Деконструкция на програмата на Васил Терзиев

(Програмата на Васил Терзиев, може да свалите от тук…)

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Професионалният ми път ме е направил високо компетентен в много области, а в други разчитам на изключителните експерти в екипа ми това ще позволи дълго отлаганите и умишлено спирани промени в нашия красив град да се случват с нужната скорост и прозрачност, в полза на гражданите. За да имаме София с качествено, прозрачно и достойно управление, което да я направи европейски град за пример, град с бъдеще.“

Как се съвместява претенцията за „висока компетентност“ и „скорост“ с факта, че за по-малко от три години управление администрацията е генерирала десет оставки на заместник-кметове и системна невъзможност да попълни ключови позиции в общината?

Реалността на „Московска“ 33 е диаметрално противоположна на обещаното „достойно управление“. Масовото напускане на кадри като Иван Василев и Никола Барбутов е най-силното доказателство за токсична работна среда и липса на лидерски капацитет у кмета.  Вместо „скорост“, София е в състояние на административна стагнация, където процесите започват отначало с всеки нов временен заместник-кмет. Андрей Зографски от „Спаси София“ правилно отбелязва, че липсата на титуляри на позиции като главен архитект е „умишлено бягство от отговорност“. Това не е „европейски град за пример“, а институция, блокирана от егото на своя ръководител, който обвинява за всеки провал „външни фактори“, докато неговите собствени хора бягат от него.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще превърнем София в действително умен град. Ще приложим съществуващи решения чрез умни технологии в областта на сметосъбирането, осветлението, трафика, енергийната ефективност, поддръжката на зелените системи, планирането, инфраструктурата и всички останали елементи от градската среда.“

Къде са „умните технологии“ в сметосъбирането, когато през 2025–2026 г. градът потъва в боклук, а решението на общината е кризисно наливане на милиони в нефункциониращо общинско предприятие без капацитет?

Борис Бонев категорично заявява, че за две години управление София е станала „много по-мръсен град“. Вместо дигитализация и умни контейнери, софиянци станаха свидетели на хаос, при който договорите за почистване изтичат без подготвени нови процедури, оставяйки цели райони на произвола. Решението за отпускане на 9 млн. лв. заем за „Софекострой“ бе разкритикувано като „управленско безсилие“, тъй като дружеството не разполага с техниката и кадрите да поеме мащабите на София. Процесът по „умно планиране“ се провали напълно, като доведе до кризисна организация, която Бонев описва като „закърпване на положението“, а не като системно решение.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„София – подреден и сигурен град. Край на ремонта на ремонта. Прозрачна община, отворена към гражданите.“

Как обещанието за „подреден град“ и „край на ремонта на ремонта“ кореспондира с окончателното решение на Върховния административен съд, който спря новата организация на движението в центъра на София като незаконна и лишена от основание?

Случаят с бул. „Витоша“, „Патриарх Евтимий“ и ул. „Фритьоф Нансен“ е емблема на авторитарното и некомпетентно управление на Терзиев. ВАС потвърди, че промените са извършени без действащ Генерален план и без законова норма, което прави фактическите действия на общината лишени от основание. Това е нов, „правен“ вариант на ремонта на ремонта – въвеждане на мерки, които после трябва да бъдат премахвани по съдебен път. Промените бяха наложени по време на празници, без дискусия с гражданите, което доведе до дни на протести и административен хаос. Вместо прозрачност, Терзиев демонстрира арогантност, игнорирайки експертните мнения и нуждите на живущите в района.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Зелена София с чист въздух, облагорени и големи паркове, приятни улици с повече дървета по тях.“

Защо при наличието на заложени цели за „чист въздух“, София продължава да бъде лидер по замърсяване, а обещаните мерки за подмяна на отоплителните уреди буксуват в административни процедури?

