Приятелският кръг „Орион“

Приятелският кръг „Орион“
Автор: Едвин Сугарев

С идването на власт на правителството на Жан Виденов през 1994 г. българските корупционни практики търпят определено развитие, като в тях вече участват най-висши фигури от държавното управление, ползващи се с директни протекции от министър-председателя на страната. Става дума, разбира се, за „приятелския кръг „Орион“ – сложен конгломерат от фирми, в които участват членове на управляващия кабинет и близки сътрудници на министър-председателя и които се ползват от определени преференции от страна на държавната администрация и при теглене на заеми от държавни и частни банки. За разлика от други предходни групировки от подобен тип – като „Мултигруп“, „Трон“ и пр. – тук няма холдингова структура. Обединяващ фактор са приятелските отношения между привидно несвързани фирми, които обаче носят имената на различни съзвездия и звезди и по този начин очертават рамките на групировката.

Друга специфична черта на „Орион“ е тясната обвързаност в дейността на участващите фирми с политиката – включително с идеологическите клишета, върху които се крепи новото социалистическо правителство. Например един от важните акценти в идеологията на тази групировка е рестартът на някогашните трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) под формата на т.нар. „орсоовки”[1], като тези новосъздадени кооперации се оказват и акционери в банката на „Орион” – Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ), често без дори да подозират, че са вписани като такива. В същото време групировката e и страна в тежкия сблъсък между две основни лобита в Българската социалистическа партия (БСП) – това на Жан Виденов и това на Андрей Луканов. Приятелският кръг „Орион“ не просто застава на страната на Виденов, а според най-разработваната от следствените органи версия именно хората от „Орион“ са организирали убийството на Андрей Луканов – безспорно най-драматичното и несъмнено политически мотивирано убийство, изпъкващо на фона на стотиците неразкрити поръчкови убийства, извършени в годините на прехода.

Тази версия определено има своите основания, въпреки че в крайна сметка е отхвърлена от съда поради подозренията, че свидетелските показания в нейна защита са изтръгнати чрез насилие. Непосредствено след смъртта на Луканов Андрей Райчев[2], един от неговите най-близки приятели и съмишленици, заявява пред радио „Свободна Европа”: „Ден преди да умре, Андрей Луканов ми каза следното: „Аз разполагам с неопровержими доказателства за корупция във висшите кръгове на властта и смятам да предприема енергични действия”. Тези свои подозрения Райчев изразява и в още няколко други интервюта, както и пред Парламентарната комисия против корупцията и пред следствените органи. В интервю пред вестник „Труд” от 9 октомври 1996 г. друг близък приятел на покойния Луканов, социологът Кънчо Стойчев, дава допълнителни подробности за споменатите доказателства: „Уикендът, преди да замине за Москва, разговаряхме с Луканов. Той ми каза, че негов познат – човек от Държавна сигурност, го е посетил с мисията да преговаря за споразумение. От „Орион” искали Луканов да престане да се занимава с тях. Луканов категорично отказал с мотива, че с мародери не преговаря“. „От целия разговор останах с впечатление – твърди Кънчо Стойчев, – че има доказателства за извършителите на арогантна банкова афера. Някои от тези хора са близки до премиерския приятелски кръг. Част от тях успешно напуснаха страната.”

Тази „арогантна банкова афера” наистина е факт. Става дума за криминалното учредяване на БЗПБ чрез подставени акционери и с откраднати пари от страна на неформална икономическа групировка, известна на обществеността като „приятелския кръг „Орион”. С нея не само са свързани, но и пряко участват като акционери и съдружници висши държавни служители и приближени на министър-председателя Жан Виденов, разчитащи на неговото доверие и закрила. В редица случаи те използват не само служебното си положение, но и лостовете на целия държавен апарат в защита на икономическите си интереси, както и за прикриване на своята дейност, често разминаваща се със законите и моралните принципи.

Групировката „Орион”, определена лично от Жан Виденов като „приятелски кръг”, представлява верига от частни фирми, обвързани от общи интереси, взаимни кредитни гаранции и сдружения на публично известни фигури, намиращи се в приятелски или роднински отношения помежду си. Основни лица сред тях са негласният лидер на групировката Румен Мирчов Спасов[3], съпругата му Веска Тихомирова Меджидиева[4], председателят на Комитета по пощите и далекосъобщенията (КПД) Любомир Панайотов Коларов[5], генералният директор на Българската телекомуникационна компания (БТК) Михаил Кръстев Данов, криминално проявеният „агнешки крал” Николайчо Иванов Кривошиев (който в течение на години е собственик на 49 процента от капитала на „Дума Прес” АД), Даня Янкова Константинова (дъщеря на изпълнителния директор на Банка за земеделски кредит (БЗК) Янко Янков[6], арестуван за даване на кредити без покритие на фирми от групировката „Орион”), Ангел Василев[7] и др. Основни фирми на групировката са „Бетелхайзе Комерс”, в която съдружници са братята Румен и Лъчезар Спасови, както и Красимир Райдовски[8], „Саиф” АД, собственост на Михаил Данов[9], Красимир Райдовски, Николайчо Кривошиев, Даня Янкова и Йорданка Тихомирова, „Колонел” ООД с управител Ангел Василев, „Орион Комерс“ ДФ, „Ригел Комерс” ООД, ЕТ „Веска Тихомирова”, „Веска Меджидиева” ЕООД, „Темпорари” ООД, „Орион” ЕООД, „Алнитак” ООД, „Алнилам” ЕООД, „Имиекс” ЕООД, ЕТ „Николай Кривошиев”, „Минтака Комерс” ООД, „Хатиса Транспорт” ООД и др.

Групировката натрупва значителни финансови средства благодарение на необслужвани кредити, щедро раздавани от държавни и частни банки. Класически пример в това отношение са кредитите, дадени от юни до септември 1993 г. от БЗК, чийто изпълнителен директор тогава е Янко Янков, баща на Даня Янкова, имаща дялово участие в „Саиф” ООД, „Минтака Комерс” ООД, „Дани 630” ООД и други фирми на групировката. Според банкова справка от 6 февруари 1996 г. на БЗК към тази дата „Колонел” ОД дължи по необслужвани кредити 6 830 999 щатски долара, „Рила Къмпани” ООД – 1 165 000 долара, „Ригел Комерс” ООД – 616 298 долара, „Имиекс” ЕООД – 286 208 долара, ЕТ „Веска Тихомирова” – 770 000 долара.

Най-често кредитите са гарантирани от други фирми на „Орион”. След като Атанас Тилев се налага като основен акционер в БЗК, за тях са заведени искови молби за обявяване в несъстоятелност, а срещу Янко Янков се води следствие. „Орион” обаче не подбира средства в усилията си да принуди новия собственик на БЗК – Атанас Тилев, да оттегли съдебните искове. За целта е впрегнат практически целият държавен апарат, рефинансирането от Българска народна банка (БНБ) и Държавна спестовна каса (ДСК) е отрязано, държавни предприятия са задължавани да прехвърлят сметките си другаде, активно се тиражират слухове за фалит на банката. От страна на близки до „Орион” силови структури („борците” Димитър Джамов и Александър Томов) е упражнен натиск върху Атанас Тилев – включително според оперативни сведения е уговаряно неговото убийство.[10]

(Първа страница от справка относно Българска земеделска и промишлена банка АД, направена от Национална служба за сигурност – МВР от 29.12.1995 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

В крайна сметка благодарение и на усилията на Атанас Тилев, който според доклада „Добрев” е раздал 40 млн. щатски долара на свои фирми, както БЗК, така и дъщерната й Добруджанска банка са докарани до фалит и стават част от веригата на банковите банкрути в България.

