Речта на президента Радев

Обръщение на президента Румен Радев

Румен Радев: „Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми секретари и съветници, уважаеми представители на медиите, скъпи сънародници,

Преди години вие ми гласувахте доверието да работя за България на поста президент. Направихте го отново през 2021 година. Чест и отговорност, които се стараех да оправдая във всичките си действия. Заедно преживяхме редица кризи, атаките на олигархията срещу демокрацията и големите протести от 2020 и 25 година. Обстоятелствата наложиха седем пъти да назначавам служебни правителства, да отстоявам, в рамките, разбира се, на своите правомощия, държавния и обществен интерес.

Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България. Бих желал на първо място да поискам прошка. Времето подложи вашето доверие на изпитание. Затова ви благодаря за търпението. Отчитам свои грешки. Съзнавам какво не успях да свърша. Но тъкмо вярата ми, че ще го постигнем, е един от основните мотиви за това мое решение.“

От тази лична равносметка президентът преминава към анализ на постиженията и парадоксите на европейския път на България.

Парадоксът на европейската интеграция: Постижения и нерешени проблеми

В този ключов раздел президентът съпоставя формалния успех на България – финализирането на европейската интеграция с членството в Шенген и еврозоната – с усещането за липса на стабилност и обществено удовлетворение. Чрез серия от реторични въпроси той поставя основите на своята критика към управленския модел, който според него е в корена на това противоречие.

Румен Радев: „В тези девет години България приключи процеса по своята европейска интеграция, за който работиха усилено всички редовни и служебни правителства. Вече сме членове на Шенген и на еврозоната – един хоризонт, заложен от обществото ни още в края на 90-те години. Въпросът тук е защо постигането на тези цели не донесе стабилност и удовлетворение? Защо българите спряха да гласуват? Защо не вярват на медиите и не разчитат на правосъдието? Защо гражданите на два пъти заляха площадите? Защо в Европейска България голям процент от хората се чувстват бедни, а още по-голяма част живеят в несигурност?“

Ключови въпроси към нацията

Президентът Радев формулира основните обществени дилеми чрез следните въпроси:

• Защо постигането на тези цели не донесе стабилност и удовлетворение?
• Защо българите спряха да гласуват?
• Защо не вярват на медиите и не разчитат на правосъдието?
• Защо гражданите на два пъти заляха площадите?
• Защо в Европейска България голям процент от хората се чувстват бедни?

Според държавния глава, отговорът на тези въпроси се крие в същността на порочния управленски модел, наложил се в страната.

Диагноза: Порочният олигархичен модел на управление

Този раздел представлява същината на анализа на президента. Тук Румен Радев излага своята основна теза за съществуването на „управленски модел“, който функционира като олигархия под прикритието на демокрация. Той описва механизмите, чрез които този модел подменя институциите, заграбва ресурси и подкопава основите на държавността.

Румен Радев: „Неведнъж съм споделял, че отговорът е в порочния управленски модел. Той има външните признаци на демокрацията, но всъщност функционира по механизмите на олигархията. Българската политика се случва извън институциите. Кукловодите не се свенят пред камерите да спускат директиви на Народното събрание, говорят от името на правителството в присъствието на премиера. Заграбват партии, банки, бизнеси и медии. Използват властта като бухалка срещу своите политически опоненти. В този модел дискредитирани политици, дамгосани като корупционери на международно ниво, и техни ортаци търгуват с националния интерес, за да си заработят индулгенция. В името на своето политическо бъдеще някои политици поставят на карта мирния живот на българите в условията на опасна война в близост до нашите граници, посяга дори на гражданския и етническия мир, който ние с вас ще съхраним въпреки техните провокации.

През 2020 г. обществото изригна, последваха няколко парламентарни избора и също толкова разочаровани. А кабинетът на сглобката окончателно заличи разликата между корупционери и борци с корупцията, между законност и беззаконие. Венецът на този произвол бе похищението на конституцията. В новия си вид основният закон осигури непрекъснатият контрол, и това трябва много ясно да се разбере, непрекъснатият контрол на олигархията над изпълнителната власт, а служебното правителство вече не е надежден гарант за честни избори.“

Характеристики на олигархичния модел

Според анализа на президента, моделът се отличава със следните характеристики:

1. Извънинституционална политика: Политиката се направлява от „кукловоди“, които дават директиви на Народното събрание и правителството извън официалните демократични процедури.
2. Заграбване на власт и ресурси: Системно се превземат ключови сектори като партии, банки, бизнеси и медии, които се поставят в услуга на модела.
3. Инструментализиране на властта: Държавните институции се използват като „бухалка“ за репресия срещу политически опоненти и неудобни гласове.
4. Търговия с националния интерес: Дискредитирани политици търгуват с националния суверенитет и интерес, за да получат външна и вътрешна легитимация („индулгенция“).
5. Заличаване на моралните граници: Управлението на т.нар. „сглобка“ е довело до пълно сливане на корупцията с борбата срещу нея, премахвайки разликата между закон и беззаконие.
6. Похищение на Конституцията: Промените в основния закон са целели да гарантират траен контрол на олигархията върху изпълнителната власт и да компрометират служебния кабинет като гарант за честни избори.

