Технократският популизъм като инструмент за въздействие върху гражданското общество
Класически и съвременен прочит на популизма: Популизмът традиционно се дефинира като политическо поведение, целящо спечелването на обществено доверие чрез демонстриране на „привидна загриженост за нуждите на широките маси“.
Тази основополагаща дефиниция, макар и валидна, се оказва недостатъчна за анализа на сложните политически комуникации в България. Ако популизмът беше единствено идеология, неговият анализ би се ограничил до политически партии и движения с ясно дефинирани програми. Разглеждането му като дискурс обаче позволява изследването на много по-широк кръг от публични актьори – включително блогъри, граждански активисти, журналисти и инфлуенсъри, които в момента са неизменна част от стратегиите на политическите партии за овладяване на електорат. В този смисъл, анализът се измества от въпроса „в какво вярва говорещият?“ към въпроса „как говорещият конструира своите аргументи и какви наративни рамки използва, за да убеди своята аудитория?“.
Именно този подход позволява да се изследва публичната дейност на фигура като Боян Юруков, който все по-често фокусира обществено внимание.
Боян Юруков е добре познат в публичното пространство като блогър, IT специалист и граждански активист, който използва данни и интерактивни карти за своите каузи. Зад този експертен образ обаче се крие обмислена политическа стратегия. В основата ѝ стои форма на технократски популизъм – метод, който използва привидната обективност на технологиите, за да прокарва опростени морални присъди и да постига политически цели.
Илюзията за „независимост“: Политическа обвързаност зад експертния образ
Един от основните стълбове в публичния образ на Боян Юруков е неговото представяне като „блогър и независим IT специалист“. Този етикет създава впечатление за обективност и експертиза, които са дистанцирани от партийни интереси и политическа конюнктура. Това е опаковката на технократа, чиято дума тежи заради предполагаемата му неутралност.
Този образ обаче се сблъсква с политическата реалност. Юруков не само е участвал в избори като кандидат за народен представител, но е и член на националния съвет на парламентарно представена политическа партия. Тази пряка обвързаност подкопава претенцията за независимост и превръща експертната маска в инструмент. Именно тази фасада на обективност придава тежест на следващия елемент от стратегията – популистката реторика.
Публикациите на Боян Юруков, представящ себе си като блогър и независим IT специалист са дълбоко неискрени, именно заради неговата партийна принадлежност.
Инструментализация на данните: Картите като агитация
Най-разпознаваемият инструмент на Юруков са неговите интерактивни карти, които визуализират настоящи и бъдещи инвестиционни намерения в строителството.
Боян Юруков бе представен неотдавна от кмета Васил Терзиев на пресконференция като „граждански активист“, работещ безкористно в създаването на тези визуални инструменти, приобщавайки го официално към неговия екип. Какви постове заема той в момента и срещу какви възнаграждения това все още не знаем.
Интерактивните карти на Юруков, макар привидно да изглеждат като обективен източник на информация, всъщност изпълняват ролята на „агитационен дигитален продукт“.
Причината е в тяхната методология. Картите умишлено смесват в една плоскост настоящи, бъдещи и дори хипотетични проекти, чийто времеви хоризонт може да се различава с години. В условността на обемите, оцветени в сигнално червено не може по никакъв начин да се предположи силуетът на архитектурата, което форматира една допълнителна визуална агресия. Този подход не изяснява реалността, а я инструментализира. Чрез сливането на десетилетни времеви хоризонти в една карта, Юруков целенасочено произвежда изкривена представа за мащаба на строителството, за да генерира обществено напрежение. Така картите се превръщат в инструмент, с който управляващите столицата могат да генерират и управляват граждански протести.
Стратегията „морален провал“: Опростяване на сложни проблеми до битка „добро срещу зло“
Ключов елемент в метода на Боян Юруков е реториката на популиста, която систематично превръща сложни технически и административни проблеми в „морални провали“ на политически опоненти. Експертният дебат се заменя с черно-бяла морална оценка, поднесена през авторитета на „независимия“ експерт. Стратегията се проявява в няколко ключови казуса:
Презастрояването: Свежда се от сложен регулаторен и пазарен феномен до елементарен резултат от „корупция“ и „спекулативно“ строителство.