Атаката срещу БЗК не е свързана само с раздадените от Янко Янков кредити. „Орион” всъщност разчиства пространство за пазарната ниша, в която смята да се настани, като отстранява конкурентните банки, обслужващи земеделски кредити и сделки със зърно. Групировката е сред основните износители на хлебна пшеница и фуражно зърно през 1995 г., довели до тогавашната зърнена криза. Например „Ригел Комерс” изнася 9999 тона за Израел, а „Бетелхайзе Комерс” – 8000 тона за Мароко и Гърция и 19 708 тона – за Малта, Тунис и Израел. Далеч по-големи количества са изнесени чрез подставени фирми и чрез т.нар. „Орсови” кооперации. С поставянето на БЗК, и особено на Добруджанска банка, във финансово безизходно положение „Орион” всъщност елиминира основните си конкуренти в зърнената търговия. Далеч по-важна стратегическа цел обаче е заемането на монополни позиции в банковата сфера от страна на БЗПБ. Неслучайно другата земеделска банка – Централна кооперативна банка (ЦКБ), ще бъде дискредитирана чрез аферата с парите на Михаил Чьорни (Майкъл Чорни). Целта е и да се разклатят кооперациите, обединени в Централния кооперативен съюз (ЦКС), БЗПБ да получи монополни позиции спрямо свързаните със селското стопанство финансови операции – и най-вече да придобие правото да оперира с парите на Държавен фонд „Земеделие”. Към всичко това трябва да се добави и обстоятелството, че БЗК е създадена с личните протекции на Андрей Луканов и като земеделска банка се ползва с изключителни преференции[11], а Атанас Тилев е в твърде близки отношения с Луканов, така че атаката срещу неговата икономическа империя има не само икономически, но и политически мотиви.

Междувпрочем БЗК не е единственият кредитор на „Орион”. Необслужвани заеми са отпускали също и фалиралите по това време Минералбанк и Първа частна банка (ПЧБ).

Класическите схеми за вземане на кредити без покритие обаче се оказват недостатъчни при реализацията на мащабния проект на приятелския кръг „Орион” – учредяването на собствена банка. За целта се създава сложна схема за краткосрочни валутни заеми, прехвърляне на пари през частни банкови сметки с цел укриване на печалби и набиране на средства от пирамидален тип, по която са извършени десетки незаконни финансови операции. Всички те са отразени в две разследвания, едното осъществено през юли–август от Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) и Службата за координационно аналитична дейност (СКИАД)[12], и друго – от НСС[13], като и двете визират набирането на средства за БЗПБ АД. И двете разследвания са прекратени под личното давление на вътрешния министър Любомир Начев, а провеждащите ги оперативни работници са уволнени.

(Справка на ЦСБОП по случая с Павел Тренев. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

В справката на СКИАД от 11 август 1995 г. се посочва, че разследването на ЦСБОП е предприето по повод заявителски материал за отвличането на Димитър Георгиев Димитров, изчезнал в Атина.[14] Посочва се, че в основата на този терористичен акт е финансова операция, с която са ощетени български и чуждестранни физически и юридически лица, в това число и руският евреин Михаил Семьонович Чьорни, който е задържал при себе си в Тел Авив освен Димитър Димитров и лицето Павел Иванов Тренев. По данни на ЦСБОП от есента на 1993 г. той започва да извършва частна банкова дейност, координирана от Румен Спасов, ползвайки големи валутни суми за кратки срокове срещу 15 процента месечна лихва. Парите се завъртат в сконтови[15] и валутни операции и с печалбите от тях се плащат лихвите на вложителите. В схемата участват лично Румен Спасов – с 300 000 долара, Обменно бюро „Импас” с 300 000 долара, „Орион Комерс” чрез София Банк – Хасково, с общо 2,3 млн. долара, Братан Шукеров (син на подуправителя на БНБ Стоян Шукеров) със 160 000 долара, фигури от подземния свят като Александър Томов и Милчо Рижия с 370 000 долара и др. Самата София Банк – Хасково, обслужва схемата, като изплаща по нареждане на Павел Тренев суми на Популярна финансово-брокерска компания (ПФБК) – Троян, на Финансово-брокерска компания (ФБК) „Амигос”, на ФБК „Еврика”, на „Металснаб Холдинг”, на Мелничен комбинат – София и на Завод за автомобилни гуми суми на обща стойност 2 млн. долара. Директор на този клон е Цецка Павлова Петрова, впоследствие назначена за изпълнителен директор на БЗПБ.[16] При извършената през юни 1995 г. пълна финансова ревизия от дирекция „Вътрешен контрол” при София Банк е установено, че този клон е обслужвал предимно фирми на групировката „Орион”, в част от които самата Цецка Петрова е била съдружник. Ревизията е доказала длъжностни престъпления за над 3 млн. долара, но наказателна отговорност така и не й е била потърсена.

Според показанията на самия Павел Тренев обаче препраните чрез личните му банкови сметки пари и чрез София Банк – Хасково, са значително повече и възлизат на 10,5 млн. долара, като сумите са давани в брой от Румен Спасов, прехвърляни са в левове и са връщани с процент печалба лично на него или с трансфери на „Дума Прес” АД, „Бетелхайзе Комерс”, „Софийски пазар” АД и др. Тренев посочва, че по нареждане на Румен Спасов е извършил през есента на 1994 г. трансфери по сметка на Българска пощенска банка (БПБ) в полза на предизборната кампания на БСП и за сделки на „Колонел” ООД, възлизащи на повече от 2,5 млн. долара, които са покрити от държавни фирми като „Металснаб” АД, „Мелничен комбинат” АД и др. чрез кредити от София Банк.

След набиране на достатъчен капитал по тази пирамидална схема започва набирането на уставния капитал на Земеделска и индустриална банка (преименувана после в Българска земеделска и индустриална банка – БЗИБ) по набирателни сметки № 184022599-9 и № 6617421151 в ПЧБ. През ноември 1994 г. банката е регистрирана с уставен капитал от 200 млн. лева, който обаче е фиктивно внесен, тъй като веднага е върнат на вложителите. Според Павел Тренев, видно от собственоръчно написаните негови обяснения, при набирането на капитала е започнала да действа и една нова схема за незаконни печалби – чрез предоставяне на валутни депозити от София Банк – Хасково, на различни финансово-брокерски компании за срок от 45–60 дни, с общ обем около 1,5–2 млн. долара. Пак от неговите обяснения е видно, че някои от преводите са били извършвани чрез директно внасяне по сметките на посочени от Румен Спасов титуляри – така се е процедирало при внасянето на суми по сметките на „Колонел”, „Софийски пазар” и вестник „Новини”, както и за предизборната кампания на БСП.

Незабавното връщане на парите от набирателната сметка на БЗПБ обаче е породило необходимост от свежи пари, за да бъде показана сумата при получаване на пълен лиценз на банката. Чрез Димитър Димитров и използвайки неговите гаранции, Павел Тренев се е свързал с Михаил Чьорни и е поискал по лоро[17] сметката на ЦКБ в Швейцария да бъдат преведени 3 млн. долара, като се е представил като дилър на ЦКБ. Чьорни се съгласява и изпраща по факса проектодоговор, предвиждащ лихва от 1 процент на ден, като заемът е трябвало да бъде върнат за една седмица. На 28 април 1995 г. швейцарската банка „Креди Сюис” превежда 3 млн. долара чрез кореспондентската сметка на ЦКБ в Ню Йорк от името на „Блонде Инвестмънт Корпорейшън”. На 3 май същата сума е преведена от „Банк Менатеп”, което според Михаил Чьорни се дължи на грешка вследствие на неосъществено по технически причини предишно нареждане. Сумите са преведени в полза на ПФБК – Троян, с президент Даниел Василев Дамянов. ПФБК трансферира по-голямата част от тези 6 млн. долара в левове и превежда цялата сума по сметките на тринайсет български и чужди фирми и частни лица. Точните суми на преводите и номерата на банковите сметки са изброени в справката на НСС, посветена на БЗПБ и подписана от директора на НСС полк. Юлий Георгиев. Двеста млн. лева са преведени в набирателната сметка на БЗПБ № 950 189 002 599 – 9 в ПЧБ. Тази финансова операция е обект на специален договор между Павел Тренев, представител на „Макет” ООД, и АД ПФБК – Троян.

