Пророкът и основател на Бахайската вяра

Кои са бахайците и какво представлява Бахайската вяра?

Бахайската вяра е независима, монотеистична религия, възникнала в средата на 19-ти век в Персия (днешен Иран). Днес тя има милиони последователи по целия свят.

Основател на религията е Бахаулла (1817–1892 г.), когото бахайците приемат за най-скорошния в редицата божествени пратеници, включваща Авраам, Кришна, Буда, Моисей, Исус и Мохамед.

Учението им се гради на три основни стълба:

• Единство на Бога: Съществува само един Създател на вселената.

• Единство на религията: Всички големи световни религии произлизат от един и същ източник и представляват последователни глави в духовното образование на човечеството.

• Единство на човечеството: Всички хора са равни. Бахайците активно работят за премахване на всички форми на предразсъдъци (расови, полови, национални и религиозни), подкрепят равенството между мъжете и жените, и вярват в необходимостта от световен мир и хармония между религията и науката.

Защо са подложени на такова преследване в Иран?

Бахайците са най-голямото неислямско малцинство в Иран (смята се, че наброяват около 300 000 души в страната), но въпреки това са най-преследваната религиозна група там. Причините за това са предимно теологични, превърнати в държавна политика:

• Доктринален сблъсък: Ислямът учи, че пророкът Мохамед е „Печатът на пророците“, тоест последният пратеник на Бога. Тъй като Бахайската вяра възниква след исляма и обявява свой собствен пророк, иранското шиитско духовенство ги разглежда не като легитимна религия, а като опасна ерес и вероотстъпничество.

• Липса на законово признание: Както обсъдихме по-рано, иранската конституция признава християните, евреите и зороастрийците за защитени малцинства. Бахайците умишлено са изключени от тази защита. В очите на закона те са „незащитени неверници“.

• Институционална дискриминация: След Ислямската революция през 1979 г. преследването им става систематично. Към днешна дата в Иран на бахайците е забранено:

  • Да се записват в университети (ако се разбере вярата им, биват изключвани).

  • Да работят в държавния сектор.

  • Да практикуват открито вярата си.

Освен това, техните бизнеси често се конфискуват, гробищата им се разрушават от властите, а десетки техни лидери и обикновени вярващи лежат в затворите по скалъпени обвинения (често обвинявани в шпионаж в полза на Израел, тъй като световният административен и духовен център на Бахайската вяра се намира в град Хайфа, който днес е на територията на Израел, макар бахайците да са се установили там десетилетия преди създаването на израелската държава).

Бахаулла – Пророкът и основател на Бахайската вяра

Бахайската вяра има две ключови фигури, които се разглеждат като пророци (или „Богоявления“), но основният основател и централна фигура е Бахаулла.

Ето най-важното за неговия живот и ролята му:

• Истинско име и произход: Бахаулла е роден като Мирза Хусейн-Али Нури през 1817 г. в Техеран, в заможно персийско благородническо семейство. Вместо да продължи политическата кариера на баща си в шахския двор, той избира да посвети времето си на благотворителност и защита на бедните.

• Титлата „Бахаулла“: Това е арабска титла, която в превод означава „Славата Божия“ или „Великолепието на Бога“.

Предшественикът – Баб

За да се разбере мисията на Бахаулла, трябва да се спомене друга важна фигура – Баб (на арабски означава „Вратата“). През 1844 г. Баб обявява, че е носител на независимо Божествено откровение и че основната му цел е да подготви човечеството за идването на друг, още по-велик пратеник на Бога. Учението на Баб привлича хиляди последователи в Персия, което силно притеснява ислямското духовенство. През 1850 г. Баб е публично екзекутиран от властите.

Мисията и животът в изгнание

Малко след смъртта на Баб, Бахаулла обявява на своите последователи, че именно той е Обещаният, за когото Баб (а и според бахайците – всички предишни световни религии) е пророкувал.

Това твърдение му навлича гнева както на персийския шах, така и на духовенството.

• Затвор и мъчения: Бахаулла е хвърлен в една от най-мрачните тъмници в Техеран, известна като „Черната яма“, където е окован в тежки вериги.

• 40 години изгнание: Властите решават да го прогонят от страната, за да прекъснат влиянието му. Изгнанието му преминава през Багдад, Истанбул, Одрин и накрая завършва в затворническия град Ака (в Османската империя, днешен Израел).

• Връзката с Израел: Именно защото Бахаулла е заточен там от османските власти и умира там през 1892 г., неговата гробница край Ака и Световният бахайски център в Хайфа се намират на територията на днешен Израел. Както уточнихме, това се случва десетилетия преди създаването на самата държава Израел.

Основно послание

Бахаулла прекарва по-голямата част от живота си в затвор или под домашен арест, но през това време написва над 100 тома със свещени текстове, закони и молитви. Неговото фундаментално послание е просто, но радикално за времето си: човечеството е една единствена раса и денят за нейното обединение в едно глобално общество е настъпил.

По време на своя живот (предимно докато е в затвор или изгнание) Бахаулла написва над 100 тома със свещени писания, които бахайците наричат „Скрижали“. Те са написани на арабски и персийски език. За разлика от много други религии, където свещените текстове са записвани от последователи години след смъртта на основателя, писанията на Бахаулла са диктувани лично от него, записвани от секретар и често подпечатвани с неговия личен печат за автентичност.

Най-важните свещени книги

Въпреки огромния обем, няколко текста се открояват като фундаментални за Бахайската вяра:

• Китаб-и-Агдас (Най-светата книга): Това е основната книга със закони на религията. Тя не само очертава духовните задължения на индивида (като ежедневна молитва и годишен пост), но и създава рамката за бахайското общество. В нея Бахаулла премахва институцията на духовенството, забранява робството, забранява свещената война (джихад) и установява закони за брака и наследяването.

• Китаб-и-Иган (Книгата на сигурността): Това е най-важният теологичен труд. В него се обяснява концепцията за „прогресивното откровение“ – идеята, че Бог постепенно разкрива Своята воля чрез поредица от пратеници (Авраам, Моисей, Исус, Мохамед, Баб и Бахаулла) в съответствие с развитието и нуждите на човечеството през различните епохи.

• Скритите думи: Това е кратка колекция от мистични и етични афоризми, написани в поетична форма. Текстът дестилира духовната същност на всички минали религии. Основната му цел е да помогне на човешката душа да се пречисти и да се доближи до своя Създател.

• Седемте долини: Това е мистичен текст, написан в отговор на въпроси от суфийски мислител. Той описва седемте етапа (или „долини“), през които душата на търсача трябва да премине по своя път към Бога – от Долината на търсенето до Долината на истинската бедност и абсолютното небитие.

Ключови духовни и социални принципи в текстовете

За разлика от традиционния ислям в Иран, текстовете на Бахаулла налагат радикално нови за 19-ти век социални норми, които звучат изключително модерно:

• Независимо търсене на истината: Всеки човек е длъжен сам да търси истината, без да следва сляпо традициите или родителите си.

• Равенство между половете: Мъжете и жените са описани като двете крила на една птица – човечеството не може да полети, ако и двете крила не са еднакво силни.

• Хармония между религия и наука: Религия без наука води до суеверие, а наука без религия води до материализъм. Двете трябва да работят в съгласие.

• Премахване на крайностите на бедност и богатство: Чрез доброволно споделяне на благата и духовни закони за данъчно облагане.

• Универсално образование: Особено образованието на момичетата, тъй като те са бъдещите майки и първи възпитатели на следващото поколение…