Финансовите пирамиди
Арестът на фараона Иво Недялков, шеф на пирамидата „Ийст Уест Интернешънъл“, отговорен за ограбването на хиляди акционери и обвинен в присвояването на 30 милиона долара.
Снимка: Пресфото-БТА, Мартин Георгиев
Според общоприетото схващане финансовите пирамиди, нароили се в България през периода 1992–1995 г., са едно от най-уродливите явления на прехода.
Причината, поради която тези структури са наречени така, е очевидна: ловки и безсъвестни мошеници, под носа на държавните институции, успяха да измъкнат и последните левчета на стотици хиляди наивни българи с обещания за големи печалби.
В днешен прочит тази хипотеза звучи по-скоро като удобно „отърсване” в исторически план от отговорността чрез завоалиране на истината.
Краят на илюзиите настъпва с пукването на пролетта през 1995 г.
Финансовите пирамиди започват да се сриват една след друга като плочки от домино, а фараоните им – да се спасяват кой както може. Предимно по два начина – или чрез бягство зад граница, или чрез каскади при срещи с подходящи люде – в потайна доба, далеч от хорските очи.
През септември – октомври 1995 г. всичко приключва. От умопомрачително щедрите финансови водопади, известни като „Прам” СД (събирателно дружество), „Демос” АД, „Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп” АД, „Лайф Чойс Интернешънъл” АД, „Югоагент” АД, „МЦС” ООД, „Ем и Ай” ЕООД, „Албабул” ЕООД, „Икар” АД и т.н., са останали само тонове непотребни хартии, тежка мъка и спотаена злоба. Равносметката е покъртителна. А от дистанцията на времето – и доста озадачаваща.
В края на 1995 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Бойко Рашков подписва документ, озаглавен: „Аналитична информация относно: характерни особености, последици и правни изводи, произтичащи от разследваните дела по пирамидалните структури в Република България”. Този документ, макар и закъснял от гледна точка на последиците за измамените български граждани, е забележителен в няколко посоки. Най-важното е, че за първи път орган на държавната власт прави опит да обобщи щетите, нанесени от фараоните:
– образувани досъдебни производства – 20;
– срещу известен извършител – 18;
– срещу неизвестен извършител – 2;
– с инкриминирани суми – 17;
– фараони, привлечени като обвиняеми – 31;
– общ брой на вложителите – около 137 000 души;
– общ размер на инкриминираните суми – 13 млрд. лева.
Горе-долу по същото време, в статия, озаглавена „Измамените на годината” и публикувана на 18 декември 1995 г. във вестник „Капитал” [1], се тиражира следната статистика:
– пирамиди – 10 броя;
– вложители – около 170 000 души;
– откраднати пари – около 11,910 млрд. лева.
Истината обаче е, че нито компетентните органи (МВР, прокуратура, следствие, данъчни и т.н.), нито медиите някога са имали реална представа колко пирамиди е имало в България, колко хора са били измамени, колко пари са загубили и къде са се дянали тези пари. И за това си има обяснения, при това – логични!
Съгласно финансовата теория между класическите финансови пирамиди и пирамидалните структури има две много съществени разлики:
– при пирамидалните структури привличането на нови жертви е задължение на фараона, докато жертвите (вносителите, инвеститорите, акционерите) просто внасят парите и чакат печалбите. Докато при пирамидите „клиентът” ще спечели, ако привлече например петима нови клиенти, а всеки от тях – по още петима и т.н.
– при пирамидалните структури, събраните при стартирането пари отиват за търговия – купуване и продажба на стоки (телевизори, хладилници, цигари, ценни книжа и пр.), а с печалбите се изплащат обещаните дивиденти (лихви). „Клиентите” на пирамидите се включват в начинанието с ясното съзнание, че ако няма непрекъснат приток на нови „играчи”, ще останат без печалби.
Според наказателноправната съдебна практика пирамидалните структури винаги са незаконни, защото дори фараоните да продадат всички закупени стоки наведнъж, те не могат да изплатят обещаните дивиденти (лихви, печалби) от по 120–150 процента на година дори на първите си „клиенти”.
Докато класическите пирамиди могат да бъдат и законни, каквито са всички фирми, практикуващи т.нар. мултилевъл маркетинг[2] (козметиката „Орифлейм” и „Ейвън”, прахосмукачките „Рейнбоу” и др.). При тях печалбите не идват от привличането на нови „клиенти”, които носят свежи пари в брой, а от пирамидалното увеличаване на продажбите.
И още една наказателноправна разлика. В зависимост от нивото на финансовата и юридическата компетентност „инвеститорите” в пирамидалните структури могат да бъдат третирани или като жертви на измама, или като съучастници. Жертвите са обикновените хорица, които с надежда за лесна печалба доброволно внасят заплатите и пенсиите си в офиса на фараона. Но ако адвокат, магистрат или банков служител вкара парите си в пирамидална схема, след неизбежният фалит той няма как да бъде друго, освен съучастник.
При финансовите пирамиди всичко е еднозначно: там жертви няма, защото всички са съучастници. Или поне би трябвало да бъдат квалифицирани като такива.
Типичен пример за класическа финансова пирамида са прословутите „Пловдивски игри на щастието”, нашумели през втората половина на 90-те години на ХХ в. Схемата е елементарна и „стъпва” на растяща геометрична прогресия.
В математиката геометрична прогресия е редица от числа, в която първото число е различно от нула, а всяко следващо число е получено от предишното чрез умножение с константа, различна от нула, която се нарича частно.
В нашия случай първото число е физическо лице, а частното е 5. Условието е следното: всеки играч изпраща на организаторите пощенски запис от 30 лева и убеждава петима свои приятели (или роднини) също да изпратят пощенски записи от по 30 лева. И т.н.
Роенето на „членската маса” е светкавично: 1, 5, 25, 125, 625, 3125, 15 625, 78 125, 390 625…
А набъбването на сумите за разпределение и преразпределение е умопомрачително: на девето ниво (с 390 625 участници) става дума за 11 719 000 млн. лева.