Въпреки бодрите отчети за засадени дървета в крайградските зони („Новата гора“), градската среда в центъра и кварталите остава бетонирана и задимена. Програмата за подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво, която трябваше да обхваща по 3000 домакинства годишно, не постигна обещания мащаб поради липса на комуникация с гражданите и тромава администрация. Вместо системна работа, Терзиев залага на пиар кампании със засаждане на цветя, докато стратегическите цели за нискоемисионни зони и контрол на замърсяващите автомобили остават нереализирани или зле координирани с МВР.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Достъпна минерална вода и градски спа-центрове.“

Какъв е напредъкът по възстановяването на баните в Горна баня и Княжево, които бяха обещани като термални центрове в рамките на мандата?

Въпреки обещанията за „активиране на всички 9 извора“, реални действия по функционалното възстановяване на баните в Княжево и Горна баня липсват или са блокирани в процедурен хаос. Програмата в тази си част остава манифест на популизма, тъй като не бе подкрепена от ясни финансови разчети и екип, способен да управлява проекти по реставрация на паметници на културата.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Наша цел е също така да направим Витоша достъпна за всички хора… достъпността на планината дори за хора с ограничена подвижност. Ще направим градския транспорт по-атрактивен като увеличим скоростта му, чрез оптимизиране на разписанията и маршрутите.“

Защо след две години управление достъпът до Витоша остава заложник на неработещи лифтове, а „оптимизацията“ на транспорта доведе до съдебни забрани и гражданско недоволство?

Терзиев обеща да „накара собствениците по законов ред да премахнат опасните лифтове и да ги заменят с нови“. До 2026 г. Княжевският и Драгалевският лифтове остават паметници на разрухата. Неспособността на кмета да води преговори и да използва законовите механизми за натиск превърна Витоша в недостъпна зона за много граждани. В същото време „оптимизацията“ на градския транспорт се изразява в хаотично преместване на спирки и промени в маршрути без базов транспортен модел, което Борис Бонев определя като управленска криза.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Увеличаването на озеленяването в града. Засаждане на дървесна растителност в съществуващи разделителни ивици на първокласната пътно-транспортна мрежа. Изготвяне на цялостна стратегия и план за цялостно облагородяване и развитие на междублоковите пространства.“

Къде е стратегията за междублоковите пространства, след като гражданите продължават да се сблъскват с „кални точки“ и липса на поддръжка в районите извън центъра?

„Калните точки“ в райони като „Люлин“, „Младост“ и „Надежда“ остават нерешен проблем. Обещаното картографиране и облагородяване на „поне по едно пространство в квартал“ се оказа поредният неспазен ангажимент. Администрацията на Терзиев се провали в координацията с районните кметове, като вместо децентрализация на ресурсите, запази контрола на „Московска“, блокирайки инициативите на местно ниво. Както отбелязва Ваня Григорова, София се управлява „на парче“, без чувство за общност и реална грижа за крайните квартали.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Превръщаме Витоша в пространство за 4-сезонен активен туризъм. Място, в което децата ни за първи път да се качат на ски, да изкачат планински връх, да отседнат в уютни хижи… Създаваме специални маршрути и инфраструктура, които да осигурят достъп до планината и за трудноподвижни хора.“

Как се гради „4-сезонен туризъм“, когато достъпът до хижите е блокиран от липса на редовен транспорт и неработеща лифтова инфраструктура?

Програмата за Витоша е класически пример за популистка мечта, несвързана с реалните административни възможности. Обещаното „допълнително финансиране за горски инспектори“ (като изключим рейнджърите от Петрохан) и „активна комуникация с училищата“ не се материализира в реални политики. Планината остава недостъпна за хората с увреждания, въпреки гръмките заглавия. Провалът в „активирането на лифтовете“ е най-голямата черна точка, която доказва, че Терзиев няма силата да се противопостави на частните интереси, въпреки предизборните си закани.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Идентифицирали сме множество локации из цяла София, които са подходящи за изграждане на спортни площадки. Ще засадим нови 25 000 дървета по улиците на града с цел намаляване на прегряването, улавяне на праха и намаляване на шумовото замърсяване.“

Защо вместо спортни площадки и дървета по улиците, софиянци виждат презастрояване и унищожаване на малкото останали зелени площи в междублоковите пространства?