Структурата на акционерното участие в БЗИБ (регистрирана първоначално като Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ) АД) ясно показва, че това е банка на приятелския кръг „Орион”, а не – както широко е прокламирано – на земеделските кооперации. Председател на надзорния съвет е Михаил Данов, председател на УС е Веска Меджидиева, а изпълнителен директор – Цецка Петрова. Освен от нея банката се представлява и от Любомир Асенов Цонев – един от тримата изпълнителни директори на БЗК, подведени под отговорност за раздадени кредити на фирмите на „Орион”. Акционери в банката са 1182 физически и юридически лица, но юридическите лица се представляват от земеделските кооперации – като голяма част от тях са фиктивни, тъй като не са внесли акционерен капитал или дори не знаят, че са вписани като акционери. Според справката на НСС между физическите лица са и депутатите от БСП Златимир Орсов и Филип Боков, както и Лилия Райкова Тодорова – съпруга на Любомир Коларов. Всъщност личното представителство на приятелския кръг е далеч по-широко: освен Веска Меджидиева, Михаил Данов, Николайчо Кривошиев и Цецка Петрова тук са и финансистът на Румен Спасов Веселин Дучев, неговата секретарка Анна Йовева, управителят на неговия краварник Митко Николов, Валери Бонев – управителят на незаконно придобития чифлик на Веска Меджидиева в село Горно Дамяново[18], управителят на „Минтака” Веселин Георгакиев, неговият служител Красимир Киряков, тъстът на Михаил Данов – Валентин Порязов, Грета Радкова, Златка Янева и Стайко Генов от обслужващата „Орион” Популярна каса в Стара Загора и др. Сред акционерите впрочем е и Павел Тренев, а също и „Дума Прес” АД.

Банката, създадена с откраднати от Михаил Чьорни и от десетки наивни български кредитори пари, е афиширана като финансовата институция, призвана да обслужва т.нар. „Орсови кооперации”. Нейната обвързаност с управляващата БСП не подлежи на съмнение и се потвърждава от широко афишираното присъствие на депутатите Златимир Орсов и Ангел Димов на свързани с учредяването й събрания. Земеделските кооперации, участвали в набирането на средства за нея, които после са били внасяни от името на фиктивни акционери, са вярвали, че с тази си дейност помагат на БСП. Някои от тях са завлечени с десетки милиони лева и техни представители са протестирали лично пред Жан Виденов за измамата. Самият Павел Тренев е вярвал, че с пирамидалната си финансова дейност под диктовката на Румен Спасов подпомага Социалистическата партия. Според някои източници уставът на БЗПБ е обсъждан във Висшия съвет (ВС) на БСП. По неофициални данни групировката „Орион” е прехвърлила в полза на трети лица и фирми, тясно свързани с БСП, общо около 700 000 долара, като през периода на предизборната кампания Павел Тренев е извършил редица банкови трансфери и кешови плащания, между които:

– банков трансфер на 200 000 долара в БПБ – София на името на Любомир Коларов;

– банков трансфер на 150 000 долара на фирмите „Софийски пазар” АД, вестник „Новини” и радио „Новини плюс”. На същите фирми кешово са били дадени още 150 000 долара;

– По банков път на „Дума Прес” АД в лицето на Михаил Данов и Николайчо Кривошиев са преведени по банков път 150 000 долара и са дадени кешово 100 000 долара, които са били използвани за кампанията на БСП. Тези преводи обаче не могат да бъдат документирани, тъй като тогавашният директор на БПБ Владимир Владимиров е унищожил документите, свързани с тези трансфери.

Според неофициални източници незаконната финансова дейност на Павел Тренев не е единственият канал, по който приятелският кръг „Орион” се отплаща за политическите протекции на БСП. Основаната от Румен Спасов фондация „Хан Крум”, в която са вложени 400 000 долара, всъщност е представлявала централа за вътрешнопартийно разузнаване и хора от нейните структури са били назначавани на възлови постове в системата за сигурност – главно в МВР.

Основните опори на приятелския кръг „Орион” в изпълнителната власт са Красимир Райдовски, Любомир Коларов и Михаил Данов. Райдовски е бивш кадрови разузнавач от Първо управление на ДС, работил под дипломатическо прикритие в Гърция. Ползва се с изключителното доверие на Жан Виденов и благодарение на това – с огромно влияние сред неговото обкръжение, както и в структурите на МВР и службите за сигурност. Неговата съпруга Валя Райдовска по това време работи в Служба за оперативно-техническа информация (СОТИ) – една от най-секретните служби в МВР, занимаваща се и с контрол на телефонните абонати. Може да се каже, че секретната информация е най-сигурният политически капитал, с който разполагат структурите на „Орион”. Предполага се, че Румен Спасов реализира своите политически и икономически интереси до голяма степен и благодарение на картотеките и информацията, останали му в наследство от неговия баща Мирчо Спасов.[19]

Групировката използва ефективно възможностите за въздействие на своите представители в изпълнителната власт. По искане на Румен Спасов Любомир Коларов е разпоредил на бившия изпълнителен директор на БПБ Владимир Владимиров да отпусне 800 млн. лева и 5 млн. долара на БЗПБ без никакво обезпечение. По данни на НСС Румен Спасов е присъствал в кабинета на Любомир Коларов, когато е било дадено това разпореждане. По-късно в БПБ е проведена и втора среща, на която са присъствали Цецка Петрова и Веска Меджидиева. Владимир Владимиров е предложил да им се открие левова и валутна сметка, а печалбите от финансовите операции да се получават от БЗПБ. Румен Спасов не се съгласил и заявил, че с отказа си да се подчини безусловно Владимиров подписва смъртната си присъда.

Според НСС „Орион” поддържа активни контакти със силови структури и лица от престъпния контингент. В сделките на Павел Тренев са завлечени борчески групировки със суми от порядъка на 250–300 000 долара. В споровете около милионите на Чьорни са замесени лица от престъпния контингент като Димитър Димитров – Шашмата, Валентин Дарев, Антон Викторович Малевски (прочут руски гангстер, близък до Михаил Чьорни и шеф на измайло-челябинската банда), представители на ВИС, СИК и „Аполо Болкан”.

Спорът за 6-те милиона долара на Михаил Чьорни, откраднати от „Орион”, остава висящ. След неколкократни опити да изиска от ЦКБ сумата заедно с договорената лихва Чьорни изпраща в София своя изпълнителен директор Джоузеф Карам. На 11 май 1995 г. той пристига в София и с помощта на Братан Шукеров се среща в сградата на БНБ със Стоян Шукеров, Румен Спасов, Павел Тренев и Даниел Дамянов. По инициатива на Стоян Шукеров е договорена нова среща в сградата на ЦКБ, на която Стоян Шукеров е предложил 6 млн. долара рефинансиране от БНБ срещу издаване на банкова гаранция за връщане на сумата на Михаил Чьорни. Това предложение е направено, при условие че Стоян Шукеров не е безпристрастна страна по въпроса, тъй като чрез тази сделка е искал да покрие и загубите на своя син Братан Шукеров, възлизащи на 300 000 долара, вложени във финансовите операции на Павел Тренев. Гаранцията е подписана от Георги Георгиев и Катя Заркова от ЦКБ, като по този начин безспорно е нанесена щета на банката.