От казаното дотук може да бъде направен първият генерален извод: през „Златния век на българските фараони” (1992–1995 г.) у нас не действа нито една класическа финансова пирамида. За сметка на това обаче пирамидалните структури заливат държавата.
Три фактора (или условия) предопределят успеха на този тип измами:
– първо – наличието на много хора, които хем разполагат със свободни пари, хем искат да ги умножат без излишен шум;
– второ – слаба държава, т.е. неработещи и неефективни институции, лошо законодателство, липса на обучени кадри в администрацията, неработеща съдебна система, война за надмощие между изпълнителната и съдебната власт, корупция по всички етажи на властта;
– трето – достатъчно силни покровители, за да може – в случай на необходимост – над фараона да бъде отворен най-подходящият чадър: политически, банков, данъчен, полицейски, прокурорски, съдебен.
През периода 1992–1995 г. тези три фактора не подлежат на съмнение.
Откъде се взеха тези пари?
Въпреки всички приказки за трета национална катастрофа по времето на социализма, за обрулена държава, за изгладнелия и обосял български народ по време на т.нар. „Луканова зима“ (1990 г.) под повърхността циркулират милиони и милиарди левове (в буквалния смисъл на думата) с неясен произход. Затворени в буркани по мазета и тавани, натъпкани в дюшеци и ракли.
За да добием що-годе някаква представа откъде само три години след рухването на тоталитарния режим и разбиването на репресивните му органи т.нар. „обикновен българин“ извади между 10 и 13 млрд. лева, за да ги подари на фараоните, ще използвам два жокера.
Първият жокер е четиво, писано преди близо три десетилетия – през януари 1987 г. То е озаглавено „Доклад относно резултатите от дейността по изпълнението на т. 22, ал. 4 от Мерките на правителството за борба срещу отрицателните явления през 1986 г.”[3].
Негов единствен адресат е тогавашният министър-председател Георги Атанасов, а автори са Белчо Белчев – министър на финансите, Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи, Светла Даскалова – министър на правосъдието, и Христо Христов – министър на търговията. Привеждам само най-важните данни:
– доходи, укрити от облагане – 11,395 млн. лева;
– допълнително обложени с данък върху общия доход – 11 199 лица;
– щети от виновно и противоправно причинени вреди на народното стопанство – 669 млн. лева, от които 92,3 млн. лева вреди от незаконно изплатени трудови възнаграждения и премии;
– При реализирането на 707 контролни мероприятия са проверени 26 671 магазина, заведения за обществено хранене и др. Установени са вреди за 18,1 млн. лева и неправомерни доходи в размер на 23,9 млн. лева. Наложени са дисциплинарни наказания на 1303 лица, потърсена е административно-наказателна отговорност от 9300 лица, а в прокуратурата са изпратени материали срещу 66 лица.
– През активния туристически сезон са проверени 941 обекта от сферата на търговията и битовите услуги в Бургаски, Варненски и Толбухински (днес област Добрич) окръг. Проверки са извършени и в 477 обекта в аерогарите, железопътните гари и вагон-ресторантите. Съставени са 3347 констативни протокола, с които са спрени стоки за 71,268 млн. лева и са преоценени стоки за други 3,14 млн. лева. Санкционирани са общо 930 длъжностни лица, от които 599 са ръководители на производствени и търговски организации.
На първа инстанция са приключени:
– 140 дела за безстопанственост, по които са установени щети за 3,026 млн. лева;
– 104 дела за подкупи (196 осъдени) в общ размер на 233 000 лева;
– за спекула са осъдени общо 7105 лица, които са нанесли щети на народното стопанство в размер на 367 000 лева;
– по делата за престъпления против социалистическата собственост причинените щети възлизат на 13,655 млн. лева, от които са възстановени само 5,42 млн. лева.
Трудно е за вярване, нали? Само за една година нарушения и престъпления за близо 700 млн. лева! И то в условията на „онази” тоталитарна държава и „онзи” репресивен апарат. Когато хората уж не смеят дори да погледнат към чуждото, камо ли да посегнат на държавното. А доларът на „Магурата” върви по 3–4 лева.
Какво се случва през следващите три години? Ами… същото, само че умножено по два-три пъти най-малко.
От втория жокер – „Отчет за дейността на Народната милиция през 1989 г.“[4], е видно, че само щетите от разкритите стопански престъпления се увеличават близо три пъти и половина: от 13,655 млн. лева през 1986 г. (според цитирания доклад до премиера Георги Атанасов) на… 47,401 млн. лева през 1988 г. и на 43,525 млн. лева през 1989 г.
И още нещо по въпроса за произхода на парите, потънали в бездната на пирамидалните структури. Става дума за процесите, познати като демонтаж на тоталитарната система и нейните репресивни органи.
През 1990 г. едновременно са ликвидирани три ключови контролни звена: Комитетът за държавен и народен контрол (КДНК), Главно управление по цените (ГУЦ) и Главна инспекция по търговия и услуги (ГИТУ), и то ликвидирани буквално, защото над 50 000 преписки и ревизии, готови за изпращане в прокуратурата, изобщо не виждат бял свят. Защото… няма кой да ги придвижи към държавното обвинение: старите ведомства не съществуват, а новите не разполагат с такива правомощия.
Съгласно практиката, наложена след разхлабването на режима по време на перестройката (1985–1989 г.), и особено след влизане в сила на прословутия Указ № 56 за стопанската дейност[5] и Правилника за неговото прилагане[6], в прокуратурата са изпратени единствено проверките и ревизиите за десетина хиляди лева.
С други думи, само по линия на КДНК, ГУЦ и ГИТУ са „амнистирани” зулуми и далавери най-малко за… 500 млн. лева (90–100 млн. щатски долара по курса на „Магурата”, където през 1989 г. един „гущер” вече струваше 5 лева, а през 1990 г. – между 6 и 8 лева).
