В очакване на оставката на главния архитект на София

Публикация като част от обществен дебат по отношение длъжността главен архитект на София

Съгласно Закона за устройство на територията

Обявяването на конкурс за главен архитект не е задължително да се обвързва с ротация в позициите или преструктуриране в направление „Архитектура и градоустройство“. Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) в София и в столичните райони се назначават главни архитекти само въз основа на конкурс.

В комисията за провеждането му обикновено участват безвъзмездно или за сметка на общината, представители на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България, както и други професионални организации… В ресорния правилник на Столична община ясно пише, че именно кмета назначава „безсрочно“ главен архитект, и че той-главния архитект е на негово пряко подчинение.

С други думи се превръща в част от неговия управленски и административен екип. Записано е, че „по предложение на кмета общата численост и структурата на общинската администрация се одобрява с решение на столичният общински съвет (СОС).

I част

Политическата свързаност

Още през 2016 г. конкурсът за избор на главен архитект на София протича като предопределено назначение от екипа на управляващата Йорданка Фандъкова. Търсен е и е намерен подходящият чиновник, доведен от малка община – арх. Здравко Здравков, който да заеме този важен административен пост.

Провалът

Много са темите, които вълнуват софиянци от години, като например: завършването на околовръстния път на София, достъпността до планината на града – Витоша, лифтовете, периферните квартали – изграждане на канализация и инфраструктура, паркове, улици, детски градини, подлези, международни конкурси с нереализирани проекти и др.
Отдаде се приоритет на изграждането на километри велоалеи и ремонти, продължаващи с години в центъра на София, с безкрайни скандали, свързани с тяхното финансиране, избор на изпълнител и качество. Дори метрото, което се счита за голямо постижение, в крайна сметка все още не достига до младите хора в Студентски град и до Витоша, вместо това паркира последната си спирка в обятията на един МОЛ, около който възникна цял нов квартал, без съществуваща инфраструктура, училища и детски градини.

Здравков-Фандъкова

Лифтове към Витоша в София няма. Те останаха в миналото като мираж, за който от време на време се говори. Като единствен стерилен приоритет е само запазването на гледката на столичани към Витоша, но не и достъпа им до нея. Нито лифтовете, нито пистите са нещо, с което тази планина се превръща в част от живота на софиянци, напротив, губят се традиции. Затова пък екипът Фандъкова-Здравков разработват безсмислената, нефункционална и неприета от столичани веломрежа, планирана във визията им за града.
Дигитализацията в администрацията достига до ръба на справката, всичко останало може да бъде обект на корупционна практика, както винаги. А създаването на стандарти при изпълнение на ремонт, стартиращ с жълтите павета, приключва с провала при поставянето им.
Направените структурни реформи в администрацията и дигитализация на ниво справка са все стъпки в посока, която не помага на бизнеса и гражданите, които бързо и в срок да обслужват проектите си. Бавенето и разтакаването – продължаващите корупционни практики се затвърждават чрез механизми за изключителен натиск върху инвеститорите в столицата. Тъй като няма адаптивно законодателство и реформа, която да обслужва и да е в синхрон с концепциите на Здравков за промяна на града, бавно и необратимо институцията НАГ се превръща в бухалка. Стремежът на главният архитект да моделира развитието на столицата излиза извън рамките на естественото, на икономическата инициатива и логика.
Единствено законодателството може да променя и определя пътя за промяна на един град, а не администратора, чието задължение е прилагането на закона такъв, какъвто е. Най-големят проблем на градската администрация е амбицията за промяна без съпътстваща адекватна законодателна инициатива. В много случаи желанието за бързо изпълнение на политически намерения генерира обществени скандали и съдебни дела.

