Теодора Георгиева
Български магистрат, придобил широка обществена популярност като първия европейски прокурор от България.
Събития и скандали (2025 – 2026 г.)
Името на Теодора Георгиева е в центъра на сериозни институционални и правосъдни сътресения:
Изтичане на записи (март 2025 г.): В публичното пространство се появяват тайни видеозаписи от 2020 г., показващи нейна среща с издирвания бивш следовател Петьо Петров (Петьо Еврото) в ресторант „Осемте джуджета“. Според нейни изявления, тези материали се използват целенасочено за оказване на натиск заради водени разследвания на Европейската прокуратура с висок обществен интерес (като случая с разширяването на газохранилището в Чирен).
Дисциплинарно дело (февруари 2026 г.): След образувано през септември 2025 г. дисциплинарно производство, в края на февруари 2026 г. Колегиумът на Европейската прокуратура я признава за виновна в сериозно нарушение и иска нейното освобождаване от длъжност. До окончателното произнасяне на Съда на ЕС, правата ѝ като европейски прокурор са временно спрени.
Заплахи и назначена охрана (март 2026 г.): На 6 март 2026 г. тя подава официален сигнал до Министерството на правосъдието за оказван натиск и заплахи от страна на висши прокурори от родното обвинение, както и от санкциониран политически лидер (Делян Пеевски). Заради потенциалната опасност, ден по-късно (7 март) ѝ е назначена държавна охрана по време на престоя ѝ на територията на България
Системният риск зад казуса „Теодора Георгиева“
Случаят с европейския прокурор Теодора Георгиева не е просто поредният епизод от задкулисните войни в българското правосъдие; той е болезнена диагноза за ерозията на професионалните етични стандарти, които трябва да бъдат фундамент за всеки висш магистрат. Макар политическият и медиен контекст често да изместват фокуса върху междуличностни конфликти, в центъра на този казус стои въпросът за неприкосновеността на магистратския интегритет и цената на неговото компрометиране.
Провалът на „професионалното любопитство“
Един от най-тревожните аспекти в поведението на Георгиева е нейната собствена защитна теза. Опитът да се оправдаят многократни посещения (два-три пъти) в ресторант „Осемте джуджета“ с „любопитство“ относно конкурсни процедури е юридически несъстоятелен и етично неприемлив.
- Нарушаване на Етичния кодекс: Етичният кодекс на магистрата изисква абсолютна предпазливост и избягване на всякакви ситуации, които биха могли да породят съмнение в безпристрастността.
- Груба небрежност: За висш магистрат с нейния опит, влизането в пряк контакт с фигура като Петър Петров (Пепи Еврото) в локация, публично известна като център за задкулисно влияние, представлява проява на груба професионална небрежност.
- Легитимиране на паралелни структури: Дори присъствието на административни ръководители като Емилия Русинова да е служело за „гарант“, това само потвърждава опасната симбиоза между официалната прокуратура и паралелната администрация.
Магистратът като „стратегическа уязвимост“
Когато един магистрат допусне да бъде въвлечен в неформални разговори за кариерното си израстване с лица извън легитимните институции, той престава да бъде независим фактор и се превръща в стратегическа уязвимост.
Инструментализация: Действията на Георгиева са създали условия тя да бъде „държана в подчинение“ чрез компромати, независимо от това дали твърденията за подкупи са аудио-визуално доказани или не.
Компрометиране на международния авторитет: Фактът, че европейски прокурор обсъжда процедурни детайли и конкуренция за пост в подобна среда, уронва престижа не само на българската, но и на европейската правосъдна система.
Политическа употреба: Влизането в подобни взаимодействия я прави „удобен“ персонаж за политическа употреба – било то като мишена на статуквото или като инструмент в предизборни кампании.
Етичните пропуски на магистрата са горивото, което захранва машината на задкулисието. Без лична отговорност, институционалните реформи остават само на хартия.
Диагноза и отговорност
Анализът не позволява Теодора Георгиева да бъде разглеждана единствено като „невинна жертва“ на институционален натиск. Нейните действия са предоставили необходимия материал за медийна и административна саморазправа, която впоследствие се използва за блокиране на ключови антикорупционни разследвания.
Истинската реформа изисква не само промяна на законите, но и радикално завръщане към етичния интегритет, където „любопитството“ не може да бъде параван за професионална безотговорност.
„На фокус с Лора Крумова“ (интервю от 08 март 2026)
„Теодора Георгиева: Сезирах правосъдния министър за възможни престъпления на Борислав Сарафов„
Теодора Георгиева се фокусира върху конфликта между европейския прокурор и ръководството на българската прокуратура. В центъра на кризата е сигналът на Георгиева до министъра на правосъдието срещу изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов за възможни „престъпления по служба“ и „уронване престижа на съдебната власт“. Интервюто пред Лора Крумова е …
Анализ на „професионалното любопитство“ срещу етичните стандарти
От гледна точка на професионалния интегритет, защитната теза на Георгиева, базирана на „любопитство“ е несъстоятелна и юридически тревожна. Етичният кодекс на магистрата налага абсолютна предпазливост, а посещението на локация, публично известна като център на задкулисно влияние, не може да бъде оправдано с личен интерес.
Фактът, че опитен магистрат (било то съдия или прокурор) е посетил ресторант „Осемте джуджета“ 2-3 пъти за срещи с фигура като Петър Петров, говори за груба професионална небрежност или за опасно подценяване на етичните рискове. Дори Русинова да е действала като „гарант“, това само потвърждава дълбочината на институционалното овладяване. Не, не е възможно да се приеме образа на Георгиева като „невинна жертва“; нейните действия са създали стратегическа уязвимост, която впоследствие е била закономерно престъпно експлоатирана.
