ПОЛИТИЧЕСКИЯТ РАЗКОЛ И ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕАЛНОСТ: КРИСТИЯН ШКВАРЕК СЛЕД ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ

Отминалите президентски избори в България за пореден път препотвърдиха трайните електорални реалности в страната, вместо да поднесат очакваната драматична развръзка. Всяка мажоритарна надпревара тества не просто личните качества на кандидатите, а структурните граници и разделителните линии между политическите общности.

ВЪПРОС: Г-н Шкварек, 20 процентни пункта разделиха победителката Илияна Йотова от Андрей Гюров. И въпреки това в последните дни на кампанията социологическите проучвания свиха дистанцията на първия тур до под 3%, подхранвайки надеждите за драматичен обрат. Имаше ли изобщо реална възможност за подобен сценарий, или наблюдавахме политическа илюзия, докато таванът на подкрепа за двете политически общности отдавна беше предрешил изхода?

Кристиян Шкварек: В тези резултати няма абсолютно никаква изненада. В България кандидатът, спечелил първия тур, традиционно триумфира и на балотажа. Влизането на Андрей Гюров на втори тур бе напълно предвидимо, доколкото ГЕРБ му „постла червен килим“, като спести издигането на собствен партиен кандидат. Така Гюров трябваше да надделее единствено над Костадинов, който стартираше от базов вот от едва 150 000 гласа. Грешката на мнозина бе, че разглеждаха състезанието като сблъсък между две отделни личности, а не между две капсулирани политически общности.

Либерално-демократичната общност у нас притежава ясен и труднопробиваем електорален таван. Дори когато ѝ се отвори служебен коридор за балотаж и въпреки че на втория тур получи негласни „помощни колела“ и подкрепа от структури на ГЕРБ и ДПС, този потенциал се оказа недостатъчен за мажоритарна победа в национален мащаб. За надскочване на този таван бе необходима широка, обща проевропейска и дясна кандидатура, привличаща формации като ГЕРБ, „Синя България“ и консервативните среди. Избраната стратегия за партийна и сектантска капсулация обаче предварително обрече претенцията за първото място.Въпреки категоричното съотношение на силите на балотажа, най-значимият сигнал от вота остана извън сметките на победители и победени – драматичният срив в гражданското участие.

„Фантасмагориите“ на кампанията и сривът в избирателната активност

Президентската кампания се превърна в илюстрация за дълбокото разминаване между политическия елит и реалността, в която живее българското общество. Докато щабовете и техните говорители налагаха мащабни геополитически тези, масовият избирател се изправи пред изпитанието на ежедневната инфлация, поскъпването на живота и свиването на семейния бюджет.

ВЪПРОС: Единият кандидат е икономист по образование, другият претендира да представлява левите и социалните ценности. И въпреки това и двамата сякаш предпочетоха да не забелязват галопиращите разходи за живот, които ежедневно притискат българските семейства. Защо вместо разговор за реалните проблеми на гражданите президентската кампания се превърна в политически спектакъл, подчинен на абстрактния лозунг за „цивилизационен избор“?

Кристиян Шкварек: Кампанията стана пленник на две еднакво смешни и напълно откъснати от реалността „фантасмагории“, генерирани от твърдите сектантски ядра около двата щаба. От едната страна либералното ядро плашеше, че ако Андрей Гюров не спечели, България моментално завива към Азия, напуска НАТО и ЕС, а комунистите ни пращат директно при Путин. От другата страна поддръжниците на Йотова плашеха със същата абсурдност – че победа на Гюров означава моментално изпращане на българските деца на фронта в Украйна.

Докато тези две секти се плашеха взаимно, реалният проблем на хората остана тотално игнориран: българинът обеднява драматично спрямо миналата година. Ще ви дам конкретен личен пример: от седем години с приятели имаме традиция след езда да спираме в едно и също квартално капанче. Преди броени дни за най-обикновен обяд за четирима души – четири порции кюфтета с пържени картофи и бира – платихме 104 евро, или 208 лева! Това е невиждан абсурд за подобно място, който всеки българин усеща болезнено в джоба си. Когато сметките ти за храна са скочили двойно, а 30 дни по телевизията ти говорят за геополитически заплахи, реакцията е логична: хората си казват „Тези се занимават с пълни глупости, които нямат общо с живота ми“ и просто си остават вкъщи.

