Публикация като част от обществен дебат по отношение длъжността главен архитект на София
Съгласно Закона за устройство на територията
Обявяването на конкурс за главен архитект не е задължително да се обвързва с ротация в позициите или преструктуриране в направление „Архитектура и градоустройство“. Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) в София и в столичните райони се назначават главни архитекти само въз основа на конкурс.
В комисията за провеждането му обикновено участват безвъзмездно или за сметка на общината, представители на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България, както и други професионални организации… В ресорния правилник на Столична община ясно пише, че именно кмета назначава „безсрочно“ главен архитект, и че той-главния архитект е на негово пряко подчинение.
С други думи се превръща в част от неговия управленски и административен екип. Записано е, че „по предложение на кмета общата численост и структурата на общинската администрация се одобрява с решение на столичният общински съвет (СОС).
I част
Политическата свързаност
Още през 2016 г. конкурсът за избор на главен архитект на София протича като предопределено назначение от екипа на управляващата Йорданка Фандъкова. Търсен е и е намерен подходящият чиновник, доведен от малка община – арх. Здравко Здравков, който да заеме този важен административен пост.
Провалът
Много са темите, които вълнуват софиянци от години, като например: завършването на околовръстния път на София, достъпността до планината на града – Витоша, лифтовете, периферните квартали – изграждане на канализация и инфраструктура, паркове, улици, детски градини, подлези, международни конкурси с нереализирани проекти и др.
Отдаде се приоритет на изграждането на километри велоалеи и ремонти, продължаващи с години в центъра на София, с безкрайни скандали, свързани с тяхното финансиране, избор на изпълнител и качество. Дори метрото, което се счита за голямо постижение, в крайна сметка все още не достига до младите хора в Студентски град и до Витоша, вместо това паркира последната си спирка в обятията на един МОЛ, около който възникна цял нов квартал, без съществуваща инфраструктура, училища и детски градини.
Лифтове към Витоша в София няма. Те останаха в миналото като мираж, за който от време на време се говори. Като единствен стерилен приоритет е само запазването на гледката на столичани към Витоша, но не и достъпа им до нея. Нито лифтовете, нито пистите са нещо, с което тази планина се превръща в част от живота на софиянци, напротив, губят се традиции. Затова пък екипът Фандъкова-Здравков разработват безсмислената, нефункционална и неприета от столичани веломрежа, планирана във визията им за града.
Дигитализацията в администрацията достига до ръба на справката, всичко останало може да бъде обект на корупционна практика, както винаги. А създаването на стандарти при изпълнение на ремонт, стартиращ с жълтите павета, приключва с провала при поставянето им.
Направените структурни реформи в администрацията и дигитализация на ниво справка са все стъпки в посока, която не помага на бизнеса и гражданите, които бързо и в срок да обслужват проектите си. Бавенето и разтакаването – продължаващите корупционни практики се затвърждават чрез механизми за изключителен натиск върху инвеститорите в столицата. Тъй като няма адаптивно законодателство и реформа, която да обслужва и да е в синхрон с концепциите на Здравков за промяна на града, бавно и необратимо институцията НАГ се превръща в бухалка. Стремежът на главният архитект да моделира развитието на столицата излиза извън рамките на естественото, на икономическата инициатива и логика.
Единствено законодателството може да променя и определя пътя за промяна на един град, а не администратора, чието задължение е прилагането на закона такъв, какъвто е. Най-големят проблем на градската администрация е амбицията за промяна без съпътстваща адекватна законодателна инициатива. В много случаи желанието за бързо изпълнение на политически намерения генерира обществени скандали и съдебни дела.
В сянката на Фандъкова
Дългогодишното управление на Йорданка Фандъкова може да се счита за един от най-големите политически провали на партия ГЕРБ.
Столичани при всеки нов избор оттегляха своето доверие дори от районните кметове на партията, а през 2023 г., ГЕРБ не достигна дори до балотаж в избора за кмет на София. Отливът на доверие е пряко свързан с декларативното, централизирано управление на Фандъкова, с проекти, генериращи постоянно обществено напрежение.