Държавата не работи
Пак по неофициални данни през периода 1990–1993 г. само от съдебната система, Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на отбраната (МО) и специалните служби си заминават близо 17 000 души. Дори да приемем, че половината от тях са били уволнени справедливо – защото са били некадърни, корумпирани или „кариеристи” по линия на Държавна сигурност (ДС), – кадровият шок задълго изпраща полицията, разузнаването, контраразузнаването, следствието, прокуратурата и съда в състояние на будна кома.
Резултатите могат да бъдат открити в стенограмата на 78-ото заседание на 38-ото Народно събрание (НС), проведено на 5 декември 1997 г.
Основната тема е докладът на Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията.[7] Тя е създадена на 19 септември 1997 г. с решение на НС, а за неин председател е избрана Екатерина Михайлова – народен представител от Обединените демократични сили (ОДС) и председател на „синята” парламентарна група.
През периода 19 септември – 5 декември 1997 г. в деловодството на комисията постъпват 96 материала, от които 55 жалби и предложения на граждани и 33 справки, анализи, становища и предложения от различни институции на изпълнителната и съдебната власт.
Членовете на комисията са провели 16 заседания и 9 работни срещи с ръководствата на: МВР, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Главно управление „Митници”, Главно управление „Държавен финансов контрол”, Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения към Министерството на финансите (МФ), Главна прокуратура (ГП) и Съвета за криминологични изследвания към нея, Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и Националната следствена служба (НСлС).
Окончателният доклад е одобрен от комисията, изчетен е в пленарна зала от нейния председател Екатерина Михайлова и е „запечатан” завинаги в стенограмата от заседанието. И така, по данни на МВР, през периода 1991–1996 г. общият брой на заявителските материали надхвърля 1,370 милиона.
Общо полицията е работила по 69 711 преписки за икономически престъпления – документални престъпления, присвоявания, измами, безстопанственост и подкупи.
Преписките, изпратени на прокуратурата за образуване на предварителни производства, са 1,309 милиона броя. От тях 1,257 милиона са за криминални престъпления, а 61 741 – за икономически престъпления.
По данни на НСлС през 1989 г. за работа са разпределени 77 115 досъдебни производства, докато през 1996 г. техният брой вече e 300 000. А средната натовареност на един следовател е скочила близо четири пъти: от 56 дела през 1989 г. на 196 дела през 1996 г.
Общо през този период в прокуратурата – с мнение за съд – са изпратени 121 709 досъдебни производства, по които като обвиняеми са привлечени 187 171 лица.
На първа инстанция обаче 28-те окръжни съдилища приключват само 207 дела за тежки престъпления в сферата на икономиката (неплащане на данъци, измами, фиктивни банкрути, скрита приватизация, неправомерно раздаване на кредити без гаранция и т.н.). А с осъждане са приключени само 21 наказателни производства: 10 – за присвояване (чл. 203 от Наказателния кодекс (НК), 4 – за обсебване (чл. 206, ал. 4 от НК) и 7 – за документни измами (чл. 212, ал. 4 от НК).
По данни на Главно управление „Държавен финансов контрол” през периода 1991–1997 г. са обездвижени и нерешени 1447 акта за начет, изпратени на съда и прокуратурата. Щетите по тях се изчисляват на 1,208 млрд. лева. Обездвижени и нерешени остават и 557 ревизионни акта за 3,161 млрд. лева, които също са изпратени на съда и прокуратурата.
И накрая – няколко реда за връзките и взаимодействието между МВР, прокуратурата, следствието и съда.
Следва да се отбележи проблемът, че след образуване на следствените дела службите на МВР не получават информация за тяхното по-нататъшно движение и извършените действия по тях.
Това води до нарушаване на взаимодействието между оперативно-издирвателните служби и органите на досъдебното производство.
Не се използва информация, която се намира в МВР, засягаща разследването, а от друга страна – МВР не може да използва информацията, получена при разследването.
Това също води до непълнота на разследването и пропускане на възможността за изясняване на цялостната престъпна дейност на извършителите.
Вследствие на структурна обособеност и независимост, липсата на разработени технологии и правила за движението на преписките и предварителните производства, както и разнопосочността на статистическата отчетност, няма обратна връзка, поради което за периода 1991–1996 г. МВР не разполага с данни за движението на 807 342 преписки (61,7 процента от общия брой), изпратени на прокуратурата: 768 686 преписки за криминални престъпления и 38 656 – за икономически престъпления.
Статистиката на съдебната система също не позволява да се проследи това движение, тъй като в нея се включват и дела по сигнали от други институции. Това води до непълнота на статистическите данни, което се отразява върху достоверността на направените въз основа на тях изводи и – в крайна сметка – до неефективно управление на системата.[8]
И така, в навечерието на „Златния век на българските фараони” всички условия за разцвета на пирамидалните структури са налице. Хората с излишни пари и неработещите държавни структури са на разположение. Нормативната уредба също е приведена във вид, годен за масова консумация. Хем в законите всичко е ясно, хем всеки може да си ги тълкува както му е угодно.
Кои са покровителите?
Усещайки какво се задава, през пролетта на 1992 г. ръководството на Българската народна банка (БНБ) – в лицето на нейния председател проф. Тодор Вълчев[9] – успява да убеди правителството на Филип Димитров да внесе в парламента законопроект за изменение и допълнение на НК, с който извършването на банкови сделки без разрешение да се обяви за престъпление.
Депутатите от 36-ото НС обаче отхвърлят предложението и на практика дават зелена светлина на фараоните.
На пръв поглед тогавашният състав на парламента – СДС със 110 народни представители, коалицията на БСП (Парламентарен съюз за социална демокрация) със 106 депутати и ДПС – с 24-има народни представители, не предполага чак толкова отявлена съпротива срещу това разумно предложение.
Но ако се съди по разноцветното единомислие, с което шест години по-късно депутатите от 38-ото НС отхвърлят проектозакона на Александър Каракачанов за уреждане на правата на вложителите във финансовите пирамиди, май че опитът за криминализиране на банковите сделки без разрешение през 1992 г. е бил само… за заблуда на противника. Или индулгенция за невинност, която ръководството на БНБ овреме е успяло да си извади.