В сянката на Фандъкова

Дългогодишното управление на Йорданка Фандъкова може да се счита за един от най-големите политически провали на партия ГЕРБ.
Столичани при всеки нов избор оттегляха своето доверие дори от районните кметове на партията, а през 2023 г., ГЕРБ не достигна дори до балотаж в избора за кмет на София. Отливът на доверие е пряко свързан с декларативното, централизирано управление на Фандъкова, с проекти, генериращи постоянно обществено напрежение.
Каква отговорност носи за неуспехите в управлението на кметицата главният архитект Здравко Здравков и какви биха били легитимните основания, с които той все още трябва да заема тази длъжност?
Здравков се е доказал като политическа фигура, неделима част от управлението на Фандъкова.
Участието на Здравков в конкурса за избор на главен архитект през 2016 г. е в рамките на ясна презентация, „като че ли“ излязла от администрацията на Фандъкова. Зад тази кандидатура прозира не просто кметицата на София, а и управляващата партия, което прави конкурса предрешен, а назначението – политическо.
Как един архитект, развиващ своята бизнес-инициативност в Червен бряг и Плевен е доведен до идеята:
1. Да участва в конкурс за главен архитект на София.
2. Да съпреживява концептуалните възгледи на кметицата за развитието на града.
Отговорът как е излишен, той е подготвен и предопределен да спечели конкурса за главен архитект на столицата. Въпреки че по това време, управлявани от него няколко юридически лица в обединение са част от обвинението на КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) в картел, заедно с други фирми, участвали в процеса на саниране в няколко области в България. КЗК образува преписка № КЗК-114/2016 г. относно тръжна манипулация – енергийна ефективност, а последвалите съдебни дела продължават с години. Назначението на арх. Здравков за главен архитект на София стартира заедно с впускането му в съдебни дела като управител на обединение от фирми за инвестиционно проектиране и енергийна ефективност, участвали в разпределянето на средства по европейски програми.

Велоалеите, част от Зеления град на арх. Здравков – само един пример за нефункционално управление и харчене на обществени ресурси

Още през 2010 г. администрацията на Фандъкова се впуска в развитието на велоалеи. Това се превръща и в един от основните репери на Здравков във вижданията му за развитието на София като зелен град. Въпреки това то е лишено от професионална компетентност и концепция за развитие. Погледа и реализацията на един такъв мащабен процес, продължаващ с години е лишен от чисто архитектурно вдъхновение и цялостна визия. Безсмисленото изграждане на велоалеи, чието съществуване се измерва единствено в километри, доказва своята неефективност и загуба на десетки милиони обществени средства, само заради неправилния подход и планиране. Ако процесът на изграждане на велоалеи бе започнал от полицентричното развитие на структурирани вело-мрежи вътре в кварталите, улесняващи достъпа до училище, читалище, магазин, административна сграда, парк и др., всичко това би довело до трансформация на навиците в ефективното използване на велосипеда като превозно средство още от детска възраст. Така би се придал някакъв смисъл във формирането на традиция. Малцина са хората, които ще тръгнат да прекосяват града с велосипед от Младост до Люлин, изминавайки десетки километри като част от интензивния общ трафик.
Създаването на пряк достъп от дома до най-близкия парк или градинка, от дома – до спортната зала в квартала, читалището, училището, магазина са първото логично стъпало, при формиране на навици в поколенията, за да превърнат велосипедния транспорт в част от живота на хората. Тези ефективни структури от локални мрежи можеха ли впоследствие да бъдат свързвани и планирано разширявани в едно цяло?… Разбира се, че да!
Ние не сме нидерландци, които са се родили с велосипед в задния двор. В посткомунистическото ни общество, както всичко, така и велосипедът бе дефицитна стока. Докато след Втората световна война велосипеди се произвеждат с приоритет в свободна Европа и те се превръщат в част от живота на хората там, в България това не е така. Не е така и в момента. Липсва насърчаване на този вид градска култура, което би могло да бъде направено най-малкото чрез преференции или субсидиране при закупуване на велосипед от младите хора. В този контекст, километрите велоалеи на Фандъкова и Здравков са безсмислено похарчени пари и провал. Търсенето на бързи резултати със заявяването на брой километри велоалеи са по-скоро декларативни и оправдание за похарчени средства. Никой не е доволен от крайния резултат, защото т.нар. велоалеи не са създадени по начин, по който да бъдат използвани пълноценно, а присъствието им е предизвикателство в общия трафик…

Съвършената симбиоза на главният архитект и кмета на София през годините създава осезаем кръг от икономически интереси и фирми, които са в основата на безкрайни ремонти в центъра на София. А „ремонт на ремонта“ се превръща в емблема на тяхното управление.