Тази гаранция остава без последствия, тъй като ЦКБ отказва да изпълни поетите чрез нея задължения. В отговор на запитване от Главна прокуратура (ГП) на Република България ЦКБ подробно аргументира своя отказ. Основният аргумент е, че банката не е бенефициент по сумата. В отговор „Блонде Инвестмънт Корпорейшън” завеждат искова молба пред Софийски градски съд (СГС) за част от сумата в размер на 1 млн. долара. Делото по този иск се проточва, като още на 17 май 1995 г. Джоузеф Карам предупреждава с факс ЦКБ, че ще се обърне към швейцарския съд за съдействие, както и към други съдилища в чужбина.

Съдбата на втория транш от 3 млн. долара, преведени от Чьорни, е твърде неясна. Според анекс към договора между Павел Тренев и АД ПФБК – Троян, общо 960 000 долара се предоставят в брой на първата страна, т.е. на Павел Тренев. Самият Тренев обаче изчезва. Според собствените му, саморъчно написани обяснения[20], той е бил отвлечен и закаран в Атина от Валентин Дарев, а после с помощта на Димитър Димитров е попаднал в Тел Авив при Михаил Чьорни.

(Първа страница от ръкописно свидетелство от Павел Тренев, в което се описва как е бил отвлечен от Валентин Дарев. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Според Чьорни Тренев по свое желание се е върнал в България, а според ЦСБОП е била проведена оперативна комбинация, благодарение на която е доведен в България и е охраняван в конспиративна квартира на МВР. Оттам насетне следите му се губят задълго – чак докато на 19 април 2001 г. е открит да си живее мирно и тихо в апартамент в жк „Дружба” 2. Тогава бива арестуван за кратко и след това освободен.

Във всеки случай при това задържане той е начертал схемата на своите финансови трансфери – както на 6-те милиона на Чьорни, така и на прането на пари в полза на „Орион”. Във втория случай сумите, прехвърляни чрез него лично към Румен Спасов и към фирми на „Орион”, възлизат на около 10,5 млн. долара.

В заключение могат да се направят следните изводи: в пълен разрез със законите на страната една икономическа групировка е създала и регистрирала БЗПБ, посочвайки фалшиви акционери и използвайки добити по престъпен начин или направо казано – откраднати пари. Членове на тази престъпна групировка в качеството си на съдружници в нейните фирми и като акционери в нейната банка са висши държавни служители, някои от тях, като Любомир Коларов, с ранг на министри в управляващия кабинет, а други, като Красимир Райдовски, принадлежащи към най-близкото обкръжение на министър-председателя. Като акционери в БЗПБ участват и депутати от управляващото мнозинство, тя е широко прокламирана като финансова институция, защитаваща интересите на създаваните от управляващата партия земеделски кооперации. През 1996 г. се оказва, че банката е източена[21], но по това време нейният изпълнителен директор Цецка Петрова и председателят на УС Веска Меджидиева са вече извън страната и се издирват от „Интерпол“ за мащабни финансови злоупотреби. В същото време председателят на надзорния й съвет[22] продължава да се разпорежда с българските телекомуникации, а човекът, опитал се да ощети една държавна банка в нейна полза, продължава да бъде председател на КПД.[23] Съдружникът в три фирми от тази групировка пък продължава да е говорител на българското правителство.

Министър-председателят на същото това правителство твърди пред Народното събрание, че такова нещо като „Орион” не съществува. Дословно: „Икономически и юридически обединени фирми, някакъв холдинг или консорциум под името „Орион”, прекрасно знаете, не съществува. Отделни фирми, приятелски и роднински връзки межд техните собственици – да. Те самите са го потвърждавали и нееднократно. Какво от това? Отговорът е – нищо. Поне що се отнася до БСП, до правителството на демократичната левица, съществуването или несъществуването на тези юридически, икономически или приятелски отношения е без всякакво значение. То не ни касае”.

Приятелският кръг, който не „касае“ министър-председателя, неговото правителство и БСП, е обект на стотици статии в печата, за него говорят десетки политици от БСП в свои изказвания, а убитият междевременно Андрей Луканов го нарича „мародерски”. И е добре известно, че приживе е събирал доказателства за неговата обвързаност с правителството на Жан Виденов.

Разбира се, има и други гледни точки по отношение на това от кого, как и защо е създаден „Орион”. Някои от тях също заслужават внимание. Например според Невена Гюрова, медиен съветник на Жан Виденов, БЗПБ е замислена от Андрей Луканов и Нора Ананиева – и тъкмо създаването й скарва „Орион“ – и респективно Жан Виденов с Луканов и хората около него:

Скандалът избухна на един закрит пленум на БСП – казва тя. – Аз имах право да присъствам на пленумите и направо ми се изправи косата от това, което видях. Орионци и Лукановци се плюеха като улични хулигани. Мишо Данов нападна остро Луканов и неговия кръг. Тогава стана Нора Ананиева. Дори не излезе на трибуната, а започна да говори направо от микрофона в коридора. „Другари, вижте какво става, трябва да направим нещо. Тези хора – Мишо Данов, Любо Коларов и други като тях – обсебиха нашата банка, която ние създадохме. Нима ще я дадем на тях?!” И всичко това, при положение че кръгът „Орион” беше създаден от Луканов?! Всъщност така бяха създадени и всички останали групировки – групата около Първа частна банка, Емил Кюлев, „Мултигруп”, „Трон”. Навсякъде – ченгета.[24]

Нещо повече – самото конституиране на „Орион” като приятелски кръг около Жан Виденов в тази версия е приписано на Луканов. Според Гюрова основната причина за сблъсъка между тях трябва да се търси в създадената от Жан Виденов „Бяла книга”[25], в която се посочва и вината на БСП за настъпилата в страната разруха в първите години на прехода – както и в отказа на младия премиер да приеме предателството към националните интереси от страна на Луканов, който като шеф на „Топенерджи” се опитва да осигури собствеността на „Газпром“ върху българската газопреносна мрежа. Иначе според нея самата публична версия за „приятелския кръг” е лансирана от Луканов и Юрий Асланов:

Луканов лансира чрез „Капитал”, че е създадена нова групировка „Орион”, която подкрепя Жан Виденов. Стигаме до май 1995 г. – грандиозния скандал „Топенерджи”. Виденов установи, че Луканов буквално продава и предава интересите на България в полза на Русия. Тогава Андрей Карлович стартира мащабна война срещу премиера, в която основното оръдие беше кръгът „Орион”. Стигна се до парадокса, че този бандитско-олигархичен кръг, създаден от Луканов, беше използван срещу Виденов, който нямаше нищо общо с него. И Жан, с цялата си наивност (от която страда и Сергей Станишев, макар и не в такава степен), реши, че ако каже истината за „Орион”, това ще бъде достатъчно. Тогава, през лятото на 1995 г., Виденов произнесе една злополучна фраза: „Това не е икономическа групировка, няма такава, има един приятелски кръг между определени хора”. Без да намеквам нищо, като основен грешник, внушил лансирането на понятието „приятелски кръг”, соча настоящия пръв стратег на БСП и личен приближен на Виденов тогава – Юрий Асланов.

