Представете си да тръгнете по историческата, павирана с гранит „Слънчева алея“, която от поколения свързва столичния квартал „Княжево“ с местностите „Бялата вода“ и „Златните мостове“ във Витоша, и внезапно пред вас да израсне ламаринена ограда с табела „Частен имот“. Точно с този куриозен абсурд се сблъскаха хиляди планинари и граждани на София, когато вековният туристически маршрут се оказа затворен от строителни изкопи и прегради.
В опит да тушира напрежението и да спаси пешеходния достъп до планината, Столична община задейства спешна процедура за имотна замяна. Вместо бързо и справедливо решение обаче, предложената от кмета Васил Терзиев рокада отключи огромен обществен и политически скандал. Казусът оголи серия от административни абсурди, съмнения за конфликт на интереси и пренебрегнати юридически алтернативи, превръщайки една алея в лакмус за софийското градоустройство.
Магията на документацията – Как вековна гора „позеленя“ в парцел за къща
Предисторията на частния имот от 1089 кв. м. в подножието на планината е пример за това как административната гилотина на „тъмно“ заличава обществения интерес. Хронологията на документацията разкрива удивителни бюрократични превъплъщения:
1904 г. – 2003 г.: Във всички официални документи в продължение на цял век теренът е цитиран единствено и само като гора. До 1958 г. той е част от Боянската общинска гора в границите на Природен парк „Витоша“.
2006 г.: Общинската служба по земеделие и гори възстановява терена в реални граници на частни собственици като „земеделска земя“ (имот № 000150). Удивителен факт, при положение че върху гранитния паваж и сред боровете никога в историята не е имало селскостопански ниви или овощни градини.
2007 г. – 2011 г.: Имотът светкавично е нанесен в кадастъра с одобрението на кмета на район „Витоша“, а през 2011 г. тогавашният главен архитект на София Петър Диков го урегулира за жилищно строителство.2023 г. – 2024 г.: Издадено е разрешение за строеж за къща от 200 кв. м. През април 2024 г. новият собственик огражда терена, а по-късно започват изкопни работи и сеч на дървета, с което най-старата алея на Витоша окончателно е препречена.
С няколко тихи служебни стъпки през годините, обществената памет, вековната гора и защитеният пешеходен маршрут биват заличени на хартия, за да се отвори място за частен жилищен проект.
„Искаме незабавна проверка как са възстановени тези имоти, а докато тече проверката, настояваме за спиране на строителството.“ — Асен Вълчев, Сдружение „За Княжево“
Сделка „Кон за кокошка“ – Тройният скок в цената и 17 пъти повече строителен потенциал
Финансовите и устроени параметри на предложената заменка между общината и частния собственик Милен Христов будят сериозно недоумение сред експерти и граждани. Сравнението между двата терена разкрива фрапантна асиметрия:
Ценова аномалия: В началото на 2024 г. Христов купува частния терен на алеята за 227 524 евро (около 445 000 лева). По-малко от три години по-късно, по лицензирана оценка от октомври 2026 г., същият терен вече е оценен на 622 607 евро – скок в цената от близо три пъти!
Мащаб на размяната: В замяна Столична община предлага да му отстъпи 2 апетитни общински имота в „Драгалевци“ с обща площ от 2.4 дка (2435 кв. м) – над два пъти повече земя.
Разлика в строителния потенциал: Върху имота в Княжево е разрешено ниско застрояване с разгъната застроена площ (РЗП) до едва 108 кв. м. В същото време общинските терени в „Драгалевци“ дават строителен потенциал за близо 1800 кв. м РЗП – т.е. близо 17 пъти повече строителни възможности!
Финансовата формулировка: В опит да балансира сделката след първоначалните критики за щета над 1 млн. евро, кметът Терзиев внесе коригиран доклад. В него общинските имоти бяха оценени на 802 607 евро, изисквайки от Христов доплащане на парична компенсация от 180 000 евро (216 000 евро с ДДС).
Въпреки предвиденото доплащане, експертите от „Спаси София“ са категорични: общината подарява колосален строителен потенциал срещу терен с силно ограничени възможности.
„Не цинично, а невежо предложение.“ — Гражданин от кв. „Княжево“ по време на общественото обсъждане
Тази драстична финансова и устройствена асиметрия обаче не приключва само върху електронните калкулатори на оценителите – тя прехвърля проблема директно върху зелената система и инфраструктурата на съседния квартал.
Екологичният парадокс – Да унищожиш гора в „Драгалевци“, за да спасиш пътека в „Княжево“
Решаването на проблема в „Княжево“ заложи нова градоустройствена и екологична мина в „Драгалевци“, изправяйки жителите на двата квартала едни срещу други.