Каква отговорност носи за неуспехите в управлението на кметицата главният архитект Здравко Здравков и какви биха били легитимните основания, с които той все още трябва да заема тази длъжност?
Здравков се е доказал като политическа фигура, неделима част от управлението на Фандъкова.
Участието на Здравков в конкурса за избор на главен архитект през 2016 г. е в рамките на ясна презентация, „като че ли“ излязла от администрацията на Фандъкова. Зад тази кандидатура прозира не просто кметицата на София, а и управляващата партия, което прави конкурса предрешен, а назначението – политическо.
Как един архитект, развиващ своята бизнес-инициативност в Червен бряг и Плевен е доведен до идеята:
1. Да участва в конкурс за главен архитект на София.
2. Да съпреживява концептуалните възгледи на кметицата за развитието на града.
Отговорът как е излишен, той е подготвен и предопределен да спечели конкурса за главен архитект на столицата. Въпреки че по това време, управлявани от него няколко юридически лица в обединение са част от обвинението на КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) в картел, заедно с други фирми, участвали в процеса на саниране в няколко области в България. КЗК образува преписка № КЗК-114/2016 г. относно тръжна манипулация – енергийна ефективност, а последвалите съдебни дела продължават с години. Назначението на арх. Здравков за главен архитект на София стартира заедно с впускането му в съдебни дела като управител на обединение от фирми за инвестиционно проектиране и енергийна ефективност, участвали в разпределянето на средства по европейски програми.
Велоалеите, част от Зеления град на арх. Здравков – само един пример за нефункционално управление и харчене на обществени ресурси
Още през 2010 г. администрацията на Фандъкова се впуска в развитието на велоалеи. Това се превръща и в един от основните репери на Здравков във вижданията му за развитието на София като зелен град. Въпреки това то е лишено от професионална компетентност и концепция за развитие. Погледа и реализацията на един такъв мащабен процес, продължаващ с години е лишен от чисто архитектурно вдъхновение и цялостна визия. Безсмисленото изграждане на велоалеи, чието съществуване се измерва единствено в километри, доказва своята неефективност и загуба на десетки милиони обществени средства, само заради неправилния подход и планиране. Ако процесът на изграждане на велоалеи бе започнал от полицентричното развитие на структурирани вело-мрежи вътре в кварталите, улесняващи достъпа до училище, читалище, магазин, административна сграда, парк и др., всичко това би довело до трансформация на навиците в ефективното използване на велосипеда като превозно средство още от детска възраст. Така би се придал някакъв смисъл във формирането на традиция. Малцина са хората, които ще тръгнат да прекосяват града с велосипед от Младост до Люлин, изминавайки десетки километри като част от интензивния общ трафик.
Създаването на пряк достъп от дома до най-близкия парк или градинка, от дома – до спортната зала в квартала, читалището, училището, магазина са първото логично стъпало, при формиране на навици в поколенията, за да превърнат велосипедния транспорт в част от живота на хората. Тези ефективни структури от локални мрежи можеха ли впоследствие да бъдат свързвани и планирано разширявани в едно цяло?… Разбира се, че да!
Ние не сме нидерландци, които са се родили с велосипед в задния двор. В посткомунистическото ни общество, както всичко, така и велосипедът бе дефицитна стока. Докато след Втората световна война велосипеди се произвеждат с приоритет в свободна Европа и те се превръщат в част от живота на хората там, в България това не е така. Не е така и в момента. Липсва насърчаване на този вид градска култура, което би могло да бъде направено най-малкото чрез преференции или субсидиране при закупуване на велосипед от младите хора. В този контекст, километрите велоалеи на Фандъкова и Здравков са безсмислено похарчени пари и провал. Търсенето на бързи резултати със заявяването на брой километри велоалеи са по-скоро декларативни и оправдание за похарчени средства. Никой не е доволен от крайния резултат, защото т.нар. велоалеи не са създадени по начин, по който да бъдат използвани пълноценно, а присъствието им е предизвикателство в общия трафик…
Съвършената симбиоза на главният архитект и кмета на София през годините създава осезаем кръг от икономически интереси и фирми, които са в основата на безкрайни ремонти в центъра на София. А „ремонт на ремонта“ се превръща в емблема на тяхното управление.