Независимо дали ще приемем тази версия за „Орион” или не, несъмнено е, че съществуването на тази групировка (и създадената от нея БЗПБ) е сред причините за мащабния сблъсък в редовете на управляващата партия, завършил с истинска национална катастрофа в края на 1996 г. Не е невъзможно и банковата катастрофа да е била форсирана именно с оглед свалянето на правителството на Жан Виденов от поддръжниците на вече мъртвия Луканов. Така или иначе, много хора в БСП са били изненадани, че младият премиер отказва да играе ролята на подставено лице, която му е отредена от „генералите” и тяхната ДС-компания. Били са изненадани и от перспективата „Орион” да ги измести от най-важните кранчета за източване на държавнитe капитали, които са били отредени за предварително набелязани компании от кръга на Луканов. Въпреки че в сравнение с „Мултигруп“ „Орион“ е финансово джудже, протекциите на изпълнителната власт правят приятелския кръг силен и до голяма степен нежелан играч. Всъщност вероятно идеята на Виденов е била чрез „Орион“ да измести именно „Мултигруп“, разгърнала се като държава в държавата – а такива амбиции не се прощават. За това, че те действително са съществували, говори намесата на фигури и фирми от „Орион“ в най-печелившите сфери от българската икономика – например в областта на телекомуникациите.

През 1995 и 1996 г. все по-ясно се очертава тенденцията компании, близки до приятелския кръг „Орион”, да се включват в мащабни проекти, които в перспектива ги превръщат в монополисти в информационния сектор. В това отношение са показателни фактите около:

– учредяването на смесеното дружество „Булфон” АД;

– договора между Българския спортен тотализатор (БСТ) и гръцката фирма „Интраком”;

– лицензирането на „Нова комуникация” ООД за мобилна телефонна мрежа в София, Варна и Бургас;

– лицензирането на „Нови български комуникации” ООД за честоти на кабелно-ефирна телевизия тип MMDS в София, Варна и Бургас.

В два от тези проекти участва гръцката фирма „Интраком” с президент Сократис Кокалис, чиито връзки с бившите тайни служби на ГДР – ЩАЗИ[26], са широко известни. Тези договори са сключени в крещящ разрез с интересите на България, тяхното подписване е осъществено при пълна секретност, липса на конкуренция и с пълното съдействие от страна на изпълнителната власт. Съществуват съмнения, че договорите са своеобразна отплата за финансовата помощ, оказана от гръцката социалистическа партия ПАСОК на БСП при изборите през 1994 г.

Повече от очевидна е съпричастността на министър-председателя Жан Виденов при сключването на тези договори. След срещата си с бившия гръцки министър-председател Андреас Папандреу на 19 юни 1995 г. той заявява намерението си да подкрепи създаването на една „балканска компания” в областта на информационното и комуникационното обслужване. При контактите му с ПАСОК, и особено със Сократис Кокалис, вероятно са използвани широките връзки на един от най-видните членове на приятелския кръг „Орион” – правителствения говорител Красимир Райдовски, бивш кадрови разузнавач от Първо управление на ДС, който, както вече посочихме, е работил под дипломатическо прикритие в Гърция.

Три месеца след посещението на Жан Виденов, на 18 септември 1996 г., друг виден представител на „Орион” – председателят на БТК Михаил Данов, подписва протокол за учредяване на „Булфон” АД. В него БТК участва с 16 млн. лева, а „Интраком” – с 34 млн. лева, или акционерното участие е 32 процента за българската страна срещу 68 процента за гръцката. Съгласно приетия на същата дата устав на дружеството всички решения на общото събрание се вземат с мнозинство 50 процента плюс една от представените акции, което предполага изключителен управленски контрол от гръцка страна, и в частност от страна на собственика на „Интраком” Сократис Кокалис, и същевременно пълна невъзможност на българската страна да влияе върху каквито и да било решения. На 1 февруари 1996 г. председателят на КПД Любомир Коларов (също принадлежащ към приятелския кръг „Орион”) издава лиценз на „Булфон” АД.

Учредяването на „Булфон” АД е в нарушение на законовата и на нормативната уредба както от страна на КПД, така и от страна на МС. То по безспорен начин противоречи на лиценза на БТК като основен национален оператор и монополист на фиксираната комуникационна инфраструктура. Уставът на дружеството и изключителният управленски контрол на Сократис Кокалис лишава КПД от възможността да реализира контролните си функции като държавен орган, вменени му с ПМС № 114. Издаденият лиценз на „Булфон” АД за обществени фонокартни апарати е в нарушение на Закона за концесиите, според чиито регламенти националните далекосъобщителни мрежи се предоставят за изграждане и използване само чрез концесия. При учредяването на дружеството изобщо не е организиран търг или конкурс, като на практика на комуникационния пазар чрез лиценз е внедрен Сократис Кокалис. В случая са загърбени интересите на дружество „Бетаком” ООД – с преобладаващо държавно участие, което постепенно отстъпва тази пазарна ниша на гръцката страна.

Нарушението на Закона за консециите междувпрочем е забелязано от Николай Минков, началник отдел „Концесии” към МС, който на 15 февруари 1995 г. изпраща докладна записка и подробно становище до Жан Виденов, в което изрично се посочва, че издадените лицензи за изграждане и експлоатация на телефонни апарати за обществено ползване навлизат в територията на Закона за концесиите и следователно са неправомерни. Въпреки становището на оторизирания орган относно незаконно дадения лиценз, „Булфон” АД монтира първите си телефонни апарати по време на срещата на Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в София. Въпреки грубото нарушение на законите и нормативните разпоредби не са предприети никакви действия от страна на КПД или на правителството за прекратяване на дейността на „Булфон” АД.

Дадените от страна на „Интраком” обещания, че в основата на проектите, реализирани чрез „Булфон” АД, ще бъде използвано местно производство чрез модернизация на някои заводи в България, не са изпълнени. Според подписано между БТК и „Булфон” АД споразумение дружеството не е задължено да плаща на телекомуникационната ни компания ред услуги: градски и междуградски разговори, такси за свързване на фонокартните телефони към обществената телефонна мрежа, за ползване на поделенията на БТК и др.

На пръв поглед дейностите, които „Булфон” АД започва да реализира в България, изглеждат ограничени. Амбициите на дружеството за цифровизация на столицата и за получаване на лиценз за GSM оператор обаче подсказват, че дружество „Булфон” АД би имало амбиции в следващите години да заеме нови и нови ниши на телекомуникационния пазар, изтласквайки БТК. Отказът на правителството да вземе отношение спрямо абсурдния договор и незаконно дадения лиценз от страна на БТК е напълно непонятен: единственото обяснение е, че този договор е продукт на мащабна сделка, с която са свързани определени финансови, а може би и политически интереси.

Друг един договор с „Интраком” – за компютризация на БСТ, отново накърнява интересите на България в полза на Сократис Кокалис. Подписан при пълна секретност в Гърция на 12 септември 1996 г., договорът задължава нашия Спортен тотализатор да плаща на всеки 15 дни на „Интраком” 5 процента от общите си приходи. Той съдържа още ред неизгодни клаузи – например да се плащат всеки месец допълнително 10 процента от увеличението на брутния приход в сравнение със средния месечен приход за 1994 г., цената на фишовете да се определя така, че да покрива 60 процента от инфлацията, БСТ да предостави съществуващата мрежа за разпространение на игрите, да строи за своя сметка нови тотопунктове, да осигури за своя сметка помещения за националния и за регионалните центрове за управление на мрежата на „Интраком” и пр.

Подписването на договора се обяснява с факта, че на 13 септември 1993 г. „Интраком” предявява иск към БСТ за 10,5 млн. долара вреди, причинени от нарушаването на задълженията по предишен договор между двете страни. На 18 юли 1995 г. Арбитражният съд в Париж осъжда БСТ да плати на „Интраком” щети в размер на 6 411 233 долара плюс дължимите лихви. Договорът всъщност е прекратен от българска страна, тъй като експертите на БСТ установяват, че фишовете на „Интраком” могат да се фалшифицират. Въпреки изискването на българската страна, компанията на Кокалис отказва да направи инвестиция за усъвършенстване на системата. Проф. Живко Сталев, арбитър по делото в Париж, в своето пространно „особено мнение” убедително доказва, че гръцката страна няма основания за иска, като освен това е причинила на БТС щети в размер на 1 575 000 лева.