Всъщност колкото и сложен да изглежда проблемът с фараоните и пирамидите, истината е много проста: ако са искали, председателят на БНБ проф. Тодор Вълчев, главният прокурор Иван Татарчев и министрите на финансите в правителствата на Филип Димитров, проф. Любен Беров и Жан Виденов спокойно са могли да пресекат както появата на пирамидите, така и размножаването на фараоните като марокански скакалци.
Според действащите по онова време Закон за БНБ[10], Закон за банките и кредитното дело[11] и Наредба № 2 за разрешенията (лицензите), издавани от БНБ[12] – на изрично лицензиране от централната банка подлежат три вида субекти: търговски банки, обменни бюра и брокери.
От тези три субекта единствено търговските банки имат право да привличат влогове, да раздават кредити и да изплащат лихви – т.е. да извършват банкова дейност.
Останалите – обменните бюра и брокерите (познати още като финансови къщи (ФК) и финансово-брокерски къщи (ФБК), по закон се водят небанкови финансови институции и могат да извършват следните банкови операции:
– покупка на менителници и записи на заповеди (сконтови сделки);
– сделки с чуждестранни средства за плащане, както и с благородни метали;
– покупка и продажба на ценни книжа (сделки с ценни книжа);
– поемане на поръчителство, гаранции и други обезпечения (гаранционни сделки);
– комисиони и посреднически сделки по управлението на фондове за инвестиране на капитали и подпомагане и придобиване на дялове от вътрешни и международни инвестиционни фондове;
– придобиване на права по вземания за доставка на стоки или извършване на услуги и поемане на риска от евентуалното им неплащане.
С други думи, още през 1993 г. БНБ е могла да отнеме лицензите за финансово-брокерски къщи поне на четири от най-големите пирамиди – габровската „Демос” АД, добричката „Югоагент” АД, софийската „МЦС” ООД и пловдивската „Икар” АД. А останалите просто да затвори – в изпълнение на правомощията си, изрично описани в две разпоредби:
– чл. 41 от Закона за БНБ: „Българската народна банка ИМА ПРАВО ДА ПОИСКА и ПРОУЧИ сметките, деловодството и книжата на всяко лице, за което ИМА ОСНОВАНИЕ ДА СМЯТА, че е отпускало или отпуска кредити”.
– чл. 58, ал. 2 от Закона за банките и кредитното дело: „Който извърши банкови сделки по занятие, без за това да е получил разрешение от централната банка или в нарушение на условията, при които е дадено разрешението, се наказва с глоба до 100 хил. лева, АКО ТОВА НЕ СЪСТАВЛЯВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Доходите, придобити от неправомерно извършваната банкова дейност, се отнемат в полза на държавата”.
Съвсем умишлено съм изписал ключовите думи и словосъчетания с главни букви, защото точно в тях е кодиран големият грях на БНБ. Въпреки че са наясно за престъпната дейност на фараоните, в продължение на три години проф. Тодор Вълчев и шефът на Управление „Банков надзор” Камен Тошков упорито се правят на разсеяни и бягат от отговорност с едно-единствено дежурно оправдание: „БНБ не носи отговорност за поведението на юридически лица, които не е лицензирала”. Да, БНБ не е разрешила изрично на пирамидите да извършват банкови дейности, но ги е лицензирала като финансово-брокерски къщи.
Три години след появата на първата пирамидална структура и пет месеца след втората вълна на фараонски фалити проф. Тодор Вълчев все пак признава вината на БНБ. Вярно – под формата на лично мнение, което не ангажира останалите членове на управителния съвет, но това няма никакво значение.
Цитирам какво пише в един документ, който вижда бял свят за първи път. Става дума за писмените отговори на единайсет въпроса, изпратени до проф. Тодор Вълчев от Ангел Александров – шеф на Трети отдел в НСлС, който се занимава с разследването на най-сложните стопански и финансови престъпления.
Отговорите са поискани в средата на 1995 г. по съвсем конкретен повод: ГП, НСлС и МВР изготвят „Методологически указания за оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия по разкриване и разследване на „пирамидални структури” в Република България”.
На 31 юли 1995 г. въпросните указания са подписани, подпечатани и разпратени до всички окръжни прокуратури и следствени служби (изх. № 323/95).
Два месеца и половина по-късно отговорите на проф. Тодор Вълчев пристигат в НСлС (вх. № 11861/13 от октомври 1995 г.), но понеже отдавна вече всичко е готово, те започват да циркулират из службата като четиво за лична употреба. Ето какво гласят накратко те:
Въпрос № 1: Отличителни белези и основни характеристики на пирамидална структура.
Пирамидите се характеризират с:
а) привличане на финансови средства от широки обществени кръгове (и юридически, и физически лица) с обещание за нереално високи доходи (лихви, дивиденти, печалби) от гледна точка на нормалната икономическа логика и практика;
б) измама, тъй като организаторите на пирамидата въобще нямат намерение да изпълняват ангажиментите си, целта им е да присвоят привлечените средства;
в) системно разширяване на основата на пирамидата като единствен източник за изплащане на високи доходи на първите вложители; изплащането на обещания доход в продължение на няколко месеца е предпоставка за привличане на нови вложители или инвеститори, т.е. за разширяване на основата на пирамидата;
г) организаторите на пирамидите по правило въобще не развиват стопанска дейност, а се стремят да укриват привлечените средства или да ги изнесат в чужбина; доколкото някои от тях все пак имат известна стопанска дейност, тя има за цел да създаде впечатление, че източник на високите доходи е проспериращо стопанско предприятие. Средствата, изразходвани за тази цел, представляват само малка част от привлечените суми;
д) пирамидите рухват в момента, в който основата им престане да се разширява или когато значителна част от вложителите по някаква причина започнат да теглят от средствата си.