Продължаващото презастрояване под управлението на Терзиев е факт, който „Спаси София“ отчита като провал в градоустройствената политика. Липсата на главен архитект и ясни правила за „джобове за засаждане на дървета за сметка на паркоместа“ доведе до конфликти между гражданите и общината. Проектите за спортни зали и терени съвместно с държавата са замразени, а „идентифицираните локации“ остават празни пространства, обрасли в бурени, доказвайки неспособността на общината да реализира дори малки квартални проекти.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще започнем преобразуването на каналите на реките в паркова среда за отдих и придвижване пеша и/или с колело.“

Какъв процент от реките в София са преобразувани в „паркова среда“ за три години и защо проектът за „Зеления ринг“ продължава да бъде само чертеж в папките на архитектите?

Проектът за линеен парк по поречието на р. Какач и превръщането на каналите в паркове остава в сферата на научната фантастика. Липсата на капацитет за отчуждаване на терени и координация между отделните дирекции доведе до нулев напредък по тези ключови зелени връзки. Това е поредното доказателство за „административен хаос“ – наличие на идеи, но пълна неспособност за тяхното оперативно изпълнение.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ефективно почистване на кварталните улици. Увеличаване на механизираното измиване до максимална степен и включване на всички квартални улички в договорите за почистване.“

Защо средствата за ръчно почистване продължават да са „в пъти повече“ от тези за механизирано, въпреки обещаната инвестиция в машини?

Управлението на отпадъците при Терзиев се превърна в най-голямото фиаско. Обещанието за инвестиране в нови машини за механизирано измиване бе заменено от спешно търсене на 9 млн. лв. за стари камиони за „Софекострой“. Кварталните улици остават непочистени, а Борис Бонев посочва, че до края на 2025 г. цяла София може да остане без договори за почистване. Това е „административна стагнация“, която пряко застрашава здравето и безопасността на гражданите.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще превърнем столицата в умен и зелен град, където се предлага удобство и качество на живот.“

Как „удобството и качеството на живот“ се подобряват, когато жителите на центъра са подложени на постоянен стрес от необмислени транспортни промени, а тези в кварталите страдат от липса на базово благоустройство?

„Качеството на живот“ под управлението на Терзиев е субективен термин, валиден само за неговия пиар екип. Реалността е белязана от протести на „Патриарх Евтимий“ и недоволство в „Красно село“ и „Люлин“. Липсата на диалог и „авторитарно безапелативно поднасяне на решения“ на Общинския съвет разрушиха обществения консенсус и превърнаха София в град на конфликтите.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„В рамките на 1 година бихме могли да въведем краткосрочни мерки, докато решим генерално проблема с детските заведения, като родителските кооперативи са чудесен подобен пример. Ще работим за признаването на този тип алтернативни форми на обучение. Осигуряване на грижа за децата през лятото…“

Къде са законодателните инициативи и общинските наредби, които трябваше да легализират и подпомогнат родителските кооперативи в рамките на обещаната „една година“?

Обещанието за родителските кооперативи остана поредната „манипулация на надеждите“. Терзиев не успя да прокара нужните промени на национално и местно ниво, оставяйки хиляди семейства без алтернатива. Вместо нови места, софиянци получиха „временни филиали“, които не решават проблема, а само го маскират. Липсата на екип, който да координира работата с МОН и РУО, доведе до пълен провал в този сектор.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще наблегнем на дигитализацията, за да можем да осигурим максимално количество достъпни онлайн услуги за всички граждани, които стартират бизнес или вече развиват такъв“

Защо електронните услуги на общината продължават да бъдат фрагментирани и неудобни, а „дигитализацията“ се свежда до поддръжка на остарели системи с висок риск от кибернетични атаки?