В заключение г-н Здравков, подайте си оставката, тъй като е очевидно, че около вашата длъжност от години има дефицит на обществено доверие. А и при липсата на Вашия ментор Фандъкова и цялостна политическа подкрепа, Вашата длъжност и личност започват да напомнят на събитията около главния прокурор – несменяемост, неприкосновеност и нефункционалност.
Трябва да продължим да настояваме за етични и прозрачни практики във всички области на градското планиране, в които електронното управление да присъства като задължителен независим компонент. Трябва да държим хората на власт персонално отговорни, за да може да се сведе до минимум злоупотребата с власт.
II част
Пълноценното информиране може да бъде важен инструмент за подобряване на обществения дебат и нашата демокрация. Това е възможност за размисъл върху значението на прозрачността и отчетността в процеса на развитие на институциите, тяхната пълноценна функционалност, начинът по който взаимодействат с гражданите и качеството на административното обслужване.
Достигнали сме до етап, в който за да се промени нещо, трябва да се елиминира субективният фактор, най-малкото в издаването на документи, чиято нормативна база е ясно разписана в закона.
Електронно управление, защо?
КОРУПЦИЯ
или професионални дефицити в администрацията
В софийската администрация от години се създават противоречиви практики, довеждащи до нездрава и непредсказуема среда за гражданите.
А тези процеси са част от упражняването на институционална власт. Административното обслужване винаги е затворено в субективната рамка на администратора, полагащ подпис и упражняващ своите професионални задължения.
Още през 2001 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в правителството на Костов заявява: „…че корупцията за България се изразява в чиновническия рекет…“
От тогава до днес нищо особено не се е променило.
Градската администрация не е способна сама да реформира себе си. Тя може само да се възпроизвежда по един и същи начин, задълбочаваща всички пороци, които я превръщат в нефункционална и блокираща развитието на столицата.
Администрацията – зъбното колело на корупционната машина
Политическата корупция не може да съществува без административната. Колкото по-дълъг е мандата на един администратор, толкова по-плътна е симбиозата му с упражняването на корупционни практики.
Длъжността главен архитект например се заема 10 години от един човек и е пост, който въпреки че е с конкурс не се определя пряко от гражданите.
За да можем да осъзнаем, че длъжността на главния архитект с толкова дълъг мандат винаги е генерирало обществено напрежение, е необходимо да се върнем назад във времето, когато поста е заеман от вездесъщия арх. Петър Диков.
Макар че неговата личност бе съпроводена с десетки скандали, арх. Диков се „пенсионира“ като един изключително богат и уважаван гражданин на нашата страна, чийто бизнес процъфтява в сянката на десетгодишното му управление като главен архитект на София.
Неговата административна дейност достига до върхове, които са трудни за възприятие. Още през 2010 г., след многобройни оплаквания и протести от строителния бранш, арх. Диков заявява, че поради отпуски на служители, работата не може да се извършва в срок. Ето на това се казва добре аргументиран отговор на администратор. Нещо повече – той предлага през август месец, в сезона на отпуските, фирмите да не изискват от администрацията да работи, дори обвинява инвеститорите, че не са планирали добре своята работа и срокове. Това е като оправдание някой да бъде със забавено обслужване, а друг – не…
С днешна дата можем да твърдим, че наследникът на арх. Диков – арх. Здравко Здравков многократно е надскочил предшественика си.
Амбициите, с които Здравков застава на поста главен архитект през 2016 г., след 10-годишното управление на арх. Диков са бързо форматирани от егоцентричното му желание да доказва себе си, в отстояване на институционалната си значимост. Това го превръща в изключително приближен на дългогодишно управлявалата кметица Йорданка Фандъкова.
Администрацията на Здравков е свръх-функционална, когато става дума за икономически кръгове от фирми, които може да разделим условно в няколко категории – усвояващи европейски средства по програми в обществени поръчки, други са част от сенчестия бизнес, с основно занимание – пране на мръсни пари и разбира се от плевенския кръг, от който е и самият главен архитект.