Здравков-Фандъкова-Ремонт на ремонта

В заключение г-н Здравков, подайте си оставката, тъй като е очевидно, че около вашата длъжност от години има дефицит на обществено доверие. А и при липсата на Вашия ментор Фандъкова и цялостна политическа подкрепа, Вашата длъжност и личност започват да напомнят на събитията около главния прокурор – несменяемост, неприкосновеност и нефункционалност.

Трябва да продължим да настояваме за етични и прозрачни практики във всички области на градското планиране, в които електронното управление да присъства като задължителен независим компонент. Трябва да държим хората на власт персонално отговорни, за да може да се сведе до минимум злоупотребата с власт.

II част

Здравков-Фандъкова

Пълноценното информиране може да бъде важен инструмент за подобряване на обществения дебат и нашата демокрация. Това е възможност за размисъл върху значението на прозрачността и отчетността в процеса на развитие на институциите, тяхната пълноценна функционалност, начинът по който взаимодействат с гражданите и качеството на административното обслужване.
Достигнали сме до етап, в който за да се промени нещо, трябва да се елиминира субективният фактор, най-малкото в издаването на документи, чиято нормативна база е ясно разписана в закона.

Електронно управление, защо?

КОРУПЦИЯ
или професионални дефицити в администрацията

В софийската администрация от години се създават противоречиви практики, довеждащи до нездрава и непредсказуема среда за гражданите.
А тези процеси са част от упражняването на институционална власт. Административното обслужване винаги е затворено в субективната рамка на администратора, полагащ подпис и упражняващ своите професионални задължения.
Още през 2001 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в правителството на Костов заявява: „…че корупцията за България се изразява в чиновническия рекет…“
От тогава до днес нищо особено не се е променило.
Градската администрация не е способна сама да реформира себе си. Тя може само да се възпроизвежда по един и същи начин, задълбочаваща всички пороци, които я превръщат в нефункционална и блокираща развитието на столицата.

Администрацията – зъбното колело на корупционната машина

Политическата корупция не може да съществува без административната. Колкото по-дълъг е мандата на един администратор, толкова по-плътна е симбиозата му с упражняването на корупционни практики.
Длъжността главен архитект например се заема 10 години от един човек и е пост, който въпреки че е с конкурс не се определя пряко от гражданите.

За да можем да осъзнаем, че длъжността на главния архитект с толкова дълъг мандат винаги е генерирало обществено напрежение, е необходимо да се върнем назад във времето, когато поста е заеман от вездесъщия арх. Петър Диков.
Макар че неговата личност бе съпроводена с десетки скандали, арх. Диков се „пенсионира“ като един изключително богат и уважаван гражданин на нашата страна, чийто бизнес процъфтява в сянката на десетгодишното му управление като главен архитект на София.
Неговата административна дейност достига до върхове, които са трудни за възприятие. Още през 2010 г., след многобройни оплаквания и протести от строителния бранш, арх. Диков заявява, че поради отпуски на служители, работата не може да се извършва в срок. Ето на това се казва добре аргументиран отговор на администратор. Нещо повече – той предлага през август месец, в сезона на отпуските, фирмите да не изискват от администрацията да работи, дори обвинява инвеститорите, че не са планирали добре своята работа и срокове. Това е като оправдание някой да бъде със забавено обслужване, а друг – не…

С днешна дата можем да твърдим, че наследникът на арх. Диков – арх. Здравко Здравков многократно е надскочил предшественика си.
Амбициите, с които Здравков застава на поста главен архитект през 2016 г., след 10-годишното управление на арх. Диков са бързо форматирани от егоцентричното му желание да доказва себе си, в отстояване на институционалната си значимост. Това го превръща в изключително приближен на дългогодишно управлявалата кметица Йорданка Фандъкова.

