Опитът за заобикаляне на експертната общност предизвика безпрецедентна институционална криза, която превърна столицата в заложник на авторитарен модел на управление.

Устройственото планиране и дългосрочното развитие на София са превърнати в заложници на продължителна институционална парализа. Постът на „главен архитект“, който е стратегическият център на градската система и от който зависи жизнената среда, днес е жертва на административно и корпоративно задкулисие. Настоящата криза не е случаен инцидент, а логичен завършек на поредица от палиативни мерки, липса на политическа воля и налагането на управленски модел, който пренебрегва обществения интерес.

Столична община

Административната деградация в Столична община следва стриктна и пагубна хронология, чието начало бе поставено през ноември 2025 г. с оставката на арх. Богдана Панайотова. След като бе принудена публично да декларира вярност и подчинение на ръководството, тя бе отстранена при първото проявено несъгласие – уволнена безцеремонно чрез SMS от кмета Васил Терзиев, докато се намираше в болница.

Този безпардонен акт не е изолиран случай. Уволнението на десет заместник-кметове в рамките на настоящия мандат очертава ясен управленски профил: всяко изразено несъгласие или оспорване на решение води до незабавна саморазправа и трескаво търсене на „по-послушни“ кадри. Това е управление, в което градивният диалог е заменен от авторитарен диктат.

Прецедентът: Демократичният бойкот на гилдията

Обявеният на 24 юли 2026 г. конкурс за нов главен архитект бе поредният форсиран опит да се легитимира предварително селектиран фигурант, разчитайки се на административната инерция. Този път обаче статуквото се сблъска челно с професионалното достойнство. Камарата на архитектите в България (КАБ) и Съюзът на архитектите в България (САБ) категорично отказаха да излъчат свои представители в конкурсната комисия.

Този отказ не е просто символичен жест, а директен граждански и експертен бойкот срещу бюрократичния подход, който третира София като набор от параграфи, а не като жива екосистема. Участието на браншовите организации е императивно изискване съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Без тяхната независима експертиза, всеки акт на бъдещия архитект би бил заченат в дефицит на легитимност и би се превърнал в лесна мишена за съдебно оспорване. Изправен пред тази правна безизходица и лишен от експертна легитимация, кметът Терзиев бе принуден да спре процедурата със заповед на 17 август 2026 г..

Бягство от отговорност

Как реагира администрацията на този безпрецедентен шамар от страна на експертите? Вместо да инициира честен и отворен дебат с КАБ и САБ за възстановяване на доверието, Столична община избра пътя на институционалното заобикаляне. Кметът изпрати официално писмо до министъра на регионалното развитие Иван Шишков с искане за методически указания как да се приложи законът, когато гилдиите отказват съдействие.

Това действие е публично признание за институционална немощ. То доказва, че градската управа не желае равностойни партньори и не търпи външна, неконтролирана компетентност. Администрацията търси властови инструменти за налагане на своята воля, обявявайки архитектите за „враг“, който саботира процеса.

Обществената присъда

Днес София е поставена на „пауза“. Ситуацията се влошава допълнително от абсурдната икономическа рамка, при която фигура, управляваща инвестиционни потоци за милиарди, се очаква да работи на чиновническа заплата. Тази финансова неадекватност е директен генератор на корупционен натиск и отблъсква доказаните професионалисти.

Въпросът вече отдавна не е просто кой ще заеме поста на главен архитект. Въпросът е дали обществото ще продължи да толерира задкулисно управление, което поставя корпоративното послушание над обществения интерес. Време е властта да разбере: легитимност не се печели със заповеди, уволнения и опити за юридическо шиканиране, а с прозрачност, професионализъм и неотклонна защита на демократичните правила.