Първите са перманентен, печеливш участник в усвояването на обществени поръчки, част от политически и икономически зависими кръгове, близки до кабинета на Фандъкова. Това е причината те да бъдат предпочитаният изпълнител, независимо от всички дефицити, свързани с качеството на реализация на възложените проекти. Например, след фрапиращи скандали с ремонта на НДК от Галчев Груп (Галчев инженеринг), същата фирма е предпочетена в ремонта на Западен парк, а архитект (Иво Панталеев), забъркан със скандали около ремонтите в София, на практика реализира повече от 120000 кв.м. РЗП в центъра на града в различни сгради. Строителните фирми на Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния също не могат да бъдат изключени от обкръжението на главния архитект, а и да не забравяме, че и той е от Плевен. Красьо Черничкия е не по-малко любопитна фигура като неуязвим за разследващите органи, както и наскоро разстреляният Мартин Божанов – Нотариуса. На „Иво Петров Архитекти“ пък приоритетно документите се придвижват светкавично, дали само защото в портфолиото им присъства Плевенската панорама? Списъкът е дълъг.
Всички останали, които строят на територията на София участват в общия фон на развитието на града, те са и обичайната жертва, върху която се упражнява институционален натиск. Без значение от мащабите и инвестициите. Гаврата на главния архитект Здравков с чисто български инвеститори понякога достига до крайности. Той е готов да спира, блокира и бави, да пуска откази на преписки и всичко това е свързано винаги с нечии задкулисни интереси. Ако се проследи в какъв обем са административните му прецеденти, които нямат аналог и са в противоречие с юридическата практика, може да се установи невероятната степен на деформация, до която Здравков като главен архитект на София е достигнал.
Първите категории, за които администрацията на Здравков е свръх-услужлива са неприкосновени, при тях нещата вървят с изпреварващи темпове – и в обработка на документи и в подписи.
Да вземем например грандиозният ремонт на Западен парк. Изборът на фирмата Галчев груп, заплетена в поредица от скандали около НДК, получава като че ли закономерно веднага и ремонта на огромна част от Западен парк. Проектът е по оперативна програма „Райони в растеж“. След грандиозно забавяне и обществен натиск, общината е принудена да излезе с изявление по отношение на това кога ще бъде отворен парка за граждани. Той е опасен и недостъпен. Инвеститорът се оправдава с това, че голяма част от времето е било с неблагоприятни атмосферни условия. Освен това изниква и водопроводно трасе на територията на парка, сякаш за него никой не е знаел. Все причини, които звучат абсурдно и не оправдават избора на тази компания да бъде за пореден път изпълнител на толкова важна за гражданите обществена поръчка, защото парка остава затворен с години, а резултатите са далеч от очакваните. Безочливото удължаване на ремонта на парка от столичната администрация с най-разнообразни поводи и причини в крайна сметка не довежда до „уау“ ефектът, на който залагаха. Качеството на изпълнение и подбор на материали и настилки е под всякаква критика, в очакване сме на непрекъснат ремонт на ремонта. Изключително дразнещ е фактът, че фундаментите, някога носещи бюстовете на комунистически дейци не са премахнати и стърчат, оставяйки привкус на незавършеност и разруха.
И ако паркът е важен за хората, които го ползват, то след получено финансиране и дългогодишна работа, резултатът със сигурност е трагичен. Защото след като се поверява на фирма, която вече се е провалила с един грандиозен обект, за друг такъв е на границите на престъпността. Главните действащи лица Здравков-Фандъкова непрестанно повтарят едни и същи грешки сякаш на инат или причините да го правят са други? Това е наистина озадачаващо.
През годините безкритично и с подпис на главния архитект се сменяха декорите на различни неуспешни, подложени на постоянна критика сценарии с перки на акули, постаменти, гранитни плочи, неподходящи настилки. Одобрени от професионалисти, избрани с конкурси, за да експериментират на терен.
И ако тези активности на общината не са забранени от закона, а са търсен ефект и всичко е наред, просто проба-грешка, имаме-даваме, застраховали сме се-глобяваме и т.н., то по отношение на общата маса на граждани и инвеститори, нуждаещи се от чисто административно обслужване, главният архитект налага волята си. Той проявява характер и субективизъм. Но субективните аргументи на някой администратор не бива да влияят върху решенията му, защото субективното на практика е натиск, а натискът в администрацията върху инвеститор, означава само едно – предпоставки за упражняване на корупция.