Решението на Арбитражния съд обаче не може да влезе в сила, без да бъде признато от българския съд. На 26 септември 1996 г. СГС отказва да признае и да даде ход на решението на парижкия арбитраж.

Подписаният от БСТ договор на практика загърбва националните интереси и прави поредния щедър подарък на Сократис Кокалис. Остава неясно каква е причината, поради която повече от година след решението на Арбитражния съд в Париж шефовете на БСТ са бързали дотолкова, че не са могли да изчакат две седмици решението на СГС. Без отговор остават също въпросите защо договорът е подписан от БСТ без положително становище от своя принципал – Комитета за физическо възпитание и спорт, което всъщност го прави невалиден, и от кого шефовете на тотализатора са получили картбланш за подписването му. Начинът, по който Жан Виденов защитава този договор пред парламента, може би хвърля известна яснота върху тази загадка.

Това не са единствените бонуси за „Орион“ в сферата на комуникациите. Даването на лицензи на „Нова комуникация” ООД и на „Нови български комуникации” ООД представлява драстичен опит за внедряване на тези дружества на националния комуникационен пазар в разрез със Закона за концесиите. Тези случаи са свързани и с очевидна злоупотреба със служебното положение с користна цел от страна на заместник-председателя на КПД.

На 16 април 1993 г. е регистрирано дружество „Нова комуникация” ООД, съдружник в което е Симеон Ценов. Същият е назначен за заместник-председател на КПД на 20 април 1995 г. в грубо нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията. Едва на 28 юни 1995 г. Симеон Ценов е прехвърлил своите дялове на Лулчо Домузчиев – т.е. повече от два месеца е бил едновременно съдружник в „Нова комуникация” ООД и заместник-председател на КПД.

На 9 май 1996 г. Симеон Ценов подписва Разрешително № РЧ 70 на бившите си съдружници от „Нова комуникация” ООД, като им предоставя честоти за инсталиране и експлоатация на локални мобилни телефонни мрежи за градовете София, Варна и Бургас. Това означава, че дружеството, чийто съсобственик е бил той, може да разгърне мобилна телефонна мрежа по цялото Черноморие, в столицата и по целия път от София до Черноморието. На практика лицензът превръща дружество „Нова комуникация” ООД в мобилен телефонен оператор с национално значение – т.е. това е акт на незаконна приватизация на честотния ефир в диапазона 459–466 мегахерца.

На 21 август 1996 г. Симеон Ценов подписва Разрешително РЧ 129 на „Нови български комуникации” ООД, чийто управител е Лазар Тихолов – бивш съдружник на Ценов в „Нова комуникация” ООД. Собственик на това дружество е чуждо юридическо лице – „Телекси Интернешънъл Лимитед” с регистрация във Вадуц, Лихтенщайн. Съществуват данни, че тази ошфорна компания е собственост на Веска Меджидиева, принадлежаща към приятелския кръг „Орион” и бивш председател на УС на БЗПБ. Разрешителното е за ефирно-кабелна телевизия MMDS за градовете София, Варна и Бургас и дава възможност на „Нови български комуникации” да обедини ефирно всички кабелни оператори от трите града, при което дружеството става монополист в най-голямата кабелна пазарна ниша в страната.

И двете разрешителни са издадени в грубо нарушение на чл. 4, чл. 8 и чл. 10 от Закона за концесиите, съгласно който концесионерът се определя чрез търг или конкурс, като комисията по търга се назначава от министър-председателя. Кой знае защо обаче в отговор на актуален въпрос, зададен от депутата Благой Димитров от Съюза на демократичните сили (СДС), Жан Виденов се опитва да защити и тези лицензи.

Редно е да се допълни, че „Орион“ не е единствената групировка, ползваща се със специални преференции по време на правителството на Жан Виденов. Друга такава е „Евроенерджи Холдинг”, която при това управление успява да източи нефтената рафинерия „Плама” – а след това и да я приватизира на безценица. В този случай обаче имаме плътно покритие между интересите на Луканов и тези на втория човек в БСП – Красимир Премянов, който всъщност е и основният лобист за тази корупционна сделка.[27]

Нефтените рафинерии спадат към предприятията, които бързо и стабилно трупат печалби. Абсурдно е една рафинерия да фалира, ако работи в нормални търговски условия. Очевидно не такъв е бил случаят с „Плама”, която оглави списъка на предприятията, предвидени за закриване като произвеждащи загуби, които България трябва да ликвидира, ако иска да получи следващия транш по споразумението с Международния валутен фонд (МВФ). След категоричното застъпничество на покойния Андрей Луканов и на плевенските социалисти „Плама” бе извадена от списъка и набързо приватизирана. Преди приватизационната сделка в печата се тиражираха съобщения за ред външни оферти[28], но нито една от тях не се реализира. Очевидно функцията им е била да придадат поне привидна благовидност и „нормалност” на сделката.

Рафинерията бе купена от „Евроенерджи Ойл”, което в течение на години стоеше на входа и изхода на предприятието и целенасочено го съсипваше, подготвяйки го за приватизация срещу нищожна сума. И тя се оказа наистина нищожна. Седемдесет и пет процента от акциите бяха купени за 61 756 200 лева, или за по-малко от 300 000 долара – цената на една луксозна вила. За сравнение – дори регистрираният уставен капитал на „Плама” ЕАД възлиза на 6 635 169 000 лева, разделени на поименни акции с номинал по 1000 лева. С други думи, при покупката цената на една акция е спаднала от 1000 на 12,41 лева.

„Евроенерджи Холдинг” ООД е регистриран на 5 май 1992 г. с уставен капитал 21 000 лева. Собственост е на компаниите „Джи-Джи енд Ти” ЛТД и „Мидуей Инвестмънт Лимитед Къмпани” – и двете регистрирани на остров Ман и с неизвестни собственици. Шефове на холдинга са Иван Михайлов и Атанас Коларов. Най-вероятно стартовият му капитал се дължи на факта, че Иван Михайлов е бивш шеф на „Интертехнолоджи Холдинг”, Лихтенщайн – едно от многото набързо основани външнотърговски дружества, което непосредствено преди ликвидацията изтегли кредити за 11 млн. лева и 600 000 долара. Холдингът стартира като дистрибутор на „Плама” и е един от най-драстичните примери за паразитно прилепване на частни фирми към държавни предприятия с цел стоене на входа и на изхода на предприятието и извличане на огромни печалби за негова сметка.

Както при класическия случай с „Кремиковци” и фирмата на „Мултигруп” „Интерстийл”, така и в този случай схемата е следната: „Евроенерджи” доставя на „Плама” суров петрол и продава готовата продукция. Тази дейност е афиширана като трогателна и безкористна грижа за това стратегическо държавно предприятие. Доколко тези грижи са безкористни, личи от справка от 23 февруари 1995 г. и от специално изпратеното до Жан Виденов писмо. Върху последното министър-председателят е написал собственоръчно резолюция до Климент Вучев: „Моля за много спешно становище по въпроса. Проблемът е наистина взривоопасен”. И двата документа изразяват финансовите претенции на „Евроенерджи” към „Плама” и възникналите спорове по разни разплащания. Според „Евроенерджи” към началото на 1995 г. „Плама” дължи на холдинга 14 183 990 долара. И в двата случая се подчертава, че „тайната (скрита) приватизация на „Плама” АД не е била и не е наша цел”. Нещо повече – според босовете на „Евроенерджи” „контролът върху държавните рафинерии е въпрос на националната сигурност и суверенитет. Този контрол във всички случаи, и поне в сегашния момент, трябва да остане в ръцете на българското правителство”. Подчертава се, че холдингът във всеки един момент би могъл да протестира пред съда подписаните от „Плама” полици, но не го прави поради следната забележителна причина: „защото това би било неявен удар срещу спечелилата изборите коалиция и излъченото от нея правителство, на което България, част от която сме и ние, възлага толкова много надежди”.