Цялото интервю:
Разследвания като катализатор за натиск
Активирането на медийната машина и дисциплинарните проверки срещу Георгиева не са случаен акт на възмездие, а координирана реакция срещу разследвания, засягащи мащабни финансови потоци. В българския контекст „размазването в медиите“ е стандартен прекурсор към официална саморазправа – затворен цикъл, при който и.ф. ГП се „самосезира“ от публикации, които неговият кабинет е инспирирал.
ЗАПИСЪТ
Петьо Еврото и Теодора Георгиева
(фрагменти от диалога)
„Петьо Еврото – …За да започне да ти работи веднага.
Теодора Георгиева – Е няма как да стане… През първата година се стиковаш…
…Страшно много писания.
Петьо Еврото – Точно така. Те трябва да направят някакви ии…
Теодора Георгиева – Те имат камара по регламент, имат и колегия, колегията се занимават с разследванията, а пък камарата с всичката там по обща политика… па някакви правила там трябва да се разработват, много, много неща има да се правят… За да може това нещо да започне да работи като о… и то ще е за в бъдеще…, защото регламента…
…провалят нещата…
Петьо Еврото – …Щом французите се не отказаха, мисля че нещо не им хареса тая работа. Французина го оттеглиха за да….
Теодора Георгиева – Аа… да да да, заради главния, главния там…
Петьо Еврото – Така или иначе броиме го за важен пост.
…
Петьо Еврото – Решили сме го. Ставаш и това е … А пък то квот стане.
Абе требва да стане, нема проблем това, започнат ли нещо…
Теодора Георгиева – Ще мине време. Да се стиковат…
Петьо Петров (Петьо Еврото)
Петьо Петров, придобил широка популярност с прякора Петьо Еврото, е бивш следовател и ръководител на Столичното следствие. В последните години той се превърна в една от най-скандалните фигури в България, сочен за главен организатор на мащабна мрежа за търговия с влияние, изнудване и корупция в съдебната система.
Заедно с убития в началото на 2024 г. Мартин Божанов – Нотариуса, Петьо Еврото се смята за един от двамата най-големи „брокери на влияние“, олицетворяващи превзетата съдебна система в България през последното десетилетие.
Емилия Русинова
Към момента Емилия Русинова е административен ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура (СГП). Тя беше избрана отново на този пост от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) на 18 февруари 2026 г., след като преди това близо девет месеца го заемаше като временно изпълняваща функциите.
Обществен отзвук и актуални събития
Името на Емилия Русинова попада в общественото внимание и във връзка с някои противоречиви казуси в съдебната система:
Аферата „Осемте джуджета“: В разследвания на Антикорупционния фонд (АКФ) се твърди, че Русинова е сред магистратите, които са посещавали столичния ресторант, използван като неофициална база от бившия следовател Петьо Петров (Еврото). Инспекторатът към ВСС е извършвал проверка по изнесените данни, но тя е била прекратена поради липса на доказателства за нарушения от тяхната компетентност.
Твърденията на Теодора Георгиева (март 2026 г.): В началото на март 2026 г. българският европейски прокурор Теодора Георгиева обяви пред медиите, че високопоставен български прокурор я е завел в ресторант „Осемте джуджета“ и я е запознал с Петьо Петров. В публичното пространство неофициално се появиха твърдения, че става въпрос именно за Русинова. Градската прокуратура и самата Русинова отказаха коментар по тези обвинения…
Теодора Георгиева
Образование и квалификация
Висше образование: Завършва специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Докторантура: Притежава докторска степен по административно право от Българската академия на науките (БАН). Темата на дисертацията ѝ е посветена на административнонаказателните производства.
Специализации: Преминала е обучение в Националната магистратска школа в Страсбург, Франция. Владее отлично френски и английски език.
Публикации: Автор е на редица публикации в специализирани издания, включително на книгата „Административните нарушения и престъпленията. Сравнителен правен анализ“ (2018 г.).
Книгата на Теодора Георгиева представлява изследване на сравнимостта между престъплението и административното нарушение.
Авторката представя както от теоретична, така и от практическа гледна точка спецификите на единия и на другия вид противообществени деяния и на тяхното преследване.
Професионален опит в България
Прокурор: Георгиева е от първия випуск младши прокурори, дипломирали се от Националния институт по правосъдие. Дълги години работи като прокурор в Софийската районна прокуратура, където натрупва солиден първоначален опит, а впоследствие преминава и в Софийската градска прокуратура.
Съдия (2017 – 2020 г.): През 2017 г. става съдия в Административния съд – София-град (АССГ), където разглежда предимно данъчни дела. През 2018 г. влиза в медийното пространство с решение, с което се опитва да спре незаконно умъртвяване на екзотични птици от БАБХ.
Европейски прокурор
През юли 2020 г., след тежък конкурс, Съветът на Европейския съюз я избира за първия европейски прокурор от България. Тя става част от Колегиума на Европейската прокуратура (EPPO) в Люксембург, ръководена от Лаура Кьовеши. Интересен детайл е, че при финалната номинация тя е единственият кандидат-съдия от българска страна (останалите кандидати са прокурори).
Дисциплинарно дело (февруари 2026 г.): След образувано през септември 2025 г. дисциплинарно производство, в края на февруари 2026 г. Колегиумът на Европейската прокуратура я признава за виновна в сериозно нарушение и иска нейното освобождаване от длъжност.