Пирамидалните структури могат да имат различна правна форма – еднолични търговци, кооперации, дружества – събирателни, командитни, с ограничена отговорност и др. Най-често те не водят редовно счетоводство и не съхраняват документацията си…
И какво се получава в крайна сметка?
В БНБ винаги са били наясно, че пирамидите въртят незаконна банкова дейност (влогонабиране, кредитиране и изплащане на лихви)! Винаги са се знаели дословно правомощията и задълженията, защото едва ли има подчинен на проф. Тодор Вълчев, който да не познава в детайли поне двата ресорни закона – за БНБ и за банките и кредитното дело! Но никой не пожелава да си мръдне пръста, ако не да пресече явлението в зародиш, то поне да сведе загубите до някакви що-годе приемливи размери.
Вторият покровител на фараоните се оказа държавното обвинение – прокуратурата. Причините за номинацията са разбираеми.
Наказателният кодекс е обнародван в „Държавен вестник”, брой 26 от 2 април 1968 г. и влиза в сила един месец по-късно – на 1 май. До 2002 г. чл.321, ал. 1 гласи едно и също: „Който образува или ръководи група, съставена с цел да върши престъпление в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години”. С други думи, ако трябва да си послужим със съвременната терминология, тази разпоредба санкционира организираната престъпна дейност.
Вместо обаче фараоните да бъдат разследвани като обвиняеми по антимафиотската разпоредба, в методиката, за която стана дума по-горе, изрично е записано: „да се образуват предварителни следствени действия по чл. 11, във връзка с чл. 209 или 210 от НК или по чл. 203, ал.1, във връзка с чл. 201 НК”.
Преведено на разбираем език, фараоните трябва да бъдат разследвани и съдени за измама в особено големи размери, извършена от длъжностни лица и представляваща особено тежък случай (чл. 209 – чл. 211 от НК), или за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай (чл. 201 – чл. 203 от НК). В първия случай наказанието е от три до десет години затвор, а във втория – от десет до трийсет години.
Сигурно изглежда като заяждане на дребно, но не е. Защото, който каквото и да твърди през годините, пирамидите и пирамидалните структури са организирана престъпна група от най-чист вид. В нея участват не само фараоните и счетоводителите им, ами и техните адвокати, „съответните” длъжностни лица в обслужващите ги банки, както и „персоналните” им данъчни инспектори. Плюс „мулетата”, които изнасят парите зад граница, митничарите и граничните полицаи, които са на смяна по време на „износа” и т.н.
Но още по-важно е, че отсъствието на чл. 321 от „Методологическите указания за оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия по разкриване и разследване на „пирамидални структури” изхвърля от играта Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОБ) и оставя на терена единствено служителите на Икономическа полиция.
Както вече стана дума, тези указания са разпратени до окръжните следствия и прокуратури на 31 юли 1995 г. Случайно или не, ден по-късно – на 1 август 1995 г, в бр. 68 на „Държавен вестник” е обнародван изключително специалният Закон за Централната служба за борба с организираната престъпност. Като в неговия чл. 2 са формулирани задачите, които единствено антимафиотите са длъжни да изпълняват:
ЦСБОП извършва самостоятелно или съвместно с други специализирани органи оперативно-издирвателни, разузнавателно-информационни и организационни дейности за противодействие на:
1. терористични действия на територията на страната:
а) срещу органи и обекти на законодателната, съдебната и изпълнителната власт;
б) срещу представители и обекти на чужди държави и международни организации и терористични действия с международно участие;
в) изнудвания, отвличания, вземане на заложници, заплахи и престъпления с общоопасни средства и други насилствени действия, извършвани от престъпни групи и организации;
2. незаконно производство и търговия с наркотици:
а) използване територията на страната за незаконен трафик на наркотични вещества и изходни суровини за тяхното производство;
б) незаконно производство и разпространение на упойващи и психотропни вещества и на суровини за тяхното производство на територията на страната;
3. организирана контрабанда и незаконни сделки с:
а) оръжия, стратегически суровини и стоки с военна и гражданска употреба;
б) моторни превозни средства;
в) исторически и културни ценности;
4. незаконно въвеждане в страната и извеждане на хора в други държави и на организирана насилствена проституция;
5. организирани престъпления в икономическата и финансовата система на страната:
а) инвестиране на облаги от престъпна дейност;
б) получаване на облаги и придобиване на собственост от престъпна дейност;
в) преправяне, изготвяне и прокарване в обръщение на неистински парични знаци и ценни книжа;
г) влагане или придобиване на неправомерни облаги в или от хазарта;
д) корупция в държавната и местната администрация.[13]
Кажи-речи почти целият спектър от заниманията на фараоните, нали? Май няма смисъл да мечтаем какво би се случило, ако фараоните бяха разследвани от ЦСБОП – служба, която по онова време беше независима дори от собствения си министър…
И за още нещо е виновна прокуратурата.
Този път за правомощие, което има по Гражданско-процесуалния кодек (ГПК)[14] и към което през „Златния век на българските фараони” нито един държавен обвинител не посмя да посегне.
И тази истина изскача на бял свят след втората вълна на рухнали пирамиди.
На 7 юни 1995 г. с решение на НС е създадена Временна анкетна комисия за проверка на законосъобразността на т.нар. „финансови пирамиди“ с председател Петър Димитров от Българската социалистическа партия (БСП).
Около месец и половина по-късно – на 20 юли 1995 г., окончателният доклад на комисията е депозиран в деловодството на парламента, но е обсъден и приет в пленарна зала две седмици по-късно.
Какво пише в този доклад отдавна е известно – нищо смислено. Ето защо ще обърнем внимание на една информация, която изтече в медиите, докато временната комисия се правеше, че разследва причините за появата и разцвета на пирамидалните структури. На 19 юни 1995 г. във вестник „Капитал” се появява статията „Пирамидите разголиха безхаберието на властите”, в която се казва:
… Според Петър Димитров, председател на парламентарната комисия по пирамидите, прокуратурата е проверила 412 фирми и се оказало, че в предмета на дейност на 411 от тях е записана дейност, подозрително близка до банковата. В нито един от тези случаи съдилищата не са поискали мнението на БНБ, която дава лицензи за такава дейност.[15]
Казано в прав текст, цял месец преди комисията да приключи работата си, нейните членове вече са решили кой е виновен за фараоните!
