курс към технологична и институционална модернизация.
Стратегическа рамка за икономическа трансформация
„Нашата цел е демонтаж на олигархичния модел, укрепване на държавността и развитието на България като демократична и просперираща европейска държава.“
Политическа програма
(Преглед на пълната програма на коалиция „Прогресивна България“)
Визията за икономическа промяна на коалиция „Прогресивна България“
Прогресивна България – основни стратегически цели:
– Трансформация на експортния профил: Преход от износ на суровини към производство на крайни продукти с висока добавена стойност.
– Технологичен суверенитет: Изграждане на национален капацитет в критични сектори, гарантиращ икономическа сигурност и автономност.
– Социална справедливост: Елиминиране на рекордните за ЕС нива на неравенство чрез растеж, базиран на производителност, а не на ниски разходи за труд.
Фундаменталната промяна обаче е невъзможна без незабавен демонтаж на институционалните бариери, които задушават пазарната инициатива…
Демонтаж на олигархичния модел като критична предпоставка
Механизми за пресичане на достъпа до публичен ресурс:
– Референтни стойности: Въвеждане на задължителни пазарни прагове за обществени поръчки в секторите ВиК, транспорт и инфраструктура за предотвратяване на източването на средства.
– Строг инвестиционен надзор: Ревизия на знакови поръчки, санкции за некачествено изпълнение и публични регистри за неизрядни фирми.
– Финансова лустрация: Идентификация на подставени лица (сламени хора) и проверка на несъответствията между имущество и реални доходи.
Гарант за предвидима бизнес среда ще бъде радикалната съдебна реформа: постигане на мнозинство от 2/3 в Народното събрание за смяна на Висшия съдебен съвет, прекратяване на практиката за „командироване“ на магистрати като лост за влияние и пълна отчетност на прокуратурата…
Държавата като ускорител на иновациите и технологичен суверенитет
Ключови мерки за стимулиране на НИРД:
– Данъчни стимули: Облекчения за реинвестиране на печалбата в технологично обновление и автоматизация.
– Патентна подкрепа: Финансови стимули за патентоване на български изобретения и насърчаване на съвместни патенти между науката и индустрията.
– Регулаторни пясъчници: Зони с облекчен режим за тестване на иновативни технологии в реална среда.
Система Sigma AI:
Радикален подход към контрола на публичните финанси
Ефективното управление на фискалния ресурс изисква преход от реактивен към превантивен контрол в реално време. Внедряване на системата Sigma AI (Интегриран граждански мониторинг и анализ).
Функционален капацитет на Sigma AI:
– Експертно обучение: Системата се обучава от топ експерти за разпознаване на специфични паттерни на фаворизиране в техническите спецификации на поръчките.
– Анализ на свързаности: Автоматично проследяване на зависимости между фирми, лица и възложители за елиминиране на субективния човешки фактор.
– Пазарен бенчмаркинг: Моментална проверка на прогнозните цени спрямо реалните пазарни нива.
Sigma AI ще осигури безпрецедентен обществен контрол, като данните ще бъдат достъпни за граждани и разследващи журналисти. До края на годината тази система ще се превърне в „мотор“ на прозрачността, превръщайки България в регионален лидер по технологична борба с корупцията…
Образование и човешки капитал: Подготовка за икономиката на бъдещето
Икономическата трансформация е невъзможна без адекватен човешки капитал. Според данни на McKinsey, автоматизацията ще засегне 1/3 от работните дейности до 2030 г., което изисква мащабна национална програма за преквалификация.
Образователни приоритети:
– Гъвкави умения: Преход от пасивно запаметяване към критично мислене и внедряване на AI грамотност от най-ранна възраст.
– Дуално обучение: Национално внедряване на германския модел за директно партньорство между бизнес и училища за справяне с младежката безработица.
– Стратегия за ре-миграция: По примера на Португалия (където успехът в Лисабон върна 30 000 специалисти), ще стартираме програма за подкрепа на висококвалифицирани българи в чужбина. Те трябва да се превърнат в нашите „посланици“ за технологии и инвестиции.
Програмата на коалиция ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