Надеждите в случая по-скоро са свързани с предложението дълговете на „Плама” към „Евроенерджи” да бъдат преоформени като дългове на „Плама” към съответните банки, на които самият холдинг дължи много по-голяма сума – 31 864 308 долара според собствените му изчисления. Схемата, по която работи „Евроенерджи”, е следната: залага полиците на „Плама” и договорите за реализация на бъдеща продукция пред банките, тегли банкови заеми, купува суров петрол, който „Плама” преработва на ишлеме, продава готовата продукция и погасява заемите. При тази схема разходите остават за сметка на „Плама”, а печалбите (които не са малки, тъй като произведените от „Плама” масла са на нивото на ШЕЛ) са за „Евроенерджи”. Изразявайки своята позиция пред българското правителство, холдингът директно заявява: „Евроенерджи” не е производител на нефтопродукти и в този смисъл не е данъчно задължено лице. Той („Евроенерджи”) не дължи акциз и ДДС”.

Така че всъщност дълговете на „Евроенерджи” се оказват дългове на „Плама”. Холдингът е получил кредити от ПЧБ, Банката за стопански инициативи, Минералбанк, БЗК и австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк. Три от българските банки кредиторки са вече фалирали. Основната причина за фалита на Минералбанк примерно са точно дълговете на „Евроенерджи”, възлизащи на 12 млн. долара и над 300 млн. лева. В своето писмо до министър-председателя обаче банката третира тези задължения като задължения на „Плама” ЕАД и предлага варианти за финансово стабилизиране на рафинерията – чрез увеличаване на основния й капитал и чрез разсрочване на нейните задължения. При получаване на това писмо Жан Виденов го препраща на Румен Гечев, Димитър Костов и Климент Вучев със следната резолюция: „Не можем да оставим „Плама” да повлече и Минералбанк! Моля да формирате обща позиция, която министър Гечев да ми докладва спешно”.

За съжаление, се случва точно предвиденото от министър-председателя. „Плама” оглавява списъка на предвидените за ликвидация предприятия, Минералбанк фалира, а реалният неин длъжник „Евроенерджи” купува рафинерията за смешно малка сума. Дори ако би била продадена като старо желязо, „Плама” би струвала десет пъти повече.

Приватизационната сделка се извършва по метода преговори с потенциални купувачи. В случая потенциалният купувач е само един. На 5 септември 1996 г. МС одобрява проектодоговора за приватизационната сделка. Основният мотив, изтъкван по-късно от Агенцията за приватизация (АП) във връзка с нейното сключване, са огромните дългове на рафинерията. Купувачът „Евроенерджи” обаче е нейният основен кредитор, а банките, на които самият холдинг дължи пари, така или иначе са вече фалирали или са на ръба на фалита.

Според приватизационния договор „Евроенерджи” е задължен да изплати на кредиторите дълговете на „Плама” в размер не по-малко от 20 млрд. лева, а също и да осигури средства за възстановяване на производствената дейност на рафинерията в размер на 40 млн. долара. Не са фиксирани обаче сроковете, в които това трябва да стане. Единствено в чл. 19 се посочва, че ако купувачът не изпълни тези си задължения, договорът се прекратява – като отново не е посочено кога. За сметка на това се казва, че „прекратяването на договора има действие само за в бъдеще, като правата, които трети лица са придобили до момента на прекратяване на договора, се запазват, а продавачът не дължи връщане на полученото”. Не е нужно човек да бъде юрист, за да разбере какви възможности се крият зад тази обтекаема формулировка.

По този начин „Евроенерджи” придобива възможността спокойно да експлоатира рафинерията и да договаря права с „трети лица”, без да изпълни нито едно от задълженията си, и единственият риск, който се поема в този случай, възлиза на жалката сума от 61 756 200 лева. Липсата на клаузи за неустойка при неизпълнение на задълженията на купувача в този договор е по същество може би най-крупната злоупотреба, типична за повечето приватизационни сделки, сключени в България.

Публична тайна е, че зад „Евроенерджи” стои Андрей Луканов, че сделките на рафинерията практически се контролират от него и че решаващите разговори за приватизацията на „Плама” са водени с неговото посредничество. Според някои източници „Плама” просто е подарена на „Евроенерджи” като компенсация за отстраняването на Луканов от „Топенерджи”. Борбата на интереси около рафинерията обаче не е толкова елементарна. Далеч не само Луканов е свързан с „Плама” и „Евроенерджи” – в петролния бизнес са преплетени и много други интереси.

Като пример в това отношение може да се посочи скандалът със записа на заповед за 16 млн. долара като гаранция, издадена в полза на „Самотлор” от изпълнителния директор на „Нефтохим” Стефан Неделчев. Неделчев подписва записа на заповед под личния натиск на Красимир Премянов, без да се консултира със Съвета на директорите, съставен от близки до Жан Виденов държавни чиновници – като например икономическия му съветник Владимир Жеглов[29] и Димитър Гривеков, шеф на Националната комисия по цените. „Самотлор” е дъщерна фирма на „Евроенерджи”, като съсобственици са още „Омнитех” (фирмата, осигуряваща петролни доставки на „Нефтохим”) и руската „Нижневартовск”. „Омнитех” от своя страна е и съсобственик на „Сънойл Инвест” заедно с Николай Премянов – брат на Красимир Премянов, председател на Парламентарната група на демократичната левица.

Междувременно „Евроенерджи” е депозирала получената чрез „Самотлор” сума, равна на 1 млрд. лева, в Бизнесбанк срещу изключителна депозитна лихва, равна на основния лихвен процент (ОЛП) плюс още 20 пункта.

Според някои сведения Красимир Премянов се е намесил и в острия спор по въпроса кой на кого дължи пари – „Плама” на „Евроенерджи” или обратното, който доведе до замразяване на отношенията между рафинерията и холдинга. Той се е надявал да възстанови възможността да се извличат огромни печалби по схемата стоене на входа и на изхода на „Плама”, като наложи брат си Николай за неин шеф на мястото на Никола Пукалски.

Подобни услуги рядко са безкористни. Като се имат предвид особените интереси на фамилията Премянови в петролния бизнес, формата, под която холдингът „Евроенерджи” се е отплатил на Премянов, може само да се предполага. Някои по-дребни отплати обаче се оказват видими. Или поне част от тях. През 1992 г. с протекциите на Красимир Премянов неговият племенник Андрей е изтеглил кредит в размер на 45 млн. лева от Туристспортбанк за едноличната фирма ЕТ „Ексим – Андрей Премянов”. Кредитът е поискан за търговия с нефтопродукти. Обслужването му обаче се затруднява и за да бъде погасен, е поискан нов кредит – този път от ПЧБ. Според кредитното досие договорът за кредит № 92301 от 5 ноември 1992 г. е в размер на 28 млн. лева с краен срок на издължаване 30 ноември 1993 г. и с обезпечение дизелово гориво, държани на склад дамски обувки и офис оборудване. Сумата обаче не е достатъчна за погасяване на дълга към Туристспортбанк и преди парламентарните избори „Евроенерджи” погасява задълженията на Премяновия племенник за своя сметка. Дългът в ПЧБ обаче също не е обслужван. По баланса към 30 април 1996 г. – две и половина години след крайния срок за издължаване по него все още се дължат 5 571 721 лева. Във връзка с това е изваден изпълнителен лист на Софийски районен съд (СРС), 74-ти състав, от 28 октомври 1994 г., гражданско дело № 02559/1994 г. Този акт принуждава Премянов отново да се обърне към приятелите си от „Евроенерджи”. Постигнато е споразумение между ПЧБ и холдинга неиздължената част от кредита да се погаси със запис на заповед за сметка на „Евроенерджи”, което споразумение е отразено в Писмо № 310202/1 от 31 октомври 1995 г. Договореният запис на заповед обаче така и не е депозиран в банката и кредитът си остава дължим чак до 17 май 1996 г., когато скоростно е покрит поради поставянето на ПЧБ под особен надзор.