Паралелно с това либералният балон подмени и социологическите дефиниции. Изследванията на Евростат показват, че над 50% от българите имат позитивно отношение към руската история и култура, докато поддръжниците на режима на Путин и идеите на Дугин са едва 15–16%. В реториката на либералните активисти обаче всеки гражданин, който не гласува за ПП-ДБ, бива автоматично етикетиран като „русофил“ – с което те обявиха 92% от населението за свой враг.

Анализ на избирателната активност: „Осем от десет българи не отидоха да гласуват на първия тур, а седем от десет останаха пасивни и на втория тур.“

Това означава, че близо 70% от българското общество съзнателно избра да остане непредставено. При общ електорат от около 6 милиона души, едва около 1.5 милиона упражниха правото си на глас, а над 4.5 милиона българи останаха абсолютно недостигнати от посланията на кандидатите. Този антирекорд показва, че обществото ни не е разполовено от омраза в ежедневието си. Ситуацията прилича на къща с 10 души, в която трима са се затворили в една стая и се викат и плюят, докато останалите седем изобщо не участват в тази кавга. 70% от българите утре могат спокойно да се гледат в очите на работното си място, защото отказаха да станат съучастници в политическата помия.

Пренебрегването на икономическата реалност за сметка на изкуствени плашила доведе и до пълна липса на идеологическо представителство за значителна част от гласоподавателите.

Идеологическият вакуум: Липсата на избор за десния консервативен гласоподавател

Балотажът постави българската избирателна система пред идеологически парадокс. Вместо класическо противопоставяне, което да отрази реалното разпределение на обществените нагласи, гласоподавателите бяха изправени пред избор между ляво-консервативен и дясно-либерален кандидат.

ВЪПРОС: Кристиян Шкварек, публично заявихте във Facebook, че на балотажа не сте подкрепили нито Илияна Йотова, нито Андрей Гюров. Защо един убеден консерватор, който активно участва в обществения дебат, съзнателно избира да остане извън изборния процес? И тук възниква неудобният въпрос: когато хората с ясни политически убеждения бойкотират урните, не се ли превръща този принципен отказ в допълнителен фактор за задълбочаване на кризата на представителната демокрация?

Кристиян Шкварек: Заявих това с пълно съзнание още в понеделник след първия тур, защото се чувствах напълно непредставен. Изборът бе сведен до либерален кандидат в лицето на Андрей Гюров и кандидат с ясна, дългогодишна лява кариера и възгледи в лицето на Илияна Йотова. За един истински десен и консервативен човек тук липсва опция за припознаване.

В държавите от Централна и Източна Европа – като Полша и Унгария – десните консерватори съставляват над половината от цялата изборна маса. В България тази общност също е огромно мнозинство. Подаряването на балотажа на либералната общност, чийто таван е нисък, лиши десните консерватори от техен автентичен представител на втория тур. Йотова е „по-скоро консервативна, но лява“, а Гюров е „по-скоро десен, но либерален“. Тази идеологическа аномалия остави десния консерватор без възможност за избор.

ВЪПРОС: Г-н Шкварек, кой всъщност носи политическата отговорност за този тежък идеологически вакуум вдясно? Бойко Борисов, който с отказа на ГЕРБ да издигне собствена партийна кандидатура остави консервативните избиратели без естествен избор? Или самата консервативна общност, която въпреки претенциите си за обществено влияние все още не демонстрира необходимата организационна зрялост, за да излъчи собствено политическо представителство?

Кристиян Шкварек: Трудно е да се посочи единствен виновник. Ако обвиним Борисов, това би предположило, че кандидатът на ГЕРБ щеше да бъде чисто дясно-консервативен, в което от исторически опит няма как да сме сигурни. По-скоро самата дясно-консервативна общност носи вина, че е недостатъчно политически активна и не е изградила устойчиви структури, способни да се преборят за място на балотаж.

Тази идеологическа обърканост бе допълнително усложнена от демографските и комуникационните разломи в страната.

Демографски разлом и патология на публичната комуникация

Резултатите от вота илюстрираха ясната демографска и географска поляризация на гласуването, съчетана с агресивна реторика в публичното пространство, която допълнително капсулира либералния вот.