Ето какво мисли самият главен архитект за подобни действия:
„Сигналите от инвеститори за забавяне на работата на община „Младост“ са в три насоки.
Необявяване на разрешения за строеж, незаверяване на планове за безопасност и неспазване на процедурите за градоустройствен план. Това съобщава самият главен архитект на София Здравков по случая с обвинената в корупция и задържана кметица на Младост Десислава Иванчева. Той обяснява и как точно е ставало това:
„Те седят и отлежават с месеци в кабинета на г-жа Иванчева. От там нататък има поредица от забавени градоустройствени преписки, отново изпратени за обявяване… Не се обявява преписката, отново седи и чака някъде по кабинетите в администрацията. Третият механизъм за натиск върху инвеститорите е чрез неодобряването на планове за безопасност и здраве, или т.нар. „планове за управление на отпадъци“, които са свързани с началото на строителния процес…“
Трябваше ли Иванчева да бъде хваната с белязани пари, за да си отвори устата главния архитект, че е имало забавяне на преписки и защо.
Извеждането на ясната дефиниция за престъпно поведение на друг, обаче не те превръща в светец.
Доброто познаване на механизмите, по които се притискат инвеститори от години те превръща в част от процеса на корупция, още повече че става дума за администратор, който е на върха на пирамидата.
В крайна сметка администрацията трябва да работи в услуга на гражданите и в интерес на държавния бюджет и обществото ни.
През м. февруари 2022 г. “Групата на „Демократична България“ в Столичния общински съвет поиска оставката на главния архитект на София Здравко Здравков заради установени лоши практики, масово и необосновано забавяне в сроковете по преписките в ръководеното от него направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ).
Общинските съветници са засипани с оплаквания и жалби срещу институцията.
От трибуната на Парламента депутатът Ивайло Мирчев призовава министъра на МРРБ да приложи закона, като припомня, че в закона пише, че при констатирани системни нарушения, главният архитект на община може да бъде отстранен от заемания от него пост с наказателна процедура.
Мирчев настоява министърът да приложи правомощията си и да отстрани главния архитект на Столична община от правото си да заема тази длъжност.
Столичани в последния си избор определиха своята нетърпимост и несъгласие в управлението на София през последните години. Ремонт на ремонта се превърна във водеща дефиниция за развитието на нашия град. А зад всеки ремонт на ремонта стоят и подписи на главния архитект. Десетки международни конкурси за развитието на града – „Визия за София“ и нито един изпълнен. Затова пък – преобладаващи скандали с разбити жълти павета, безкрайни ремонти в центъра на града и проекти по програми с определени кръгове от фирми.
По време на последния мандат на Фандъкова, личността на главния архитект се превърна в политическа фигура „с оперативна самостоятелност“, която участва и контролира процеси, зад които стоят ясно заявени политически и сенчести икономически интереси.
Доказаният административен хаос в Столична община, в частност „Направление архитектура и градоустройство“ може да се свърже и с „безкрайния“ мандат на управление на главния архитект. Липсват и ясни правила, по които главният архитект може да бъде контролиран и сменян. Продължителното овластяване на администратор доказано води до задълбочаване на порочни практики. Дългогодишното овластяване затваря личността в безкрайна спирала от зависимости, които в крайна сметка рефлектират върху цялото ни общество. Защото фигурата на главен архитект е неразривно свързана с облика на нашия град.
След последните избори профилът на управляващите софийска община се промени. Васил Терзиев, новият кмет на София е с амбицията да установи правила на прозрачност в пълноценен диалог с гражданите. За съжаление кризата с избора за председател на общинския съвет трайно измести фокуса от желанието за реформи, а длъжността главен архитект като че ли в тази среда остава недосегаема и в сянка.
Трябва да продължим да настояваме за етични, прозрачни процедури и правила във всички области на градското планиране, в които електронното управление да присъства като задължителен независим компонент. Трябва да държим хората на власт персонално отговорни, за да може да се сведе до минимум злоупотребата с власт…
Пепи Янчева