Тази диагноза води до констатацията за настъпил окончателен разрив между гражданите и политическата класа.

Разривът с политическата класа и нуждата от нов обществен договор

Президентът Радев аргументира тезата си за окончателния разрив между народ и политици, като използва конкретни примери – отказа на парламента да проведе референдум за еврото и масовите протести. Тези събития, според президента, са върховно доказателство, че политическата класа е предала суверена, правейки съществуващия обществен договор невалиден и налагайки необходимостта от неговото предоговаряне.

Румен Радев: „Окончателният разрив между българите и политическата класа настъпи с отказа на Народното събрание да произведе референдум за датата на въвеждане на единната европейска валута. Избранниците на народа отказаха на народа правото му да избира. В края на миналата година нова протестна вълна помете правителството. Тя роди широк обществен консенсус срещу мафията. Консенсус, който трябва да бъде материализиран на предстоящите парламентарни избори. Днешната политическа класа предаде надеждите на българите в компромиси с олигархията. 2/3 вече не гласуват и е нужен нов обществен договор. Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим на корупционери, съглашатели и екстремисти. Тя зависи от личната ангажираност на всеки от нас.“

В този критичен момент президентът подчертава своята отговорност да защити държавността.

Призив за единение и гражданска ангажираност

Тонът на речта се променя от критичен към вдъхновяващ. Президентът се позовава на протестите на младите хора като на „преломен момент“ в националната психология. Той използва този пример, за да отправи призив за край на апатията, безразличието и разделението, като посочва единението на площада като единствен път напред.

Румен Радев: „А вашето доверие ме задължава да защитя държавността, институциите и нашето бъдеще. На есенните протести младите българи заявиха ясно, че не желаят да напускат България. Това е преломен момент в психологията на народа ни и затова е време да сложим край на примирението, безразличието и спасяването поединично. Да загърбим разделенията, които ни закотвят в миналото, и именно единението на площада показа пътя напред.“

След този призив за действие, обръщението преминава към своята финална, по-лична част.

Финални думи

В заключителната част на своето обръщение президентът Радев изказва лична благодарност към българските граждани, които са го подкрепяли през годините. Той се обръща към участниците в протестите, студентите, хората, които е срещал на Шипка, и българите зад граница, както и към своя екип и семейството си, преди да обяви официално своето решение.

Румен Радев: „Искам да благодаря на всички вас, които ми вдъхвахте кураж през тези години. На хората от жълтите павета в горещото лято на 2020 г., на студентите, които ме зареждаха със своята енергия в препълнените зали на университетите – Благоевград, София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново, Габрово, навсякъде, където бях с тези млади хора, препълнени зали с енергия и с надежда за бъдещето на България. Да благодаря на всички честни хора, чиито ръкостискания ми вливаха сили. На хилядите българи, които срещах всяка година в снеговете на Шипка. На патриотите зад граница, които носят България в сърцето си. Да благодаря за професионализма, морала и всеотдайността на моя екип, на всички хора от президентството, с които работихме заедно. Искам да благодаря на моята съпруга, която понесе всички незгоди на тези девет години и която беше моята най-силна опора и в добрите, и в най-трудните моменти.“

След като отдава дължимото на своята обществена и лична подкрепа, президентът преминава към заключителната, кулминационна част на своето обръщение.

Обявяване на оставката и поглед към бъдещето

В самия финал на речта президентът Радев официално обявява своето решение да подаде оставка. Той използва този момент, за да изрази увереност в своя вицепрезидент Илияна Йотова като достоен държавен глава и да отправи последен, мобилизиращ призив към нацията за предстоящата „битка за бъдещето на отечеството“.

Румен Радев: „Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на Република България. Държа да отбележа, че за тези девет години президент и вицепрезидент показахме, че можем да работим ефективно и в синхрон, обединени от обща цел. И аз съм убеден, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава и искам да ѝ благодаря за подкрепата през всичките тези девет години.

Предстои ни битката за бъдещето на отечеството и аз вярвам, че ще я водим заедно с всички вас – достойните, вдъхновените и непримиримите. Готови сме, можем и ще успеем. Приятна вечер.“