Дигиталната трансформация при Терзиев е само на думи. Въпреки опита му в тех-сектора, общината не успя да внедри единен портал за услуги с „удобно плащане и ясно проследяване“. Бизнесът продължава да се сблъсква с тромава администрация и хартиени регистри. Липсата на прозрачност при избора на изпълнители за дигитални проекти допълнително подкопава доверието в „умния град“.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Развитие на условия за инвестиции чрез осигуряване на необходимите предпоставки, стимули, инфраструктура, свързаност. Позициониране и промотиране на София като най-доброто място за инвестиции.“

Колко стратегически инвеститори привлече София през последните три години и защо „InvestSofia“ претърпя „сериозна реформа“ чрез оставката на ресорния заместник-кмет?

София губи конкурентното си предимство пред градове като Пловдив и Бургас поради липса на подготвени индустриални зони. Оставката на Никола Барбутов е пряко признание за провала в привличането на капитали. „Прозрачността в инвестиционния процес“ остана само лозунг, докато реално София не може да предложи дори базова инфраструктурна свързаност за нови производства в северните райони.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Стимулиране създаването на интегрирани туристически продукти, свързани с изживяване.“

Как се развива туризмът в София след оставката на двама поредни заместник-кметове по култура и туризъм в рамките на една седмица?

Хаосът в ресора „Култура и туризъм“ е пълен. Оставките на Благородна Здравкова и предишните титуляри доказват, че в общината липсва визия за бранда на града. Трансформирането на ОП „Туризъм“ в Организация за управление на дестинацията (DMO) се провали поради липса на капацитет и екипност. София остава „скритото бижу“, което администрацията не умее да популяризира.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще реформираме и направим истинско гражданско бюджетиране ще заделим 5% от бюджета на районната администрация за благоустройство…“

Колко района в София реално приложиха „гражданско бюджетиране“ с тези 5% и защо решенията продължават да се взимат централизирано?

„Гражданското бюджетиране“ се превърна в поредния пиар балон. Районните кметове остават без реална финансова независимост, а тези 5% са блокирани в бюрократични лабиринти на централната община. Липсата на доверие между Терзиев и районните кметове (дори от неговата коалиция) пречи на реалната децентрализация.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще създадем център за грижа за бездомни хора подходящо разположени и оборудвани сгради в няколко части на града.“

Къде са тези нови центрове, при положение че съществуващите са с капацитет само 510 души и са в лошо състояние?

Социалната политика на Терзиев е невидима. Обещаният ремонт на центровете за временно настаняване се бави, а нови сгради не са изградени. Това е проява на „социална нечувствителност“, при която уязвимите групи са последен приоритет за „високо компетентния“ кмет.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще създадем истинска жилищна политика. Ще спрем продажбата на общински жилища и ще работим за това десетките хиляди празни жилища в София да станат част от нея. Ще подпомогнем управлението на етажната собственост, за да имат сградите в София по-добър облик, но и по-добри между съседски отношения.“

Как „спирането на продажбата“ на жилища решава проблема с хилядите хора в списъците за настаняване, когато общината не строи нови и не поддържа старите?

Вместо „истинска жилищна политика“, Терзиев предложи стагнация. Общинските сгради се рушат, а „подпомагането на етажната собственост“ остана на ниво информационни брошури. Липсата на капацитет за управление на десетките хиляди празни жилища е ясен знак за некомпетентност в планирането на ресурсите.

Лошото административно обслужване и затлачените хиляди преписки и разрешителни за строеж са и една от основните причини за драстичното увеличение на цените на недвижими имоти в София. Породеният дефицит в предлагането катализира естествения ръст на цените на квадратен метър. Въпреки обществените сигнали от страна на организации и експерти в медиите, Столична община не съумя да излезе от кататонния ступор, в който беше изпаднала след отстраняването на главния архитект на София Здравко Здравков.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще обновим автопарка на градския транспорт. Ще инвестираме в хората, работещи в общинските транспортни дружества, като подобрим условията на труд…“

Защо протестите в транспортния сектор продължават, а водачите се оплакват от неизпълнени обещания за заплати и условия на труд?