Администрацията на Здравков е свръх-функционална, когато става дума за икономически кръгове от фирми, които може да разделим условно в няколко категории – усвояващи европейски средства по програми в обществени поръчки, други са част от сенчестия бизнес, с основно занимание – пране на мръсни пари и разбира се от плевенския кръг, от който е и самият главен архитект.
Първите са перманентен, печеливш участник в усвояването на обществени поръчки, част от политически и икономически зависими кръгове, близки до кабинета на Фандъкова. Това е причината те да бъдат предпочитаният изпълнител, независимо от всички дефицити, свързани с качеството на реализация на възложените проекти. Например, след фрапиращи скандали с ремонта на НДК (Галчев Груп), същата фирма е предпочетена в ремонта на Западен парк, а архитект (Иво Панталеев), забъркан със скандали около ремонтите в София, на практика реализира повече от 120000 кв.м. РЗП в центъра на града в различни сгради. Строителните фирми на Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния също не могат да бъдат изключени от обкръжението на главния архитект, а и да не забравяме, че и той е от Плевен. Красьо Черничкия е не по-малко любопитна фигура като неуязвим за разследващите органи, както и наскоро разстреляният Мартин Божанов – Нотариуса. На „Иво Петров Архитекти“ пък приоритетно документите се придвижват светкавично, дали само защото в портфолиото им присъства Плевенската панорама? Списъкът е дълъг.
Всички останали, които строят на територията на София участват в общия фон на развитието на града, те са и обичайната жертва, върху която се упражнява институционален натиск. Без значение от мащабите и инвестициите. Гаврата на главния архитект Здравков с чисто български инвеститори понякога достига до крайности. Той е готов да спира, блокира и бави, да пуска откази на преписки и всичко това е свързано винаги с нечии задкулисни интереси. Ако се проследи в какъв обем са административните му прецеденти, които нямат аналог и са в противоречие с юридическата практика, може да се установи невероятната степен на деформация, до която Здравков като главен архитект на София е достигнал.
Първите категории, за които администрацията на Здравков е свръх-услужлива са неприкосновени, при тях нещата вървят с изпреварващи темпове – и в обработка на документи и в подписи.

Здравков-Фандъкова-ЗАПАДЕН ПАРК

Да вземем например грандиозният ремонт на Западен парк. Изборът на фирмата Галчев груп, заплетена в поредица от скандали около НДК, получава като че ли закономерно веднага и ремонта на огромна част от Западен парк. Проектът е по оперативна програма „Райони в растеж“. След грандиозно забавяне и обществен натиск, общината е принудена да излезе с изявление по отношение на това кога ще бъде отворен парка за граждани. Той е опасен и недостъпен. Инвеститорът се оправдава с това, че голяма част от времето е било с неблагоприятни атмосферни условия. Освен това изниква и водопроводно трасе на територията на парка, сякаш за него никой не е знаел. Все причини, които звучат абсурдно и не оправдават избора на тази компания да бъде за пореден път изпълнител на толкова важна за гражданите обществена поръчка, защото парка остава затворен с години, а резултатите са далеч от очакваните. Безочливото удължаване на ремонта на парка от столичната администрация с най-разнообразни поводи и причини в крайна сметка не довежда до „уау“ ефектът, на който залагаха. Качеството на изпълнение и подбор на материали и настилки е под всякаква критика, в очакване сме на непрекъснат ремонт на ремонта. Изключително дразнещ е фактът, че фундаментите, някога носещи бюстовете на комунистически дейци не са премахнати и стърчат, оставяйки привкус на незавършеност и разруха.
И ако паркът е важен за хората, които го ползват, то след получено финансиране и дългогодишна работа, резултатът със сигурност е трагичен. Защото след като се поверява на фирма, която вече се е провалила с един грандиозен обект, за друг такъв е на границите на престъпността. Главните действащи лица Здравков-Фандъкова непрестанно повтарят едни и същи грешки сякаш на инат или причините да го правят са други? Това е наистина озадачаващо.