Наводненията: Редуцират се от комплексен хидрологичен проблем до пряко следствие от „престъпна дейност и морален упадък“, като емоционално се експлоатира трагедията в Елените.
Липсата на ваксина за варицела в имунизационния календар: Трансформира се от здравно-икономически дебат в еднозначно „егоистично и неморално решение на държавата“ да спести пари.
Публикациите на Боян Юруков по теми, свързани с градското планиране, разкриват системно прилагане на реторична стратегия, която превръща технически и административни проблеми в морални провали на политически опоненти.
„Ние“ срещу „Тях“
Езикът в публикациите на Боян Юруков последователно конструира и поддържа фундаменталното популистко разделение между „нас“ (обикновените, добродетелни граждани) и „тях“ (корумпирания, некомпетентен елит).
Групата „Ние“ включва политическата партия, която представлява и тясно-партийната му аудитория в социалните мрежи.
Групата „Тях“ е по-аморфна, но винаги виновна. Това е колективният образ на политическия опонент – врага, който включва различни актьори в зависимост от контекста. Те са представени като некомпетентни, корумпирани или морално безчувствени. Тази постоянна опозиция създава ясна разделителна линия и подхранва усещането за несправедливост и необходимост от съпротива.
Архитекти на омразата
В контекста на уплътняване на политическите задачи, които изпълнява Боян Юруков е и конфликта между дясно-консервативни политически общности и Демократична България като представител на либералното общество.
Преплетен е конфликт без възможност за дискусия затова дали да се изучава предметът Религии и добродетели в училищата, защото активистите на Демократина България не искат такава. От години класическият либерализъм идеологически се уплътни и деформира в крайно ляв и агресивен неомарксизъм.
Контурите на тази деформация водят началото си още през 50-те години на миналия век в САЩ, чиято образователна система бавно, но необратимо започва да произвежда крайно леви възгледи за света, в които правата на малцинствата доминират и диктуват обществения живот, законодателство и държавно управление.
Българската попивателна хартия Демократична България е пряк продукт и отражение на всичко, което се случва в Съединените щати и Европа по отношение на тези дългогодишни политически процеси. Убийството на Чарли Кърк в САЩ илюстрира до каква степен неолибералните схващания за света и правата на малцинствата могат да породят омраза и разделение дори и в условията на Демокрация. Днес Демократична България не желае под каквато и да е форма навлизането в образователната система на предмета Религии и добродетели.
Защо? – Защото това е дясноконсервативна ценност, която противоречи на техните възгледи за света и на техния посткомунистически произход, на техния атеизъм и омраза към всичко, което е различно от ценностната им система, затова и диалогът е невъзможен.
Боян Юруков е неизбежна част от цялата съпротива срещу този предмет в социалните мрежи като част от ЛГБТ+ общността.
Крайната цел: Политическа амбиция зад гражданската активност?
Методичната дейност на Юруков не е спонтанен граждански активизъм, а следва „поставени политически задачи“ в контекста на „партийната повеля“. Най-яркото доказателство за това е неговата „свръхактивност“ срещу кмета на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев.
Показателното тук е, че д-р Делян Георгиев е един от най-успешните кметове в София, издигнат във втория си мандат именно от ПП-ДБ – политическото пространство, с което се асоциира и самият Юруков. Атаката не е насочена към опонент от друг лагер, а към успешен кмет от собствения, което прави хипотезата за лична политическа амбиция достоверна.
Заключение
Методите на Боян Юруков формират обмислена система, която съчетава фасадата на технократ с реториката на популист, за да възпроизвежда данни за политическа агитация. По този начин данните се използват не за яснота, а за обществено напрежение.
Финалният въпрос не е дали данните са реални, а дали картината, която рисуват, е истина.
Препоръчваме да прочетете и пубикацията „Българските Елфи“