Единият от предложените общински терени в „Драгалевци“ (с площ 1286 кв. м) по действащия Подробен устройствен план (ПУП) е отреден „за трафопост и озеленяване“ и в момента представлява естествена зелена горичка. За да осъществи замяната, кметът Васил Терзиев издаде заповед за служебна промяна на ПУП, с която превръща тази зелена площ в парцел за жилищно строителство.
Тук изплува и най-големият институционален конфликт на интереси: Частният купувач Милен Христов е висш мениджър и член на управата на дружествата „Електрохолд Трейд“ и „Електрохолд Продажби“. За да се премахне отреждането „за трафопост“ от общинския терен, по процедура се изисква официално становище от електроразпределителното дружество „ЕРМ Запад“ – част от същата група „Електрохолд“! Тъкмо „ЕРМ Запад“ издава становището, че трафопост на това място вече „не е необходим“, с което разчиства пътя за превръщането на терена в жилищен парцел за техния собствен директор.
Реакцията на гражданите не закъсня – срещу промяната на плана бе внесена подписка, подкрепена от 514 души от „Драгалевци“, а кметската заповед за ПУП вече се обжалва пред Административния съд. Иронията е пълна: Столична община се опитва да защити зелена пътека в един квартал чрез презастрояване и унищожаване на съществуваща гора в друг.
Юридическият възел и отхвърлените алтернативи
Казусът заплита сериозни въпроси около позицията на купувача и непонятното пренебрегване на съдебните процедури от страна на „Московска“ 33:
Позицията на собственика: Милен Христов заявява, че е закупил имота в Княжево изрядно, с влязло в сила разрешение за строеж и без вписани тежести. Той изтъква, че доброволно е премахнал оградата, след като разбрал за общественото недоволство, и напомня, че през 2022 г. е получил наградата „Дарител на Витоша“ за възстановяване на площада при подхода към планината откъм „Драгалевци“.
Консолидиране на частния имот: Сделката носи допълнителен бонус за Христов. През 2018 г. той е закупил вила и гараж в „Драгалевци“, построени върху общинска земя въз основа на отстъпено право на строеж от далечната 1974 г. Чрез замяната той придобива и земята под тях, окрупнявайки имотите си в единен голям парцел.
Пропуснатият съдебен път: Наяве излезе фактът, че общинският съветник от ПП-ДБ Димитър Петров официално е изпратил писмо до кмета Васил Терзиев с предложение общината да заведе съдебни дела за претендиране на собственост върху имота на „Слънчевата алея“. Мотивът: пътеката исторически попада в границите на парка „Княжевска борова гора“. Всички правни анализи показват, че общината е имала сериозни шансове да спечели и да си върне алеята безвъзмездно. Градската администрация обаче напълно пренебрегва възможността за съдебна битка и предпочита бързата и спорна сделка.
Политическият трус – Когато избирателите се обърнат срещу кмета
Казусът бързо прерасна от локален градоустройствен спор в сериозно политическо напрежение на „Жълтите павета“:
Протести пред институциите: Недоволни граждани от „Княжево“ и „Драгалевци“ организираха съвместни протести пред сградата на Столична община на ул. „Московска“ 33 и пред Министерския съвет, настоявайки за спиране на заменката и ревизия на възстановяването на имота.
Разцепление в мнозинството: Доскорошните коалиционни съюзници от „Спаси София“ се противопоставиха твърдо на доклада, определяйки го като обслужване на частен интерес.
Временен обрат в СОС: На заседанието на Комисията по икономика на 4 ноември 2026 г., по предложение на Бойко Димитров от ПП-ДБ, докладът за замяната бе отложен. Бе взето решение да се изготвят нови пазарни оценки и напълно нов проект за решение, преди точката да влезе в пленарна зала.
Скандалът нанесе тежък удар върху репутацията на управляващите в столицата, предизвиквайки вълна от разочарование у самите техни гласоподаватели.
„Бях абсолютно скандализиран – хора, за които съм гласувал с надеждата, че ще са различни… се оказаха абсолютно нефелни, политически раболепни и едновременно с това арогантни спрямо исканията на техните собствени избиратели.“ – Димитър Кенаров, журналист и гражданин
Какво следва за София?
Казусът със „Слънчевата алея“ се превърна в показателен лакмус за начина, по който се управляват публичната собственост и градоустройството в София. Той оголи липсата на прозрачност и показва как стари бюрократични грешки от миналото биват „поправяни“ с нови, още по-ощетяващи обществения интерес сделки.
Възможно ли е да защитим обществения интерес и природата, без да правим компромиси с непрозрачни имотни рокади? Или „заменките“ си остават вечният грях на софийското управление? Отговорът предстои да бъде даден от Столичния общински съвет и съдебните институции.