По силата на каква логика съдилищата трябва да питат БНБ за всяка фирмена регистрация, която понамирисва на фараон или пирамидална структура, след като в ГПК не съществува нито словосъчетанието „Българска народна банка“, нито трибуквието „БНБ“?
Друг е въпросът, че ако прокуратурата беше толкова загрижена за парите и здравето на вложителите, за финансовата стабилност на държавата и за обществения интерес, спокойно можеше да образува срещу собствениците на тези 411 фирми предварителни проверки по чл. 191, ал. 1 от НПК, след което, ако се окаже, че те извършват незаконна банкова дейност, да ги преследва за укриване на доходи, неплащане на данъци и незаконен износ на пари зад граница.
С риск да пропуснем редица важни факти, събития и процеси – логично стигам до най-важния въпрос: Кой трябва да плати фараонския масраф?
Най-бързият отговор гласи: Българската народна банка. А след това – всички правораздавателни органи, които решиха, че БНБ не попада под ударите на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.[16]
Аргументите, с които вложителите загубиха над 40 дела срещу БНБ, са повече от странни и в основата си са заслуга на Пловдивския районен съд по едно дело срещу пирамидата „Икар” АД, приключило с отхвърлянето на исковата молба още през далечната 1998 г., а именно, че централната банка не е държавен орган, защото:
– има специален статут и не може – като публична институция – да отговаря за загубите или печалбите на частноправни субекти;
– има собствен капитал и е юридическо лице, докато държавните органи не са такива;
– в Закона за БНБ има специална глава „Взаимоотношения с държавата”, т.е. ако БНБ беше държавен орган, тази глава щеше да липсва;
– не е сред конституционно закрепените органи на държавна власт;
– не фигурира в разходната част на държавния бюджет.
Поръчково решение (без извинение) с изсмукани от пръстите аргументи.
Отварям втория по важност закон след Конституцията – Закона за нормативните актове.[17] Разпоредбите, които ни интересуват, са две:
– Чл. 2, ал. 1: „Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или от указ”;
– Чл. 7, ал. 3: „С инструкция висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да обезпечи”.
Както вече стана ясно, БНБ не фигурира в Конституцията, но за сметка на това в Закона за БНБ е записано поне на шест места, че в изпълнение на задълженията си БНБ има право да издава наредби. Колкото до съдържанието на чл. 7, ал. 3 – то просто няма нужда от никакъв коментар. Защото и децата ще проумеят, че законодателят е имал предвид държавен орган, а не нещо друго.
Следващият нормативен акт, който доказва несъстоятелността на твърденията, че БНБ съществува вън и независимо от държавната власт, е Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.[18] Отварям и… тутакси откривам верния отговор в разпоредбата на чл. 2, т. 1, пр. 1: „Държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на:
1. Националната сигурност и обществения ред в Република България.
Защото какво друго, ако не елементи от националната сигурност, са задълженията, описани в чл. 2 от действащия през 90-те години на миналия век Закон за БНБ? Съдете сами:
Чл. 2. (1) Основна задача на Българската народна банка е да въздейства за поддържане на вътрешната и външната стабилност на националната парична единица. За тази цел тя разработва и провежда националната парична и кредитна политика и съдейства за създаване и поддържане на ефективни платежни механизми.
(2) Българската народна банка има изключително право да емитира банкноти в страната.
(3) Българската народна банка регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане на стабилността на банковата система.
И накрая – цитат от една лекция по право, която може да бъде видяна в един от най-смислените юридически сайтове в мрежата.[19] Лекцията е озаглавена „Държавен апарат: държавен орган, правно положение” и започва така:
Държавният орган е основна съставна част на държавния апарат, състояща се от длъжностни (служебни) лица, които имат определени държавно-властнически правомощия.
На основата на това определение могат да се изведат признаците на държавния орган.
Първо – държавният орган е обособен самостоятелен елемент на държавния апарат. Държавният орган е организационен субект, който притежава и осъществява определени властнически правомощия и който реализира държавна власт.
…
Трето, действията на държавния орган са обвързани с осъществяването на определена държавна функция и са ограничени в кръга на точно определени дейности. Те се установяват с юридически актове и очертават полето на неговата компетентност. Всяко действие на държавния орган извън компетентността му е правно недействително.
Наистина, защо ли да има виновни за фараоните? Да не би за банките да е имало виновни при контрабандата, дрогата, поръчковите убийства, вандалщината, наречена приватизация, и т.н.? А сметката дебит-кредит е „изчистена” – не е случайно съвпадението на източените във финансовите пирамиди 10–13 млрд. лева (според различните източници) с тези 11,395 млрд. лева доходи, укрити от облагане според горепосочения „Доклад относно резултатите от дейността по изпълнението на т. 22, ал. 4 от Мерките на правителството за борба срещу отрицателните явления през 1986 г.”. Мишената е ясна, а тъжната равносметка е, че голямата част от този национален капитал изчезна от държавата ни, и то с помощта на български банки, които впоследствие фалират. Например парите на вложителите в „Лайф Чойс Интернешънъл”АД отиват в банковите сметки на пирамидата в МБИР, ПЧБ, Кредитна банка, Тексимбанк и в Пловдивския клон на Балканбанк, като спесимен да оперира с тях е имал единствено фараонът Майкъл Капустин.
Налице ли е съдебно възмездие?
Затвор достигна реално само двама, и то при протяжен и противоречив процес и без да бъде възстановен и лев от парите от измамите.