Това обаче са дребни, макар и твърде характерни подробности. Въпросът кой продаде втората нефтена рафинерия в страната, чието функциониране е от изключително значение с оглед националната сигурност, за такава смешна сума и без юридически състоятелни гаранции, че нейните дългове ще бъдат изплатени и ще бъдат направени нужните инвестиции, за да се гарантира пълноценното й функциониране, си остава открит. Както и въпросът какви мотиви са движили членовете на МС, одобрили приватизационния договор. Още повече че сделката на практика не е консумирана. Според договорираните условия „Евроенерджи” трябва да достави необходимите количества петрол за нормалната работа на „Плама”. Проблемът е, че холдингът не разполага със свободни парични средства за купуването му. Затова – вместо да се инвестира в рафинерията и да се покриват нейните дългове, усилено се търси възможност за залагане на акциите на „Плама” пред чуждестранни кредитни институции с цел получаване на валута и откриване на кредитни линии. Последиците от подобна стъпка не само дискредитират сделката за рафинерията, но и поставят под въпрос нейния статут като българска собственост.

Цялостната схема на неколкогодишните отношения между „Плама” и „Евроенерджи” доказва, че рафинерията постепенно и очевидно целенасочено е била довеждана до фалит, за да бъде купена на безценица от своя основен кредитор. Съучастието на управляващото правителство и в този случай е повече от ясно.

[1] На името на депутата от БСП Златимир Орсов, който става известен с поправките си в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чиято цел е връщане на ТКЗС-тата от времето на режима на БКП. Той е и лидер на новото движение за създаване на кооперативни земеделски стопанства, които стават популярни под името „орсовки” Орсов е сред създателите на скандалната БЗПБ, известна като „банката на Орион”. Агент на Шесто управление (борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви) на Държавна сигурност (ДС), с агентурен псевдоним „Калин” и със седемнайсет години агентурен стаж.

[2] Социолог, бизнесмен, партньор на Красимир Гергов и Кънчо Стойчев, син на Венцел Райчев.

[3] Син на Мирчо Спасов, който е сред най-приближените до Тодор Живков комунистически лидери, пряко отговорен за зверствата в лагера в Ловеч. Самият Румен Спасов е кадрови офицер от Първо управление (разузнаването) на ДС.

[4] Съпруга на Румен Спасов, председател на управителния съвет (УС) на БЗПБ, с няколко задочни присъди за източването на банката.

[5] Член на Висшия съвет (ВС) на БСП, председател на КПД с ранг на министър. Също кадър на ДС – секретен сътрудник на Първо управление на ДС с псевдоним „Павел”. Вербуван е през 1982 г., като няма данни да е снет от действащ оперативен отчет.

[6] Изпълнителен директор на БЗК, също агент на ДС.

[7] Собственик на „Колонел” ООД, основен длъжник на БЗК. Главен обвияем за поръчителството на убийството на Андрей Луканов, оправдан по това обвинение през 2007 г.

[8] Шеф на пресслужбата на Министерския съвет (МС) по време на превителството на Жан Виденов, щатен офицер от Първо управление на ДС.

[9] Шеф на БТК по времето на Жан Виденов.

[10] Данни за това фигурират в строго секретната справка на Националната служба за сигурност (НСС) от 29 декември 1995 г. – вж. приложение №1 към статията в сайта corruptionbg.com. Там се казва следното: „По данни на Стефан Стефанов (бивш служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), понастоящем служителна БЗК) Румен Спасов е провел разговори с Димитър Джамов за оказване на натиск, включително и за убийство на Атанас Тилев. Целта е била да се спре искът от страна на БЗК, респективно Тилев, срещу фирмите на групировката „Орион”, на които Янев е отпуснал кредит в размер на 10 млн. лева. Самият Тилев е посетил Джамов в офиса му и директно му е поставил въпроса за убийството, което е било потвърдено. Тилев е обяснил на Джамов, че зад него стоят руски интереси и ако косъм падне от главата му, или на някой член от семейството му, групата на Джамов ще бъде изчистена”.

[11] Например е освободена за пет години от задължението да плаща данъци – привилегия, която обаче е отнета от финансовия министър Иван Костов.

[12] Строго секретната справка, направена във връзка с оперативно-издирвателните мероприятия, предприети от сектор „НБ” – „вътрешен контратероризъм” при ЦСБОП, изготвена от СКИАД при МВР, относно „Отвличане на български граждани и получена оперативна информация за извършени финансови престъпления от банки, финансови къщи и фирми в страната”. – Вж. приложение №2 към статията в сайта corruptionbg.com

[13] Цитираната вече справка на НСС.

[14] Вж. приложение №2 към статията в сайта corruptionbg.com

[15] Сконтовата политика се изразява в покупко-продажбата (сконтирането) на търговските ценни книжа (полиците) между търговските банки и централната банка.

[16] Непосредствено преди това назначение тя е дисциплинарно уволнена от София Банк за злоупотреба с 3 млн. долара. В самия отчет на София Банк, направен непосредствено преди вливането й в Хеброс Банк, тази сума е покрита чрез неистинни вписвания, а следите от огромната за един банков клон злоупотреба са заметени.

[17] Сметки, които се водят на клиента в чуждестранни банки-кореспонденти или на чуждестранни клиенти в баланса на банките.

[18] Определяно иронично от медиите като „Първо частно село”.

[19] Един от най-близките сподвижници на Тодор Живков, дълго време заместник-министър на МВР, отговорен за лагерите в Ловеч и Скравена, ръководещ контрабандните канали на ДС.

[20] Вж. приложение № 3 към статията в сайта corruptionbg.com.

[21] Нейният банков лиценз е отнет на 19 април 1996 г.

[22] Михаил Данов.

[23] Любомир Коларов, който според НСС е разпоредил на бившия директор на БПБ да отпускне на БЗПБ 800 млн. лева и 5 млн. долара без каквото и да било обезпечение.

[24] Тук и по-долу: Гюрова, Невена. За „Орион” и Виденов. – В: http://semkiibonbonki.blogspot.bg, 29 октомври 2008.

[25] Тя е гласувана от МС, но така и не бива разпространена публично.

[26] През 1997 г. радио „Дойче Веле“ оповести досието на Сократис Кокалис в ЩАЗИ, където той е бил вербуван през 1963 г. с агентурен псевдоним „Роко”.

[27] Смята се, че Луканов е свързан с „Евроенерджи” и с изпълнителния директор на холдинга Иван Михайлов. Той е бивш шеф на „Интертехнолоджи”, което е задгранично дружество на ДЗУ – Стара Загора по проекта „Нева” – а Луканов е практическият създател и основен правителствен лоблист за секретния проект.

[28] Интерес към рафинерията проявяват френската компания „Елф Акитен”, италианската „Аджип”, руската „Лукойл” и българските фирми „Евроенерджи” и „Елпида”.

[29] Съветник на Жан Виденов, секретен сътрудник на Първо управление на ДС.