Здравков-Фандъкова

През годините безкритично и с подпис на главния архитект се сменяха декорите на различни неуспешни, подложени на постоянна критика сценарии с перки на акули, постаменти, гранитни плочи, неподходящи настилки. Одобрени от професионалисти, избрани с конкурси, за да експериментират на терен.
И ако тези активности на общината не са забранени от закона, а са търсен ефект и всичко е наред, просто проба-грешка, имаме-даваме, застраховали сме се-глобяваме и т.н., то по отношение на общата маса на граждани и инвеститори, нуждаещи се от чисто административно обслужване, главният архитект налага волята си. Той проявява характер и субективизъм. Но субективните аргументи на някой администратор не бива да влияят върху решенията му, защото субективното на практика е натиск, а натискът в администрацията върху инвеститор, означава само едно – предпоставки за упражняване на корупция.
Ето какво мисли самият главен архитект за подобни действия:
„Сигналите от инвеститори за забавяне на работата на община „Младост“ са в три насоки.
Необявяване на разрешения за строеж, незаверяване на планове за безопасност и неспазване на процедурите за градоустройствен план. Това съобщава самият главен архитект на София Здравков по случая с обвинената в корупция и задържана кметица на Младост Десислава Иванчева. Той обяснява и как точно е ставало това:
„Те седят и отлежават с месеци в кабинета на г-жа Иванчева. От там нататък има поредица от забавени градоустройствени преписки, отново изпратени за обявяване… Не се обявява преписката, отново седи и чака някъде по кабинетите в администрацията. Третият механизъм за натиск върху инвеститорите е чрез неодобряването на планове за безопасност и здраве, или т.нар. „планове за управление на отпадъци“, които са свързани с началото на строителния процес…“

Трябваше ли Иванчева да бъде хваната с белязани пари, за да си отвори устата главния архитект, че е имало забавяне на преписки и защо.

Извеждането на ясната дефиниция за престъпно поведение на друг, обаче не те превръща в светец.
Доброто познаване на механизмите, по които се притискат инвеститори от години те превръща в част от процеса на корупция, още повече че става дума за администратор, който е на върха на пирамидата.

В крайна сметка администрацията трябва да работи в услуга на гражданите и в интерес на държавния бюджет и обществото ни.

През м. февруари 2022 г. “Групата на „Демократична България“ в Столичния общински съвет поиска оставката на главния архитект на София Здравко Здравков заради установени лоши практики, масово и необосновано забавяне в сроковете по преписките в ръководеното от него направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ).
Общинските съветници са засипани с оплаквания и жалби срещу институцията.
От трибуната на Парламента депутатът Ивайло Мирчев призовава министъра на МРРБ да приложи закона, като припомня, че в закона пише, че при констатирани системни нарушения, главният архитект на община може да бъде отстранен от заемания от него пост с наказателна процедура.
Мирчев настоява министърът да приложи правомощията си и да отстрани главния архитект на Столична община от правото си да заема тази длъжност.

Столичани в последния си избор определиха своята нетърпимост и несъгласие в управлението на София през последните години. Ремонт на ремонта се превърна във водеща дефиниция за развитието на нашия град. А зад всеки ремонт на ремонта стоят и подписи на главния архитект. Десетки международни конкурси за развитието на града – „Визия за София“ и нито един изпълнен. Затова пък – преобладаващи скандали с разбити жълти павета, безкрайни ремонти в центъра на града и проекти по програми с определени кръгове от фирми.

По време на последния мандат на Фандъкова, личността на главния архитект се превърна в политическа фигура „с оперативна самостоятелност“, която участва и контролира процеси, зад които стоят ясно заявени политически и сенчести икономически интереси.

Доказаният административен хаос в Столична община, в частност „Направление архитектура и градоустройство“ може да се свърже и с „безкрайния“ мандат на управление на главния архитект. Липсват и ясни правила, по които главният архитект може да бъде контролиран и сменян. Продължителното овластяване на администратор доказано води до задълбочаване на порочни практики. Дългогодишното овластяване затваря личността в безкрайна спирала от зависимости, които в крайна сметка рефлектират върху цялото ни общество. Защото фигурата на главен архитект е неразривно свързана с облика на нашия град.

След последните избори профилът на управляващите софийска община се промени. Васил Терзиев, новият кмет на София е с амбицията да установи правила на прозрачност в пълноценен диалог с гражданите. За съжаление кризата с избора за председател на общинския съвет трайно измести фокуса от желанието за реформи, а длъжността главен архитект като че ли в тази среда остава недосегаема и в сянка.

Трябва да продължим да настояваме за етични, прозрачни процедури и правила във всички области на градското планиране, в които електронното управление да присъства като задължителен независим компонент. Трябва да държим хората на власт персонално отговорни, за да може да се сведе до минимум злоупотребата с власт…

Пепи ЯнчеваПепи Янчева

Вашият коментар