Случаят с фараона Иво Недялков, изпълнителен член на съвета на директорите и председател на надзорния съвет на една от най-популярните „пирамиди” „Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп” АД, е показателен. Съдебният процес срещу него приключва седемнайсет години след приключване на престъпната дейност, за която е обвинен. А именно, че през периода от 26 март 1993 г. до 30 септември 1994 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и ддържал в заблуждение… 5253 лица и с това им причинил имотна вреда в размер на 129 386 850 неденоминирани лева. След сриването на пирамидата „Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп” АД фараонът Иво Недялков изчезва в чужбина. Задържан е във Франция през август 1996 г. и е екстрадиран в България на 17 юни 1997 г. по искане на нашето обвинение. Осъден е на първа инстанция от Софийски градски съд (СГС) едва на 15 септември 2004 г. на осем години лишаване от свобода и конфискация на една шеста част от имуществото му в полза на държавата.
Софийският апелативен съд (САС) обаче е на друго мнение и оправдава фараона с присъда от 1 юли 2005 г. Прокуратурата протестира срещу оправдателната присъда. BКС, 1-во наказателно отделение, с Определение № 194 от 29 септември 2006 г. оставя протеста без разглеждане: „Поради констатирани пороци от гледна точка на съдържание, водещи до процесуална негодност да предизвика извършване на касационна проверка” и производството по делото е прекратено.
Междувременно в края на 2005 г. Иво Недялков успява пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург да осъди Българската държава да му заплати 3000 евро обезщетение за претърпени морални вреди от забавеното правосъдие.
Следва искане от главния прокурор по извънреден способ за възобновяване на делото. С Решение № 331 на ВКС, 3-то наказателно отделение, от 26 април 2007 г. делото е възобновено и върнато за ново разглеждане.
При второто по ред въззивно разглеждане на делото, с присъда № 19 от 11 март 2009 г. по наказателно дело от общ характер № 547/2007г. САС повторно оправдава Иво Недялков.
Прокуратурата отново протестира, ВКС връща делото пак за ново разглеждане и този път САС на 20 май 2010 г. потвърждава осъдителната присъда на СГС от 15 септември 2004 г., наложена на Иво Недялков – осем години лишаване от свобода и конфискация на една шеста част от имуществото му в полза на държавата.
Процесът – по жалба на подсъдимия, отново достига до ВКС. В крайна сметка от присъдата му отпада единствено конфискацията, тъй като на предните инстанции в съдебното производство не са събрани доказателства за имуществото на Недялков. В мотивите на върховните магистрати четем:
ВС и ВКС нееднократно са указвали на съдилищата, че трябва да събират доказателства за имотното състояние на подсъдимите и с присъдите си точно да посочват какво имущество се конфискува… Нещо повече, съдът е длъжен изрично да посочи в присъдата си кои недвижими имоти и движими вещи са на касатора/подсъдимия, кои от тях са имуществена общност, да събират доказателства и за това кои от имотите и вещите не са станали имуществена общност, защото са закупени със средствата, които имат престъпен произход. В настоящия случай въззивният състав не е положил усилия да ангажира надлежен доказателствен материал за имущественото състояние на касатора, както и да обсъди наличния в тази насока, за да изведе имуществената основа, върху която може да определи обосновано и законосъобразно наказанието конфискация, което е задължително. Това налага отменяването на присъдата само в тази част и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав.
Майкъл Капустин е вторият, попаднал в затвора.
Според прокуратурата като изпълнителен член на съвета на директорите на „Лайф Чойс Интернешънъл” АД и притежател на 75 процента от акциите на дружеството от април 1994 г. до юли 1995 г. канадецът е присвоил 509 302 760 неденоминирани лева, собственост на 4731 вложители. Това е сумата по главницата на вложенията, която в обвинителния акт е разделена на две групи – 259 963 817 неденоминирани лева (което е левовата равностойност на 4 242 405 долара и 580 000 германски марки към онзи момент), които се намират в Суис Америкън Банк на остров Сейнт Джонс (столица на островната държава Антигуа и Барбуда на Карибите) по документи. За втората част от 249 338 942 неденоминирани лева няма документи. Били изхарчени за реклами, спонсорство, офис оборудване, коли, дивиденти и др.
Капустин е арестуван през 1996 г., но е осъден едва през март 2001 г. СГС му налага двайсет и три години затвор за измама в особено големи размери. През ноември същата година САС намалява присъдата му на девет години затвор, като игнорира елемента на измамата на вложителите.
През април 2002 г. ВКС отменява деветгодишната присъда и дава задължителни указания на САС да се произнесе отново, като Капустин бъде съден за присвояване, което предвижда до трийсет години затвор. В решението си върховните съдии постановяват, че освен длъжностно присвояване в материалите по делото срещу Капустин присъства и измама.
На 12 юли 2001 г. САС го осъжда, като намалява наказанието на СГС на седемнайсет години по обвинението за присвояване.
През юни 2008 г. Майкъл Капустин предсрочно е освободен от затвора заради добро поведение и изтърпяване на две трети от присъдата.
С това се изчерпва сюжетът „престъпление и наказание” за източването чрез финансовите пирамиди на спестяванията на гражданите в началото на „демократичния преход”. Парите на хората не се връщат, но пък безнаказаността и липсата на справедливост дават кураж на други да усъвършенстват упражнението с пирамидите. Днес България се тресе от аферата КТБ! А утре?
Приложение
Равносметката според Националната следствена служба
ФК „МЦС – България” ООД (следствено дело № 137/95): вложители – 17 000, щети – 600 млн. лева. Обвиняеми – Емил Тодоров Стоянов и германските граждани Феодор Чихи и Роналд Чихи (задочно). Фирмата е регистрирана през 1992 г. и работи до март 1995 г.
„Лайф Чойс Интернешънъл” АД (следствено дело № 195/95 г.): вложители – 10 000, щети – 15 млн. долара. Обвиняем – Майкъл (Михаил) Капустин – канадски гражданин от български произход. Дружеството е регистрирано през 1993 г. и работи до юли 1995 г.
„Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп” АД (следствено дело № 154/95 г.): вложители – 8500, щети – 360 млн. лева. Обвиняем – Иво Недялков. Фирмата е регистрирана през 1993 г. и е затворена през 1994 г.
„Соломон Анжел – град на мечтите” (следствено дело № 230/95 г.): вложители – 230, щети – 200 млн. лева. Обвиняем – Соломон Израел Анжел. Фирмата, чрез която той оперира на пазара, е „Анжел” АД, регистрирана през 1989 г. като дружествена фирма на граждани „Анжел и сие”.
„Югоагент – вложение” – АД, Добрич (следствено дело № 126/95 г.): вложители – 60 000 души, щети – 3,5 млрд. лева, активи на фирмата след фалита – 60 млн. лева. Обвиняем – Миролюб Станко Гаич. Дружеството е регистрирано в началото на август 1994 г. и работи до средата на май 1995 г.
„ДОМБИ” (следствено дело № 121/95 г.): вложители – 200, щети – 3 млн. лева. Обвиняема – Василка Василева Домбова. Фирмата ѝ – ЕТ „Домби – Василка Домбова” е регистрирана през 1992 г. и работи като пирамида до 1994 г.
„Ем и Ай утре” ЕООД (следствено дело № 652/95 г.): вложители – 15 000, щети – 1,8 млрд. лева. Обвиняеми – Красимира Иванова Данаилова и Диамант Христов Диамандиев. Дружеството е регистрирано през 1994 г. и фалира през лятото на 1995 г.
„Албабул” ЕООД (следствено дело № 560/95 г.): вложители – 6000, щети – 350 млн. лева. Обвиняем – Реджепи Ибраим Неджати.
„Албабул” ЕООД – Варна (следствено дело № 341/96 г.): вложители – 628, щети – 54 млн. лева. Обвиняеми – Десислава Александрова Чанева, Васил Ганчев Василев, Лидия Георгиева Георгиос, Бисер Пейчев Александров. Пирамидата майка и варненският й офис са регистрирани през 1995 г.
„Крис Лимитед” ЕООД (следствено дело № 621/95 г.): вложители – 17 000, щети – 1,150 млрд. лева. Обвиняеми – Борис Иванов Борисов и Сергей Николаевич Потапов. Дружеството е регистрирано през 1994 г. и работи до 1995 г.
„БАМС” ООД (следствено дело № 609/95 г.): вложители – 6000, инкриминирана сума – 800 млн. лева. Обвиняеми – Радостин Малеев Кандов, Владимир Славев Илиев и Димитър Георгиев Францов. Дружеството е регистрирано през 1993 г. и прекратява дейността си през 1995 г.
„Спирели” (следствено дело № 561/95 г.): вложители – 1890, щети – 210 млн. лева. Обвиняем – Александър Здравков Спиров.[20] Данни за регистрация в „Делфи”, БУЛСТАТ и Търговския регистър не съществуват. Единственият белег, че все пак не става дума за фирма фантом, може да бъде открит в „Списък на субектите с регистрация по ЗДДС, които не са включени в базите данни на Регистър БУЛСТАТ и Търговския регистър, актуален към 24 август 2015 г. От този списък се вижда, че едноличният търговец „Спирели – Александър Спиров” е регистриран по ЗДДС на 20 март 1995 г. и е дерегистриран на 1 януари 1998 г.
„ПРАМ, Христов и сие” (следствено дело № 985/95 г.): вложители – 400, инкриминирана сума – 50 млн. лева. Обвиняеми – Румен Христов Христов, Павлина Минчева Христова и Жасмина Минчева Бонова. Пирамидата е регистрирана през 1990 г. като събирателно дружество (СД) и… продължава да съществува до ден днешен като „Прам, Христов и сие” СД.
„М. Р. Груп” ООД (следствено дело № 794/95 г.): вложители – 3000 души, щети – 202 млн. лева. Обвиняеми – Здравко Димитров Минев и Олег Владилалович Розанов. Дружеството е регистрирано през 1995 г. и към днешна дата – според Търговския регистър – продължава да развива дейност като ЕООД.
„Димов и КД Плодове и зеленчуци” ЕООД (следствено дело № 1287/95 г.): вложители – 147, инкриминирана сума – 25 млн. лева. Обвиняем – Иван Димов Иванов. Дружеството е регистрирано през 1994 г., а последната промяна в състоянието му е вписана през 2000 г.
ЕТ „Тако” (следствено дело № 611/95 г.): вложители – 2002 души, инкриминирана сума – 108, 706 млн. лева. Обвиняеми – Стилиан Кирилов Стоянов и Ценко Кирилов Младенов. Те не фигурират в „Делфи”, БУЛСТАТ и Търговския регистър.
Популярна банка „Пеков” (следствено дело № 664/95 г.): вложители – 1800, щети – 85 млн. лева. Обвиняем – Румен Генков Пеков. Пирамидата е регистрирана през 1993 г., правното ѝ състояние е „кооперация”, а пълното ѝ наименование е „КСК Пеков – Популярна банка”.
„Виктория – 89” ЕООД (дознание № 5367/95 г.): брой на вложителите – неизвестен, размер на щетите – неизвестен, обвиняем – Веселин Матеев Кавалджиев. Пирамидата е регистрирана през 1993 г., последното вписване е от февруари 2011 г. и по статут все още е действаща.
„Приморска популярна банка” (следствено дело № 1004/94 г.): вложители – неизвестен брой, размер на щетите – неизвестен. Обвиняеми – няма. Правен статут на „банката” – кооперативна организация (КО). Пълното й наименование е „Първа приморска популярна банка”, регистрирана е през 1991 г., а последното вписване на обстоятелства във фирменото й досие е от 14 декември 2000 г. под наименованието „Приморска популярна бизнес кооперативна организация”.
„Карат 3” (следствено дело № 1012/95 г.): брой на вложителите – неизвестен, размер на щетите – неизвестен. Пирамидата е регистрирана през 1994 г. като кооперация.