Провалът в транспорта е комплексен. Терзиев не успя да осигури диалог с работниците, а обновяването на автопарка е блокирано от съмнителни обществени поръчки. Борис Бонев определя състоянието на транспорта като „управленска криза“, доведена от неспособността да се балансират финансовите нужди на дружествата с качеството на услугата.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще дигитализираме, оптимизираме, ускорим и направим по-прозрачни процедурите по проектиране, издаване на разрешения за строителство Ще изградим работещ екип от способни и мотивирани хора без корупционни практики… Ще реализираме градски проекти от световен мащаб, които да поставят София на световната архитектурна карта…“

Как се реализират проекти от „световен мащаб“ без главен архитект и в условията на съдебни решения, които обявяват действията на общината за незаконни?

„Световната архитектурна карта“ е мираж за град, който не може да начертае законна маркировка. Липсата на главен архитект и „работещ екип“ е признание за провала на Терзиев да създаде професионална администрация. Проектите му се свеждат до „пилотни намеси“, които съдът спира поради липса на правна подготовка.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще сложим ред в паркирането яснота дали и при какви условия е позволено паркирането. Изграждане на подземни и етажни квартални паркинги, които да намалят нуждата от наземно паркиране на улиците.“

Колко „етажни квартални паркинга“ са изградени до момента и как „редът в паркирането“ се съотнася с хаоса в центъра след промените по „Патриарх Евтимий“?

Нито един нов етажен паркинг не е завършен от администрацията на Терзиев. Редът в паркирането бе заменен от репресивен контрол и „паяци“, които Бонев критикува като липса на системна политика. Конфликтът с гражданите в центъра доказа, че общината не знае как да управлява паркирането без да предизвиква социално напрежение.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще предложим промени в ЗОП, въвеждащи „черен списък за недопускане на доказано некоректни изпълнители до обществени поръчки.“

Колко „некоректни изпълнители“ попаднаха в този списък и защо общината продължава да сключва договори с фирми, които Борис Бонев нарича „фирми на мафията“?

„Черният списък“ остана предизборна дъвка. В реалността, общината продължава да удължава договори с досегашните фирми за сметосъбиране поради неспособност да проведе нови конкурси. Това е връхната точка на политическото лицемерие и липсата на воля за реформи.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Създаване на оценка за риска от корупция на всяко административно звено и разписване на конкретни мерки… Прилагането на независими външни одити на ключови общински дружества и дирекции. Дигитализация на ключови елементи от административните процеси, които към момента изискват човешки фактор и създават корупционни условия, особено при издаване на визи за проектиране и строителни разрешения. Създаване на култура за нулева толерантност към корупционни практики.“

Защо вместо независими одити и нулева толерантност, софиянци виждат непрозрачни назначения и „царско его“, което не подлежи на контрол?

Борбата с корупцията при Терзиев се сведе до чистки на неудобни кадри и замяната им с „наши хора“, които впоследствие напускат със скандали. Оценката на риска остана формалност, а външните одити на дружества като „Топлофикация“ не доведоха до никакви реални промени в управлението им. Това е „административен хаос“, прикрит зад лозунги за прозрачност.

Цитат от програмата на Васил Терзиев:

„Ще подобрим значително електронните услуги на общината, за да отговарят на очакванията на потребителите. Ще осигурим модерен вид, удобно плащане и ясно проследяване на статуса на всяка заявка за административна услуга.“

Как се подобряват услугите, когато гражданите все още чакат на гишета за елементарни справки, а сайтът на общината е нефункционален и непрозрачен?

„Модерният вид“ на услугите е само фасада. Реално администрацията на Терзиев се провали в интегрирането на данните от различните районни администрации, което прави „ясното проследяване“ невъзможно. Некомпетентността в ИТ сектора е особено иронична предвид биографията на кмета, но тя доказва, че корпоративният опит не може да компенсира липсата на административни умения.

Васил Терзиев няма да подаде оставка, но пък не пречи да му я искаме всеки ден…