ВЪПРОС: Изборните резултати очертават любопитна картина: 61% подкрепа за Андрей Гюров в столицата, надмощие на Илияна Йотова в провинцията, но почти напълно разделен вот сред хората с висше образование – 50% срещу 46%. Какво всъщност ни казват тези числа? Къде минава истинската разделителна линия в българското общество – през географията и социалната среда, или през политическите убеждения, които очевидно не се определят еднозначно от образованието?

Кристиян Шкварек: Резултатите в София са отражение на естествени демографски процеси, които виждаме в цяла Европа – столиците са крепости на либералната средна класа. Но тези 61% за Гюров в София при ниската активност представляват нищожен процент от реалните жители на града. В областните градове Йотова печели с 54% срещу 42%, а в малките населени места – с 59% срещу 36%.

Данните при висшистите обаче напълно разбиват арогантния мит, налаган от либералните среди, че „умните, красивите и образованите“ гласуват само за техния кандидат, а останалите са „необразовани“. Съотношението 50% на 46% е практически паритетно.

Основната причина Гюров да загуби катастрофално бе патологичното поведение на собствената му общност. Неговите Facebook активисти извършиха зверска „мечешка услуга“. Не можеш 365 дни в годината да обиждаш останалата част от народа, да ги наричаш „мутри“, „ватници“, „копейки“, „ганьовци“ или „втора ръка граждани“, а на балотажа изведнъж да очакваш подкрепа от тях. В социалните мрежи съотношението на калната кампания бе 90% към 10% в полза на либералните страници. Тяхната мрежа изля нечувана помия, включително фалшифицирани с изкуствен интелект (AI) отвратителни изображения – като колажа, изобразяващ кандидата за вицепрезидент Кирил Вълчев облечен като жена, която кърми дете. Тази агресия отблъсна окончателно периферията.

Демографски показатели от изборните резултати:

• София (столица): 61% за Андрей Гюров / 35% за Илияна Йотова (крепост на либералната средна класа, макар да представлява малцинство от софиянци).

• Областни градове: 54% за Илияна Йотова / 42% за Андрей Гюров.

• Малки населени места: 59% за Илияна Йотова / 36% за Андрей Гюров.

• Гласоподаватели с висше образование: 50% за Андрей Гюров / 46% за Илияна Йотова (абсолютен паритет, разбиващ мита за монопол над образованите).

Вътрешнополитическото разделение и комуникационните патологии обаче са само отражение на по-широките процеси, протичащи в европейски мащаб.

Европейският контекст: Залезът на либерализма, размириците и миграцията

Българският изборен процес се проведе на фона на сериозни социокултурни сътресения в Западна Европа, белязани от ескалиращи протести, вандализъм и сериозни демографски промени.

ВЪПРОС: Германия, Франция, Швейцария – държави, които традиционно свързваме с европейската стабилност, днес се превръщат в сцена на улични сблъсъци и обществено напрежение. Къде се намира България на фона на тези процеси? И още нещо: доколко българските медии представят реалните демографски фактори зад тази нестабилност и доколко предпочитат да ги спестят на обществото, вместо да назоват причините за случващото се?

Кристиян Шкварек: Картината в Западна Европа вече не е просто протест, а ескалиращ вандализъм. В Германия и Швейцария видяхме опожарени градски центрове и разграбени магазини. Медиите систематично ни пробутват опорката, че това са „будни ученици и студенти, протестиращи за повече учители по философия“. Кадрите обаче показват организирани мародерстващи тълпи от мигранти от трети страни.

Във Франция сблъсъкът е фундаментален: коренното население (представлявано от средите около Марин Льо Пен) се опитва да запази дома си, докато срещу него стои коалиция между радикалната марксистка левица (Меланшон, Глюксман) и мигрантските общности, над 90% от които гласуват за левицата. Във Франция вече има 8 милиона души от произход от Магреба, а всяка година легално пристигат нови 150 000. В един момент демографският натиск ще направи невъзможна каквато и да е изборна победа за консервативните сили.

В България тези процеси навлизат с бързи темпове. Само за миналата година у нас са издадени 60 000 разрешителни за работа на лица от страни извън Европа – предимно Бангладеш, Пакистан и Узбекистан. В София вече се образуват първите капсулирани пакистански и бангладешки магазини и общности. Бизнесът натиска за тази евтина работна ръка, а държавата активно му съдейства – в момента дори има действащ български министър, който притежава такава фирма за внос на работници и лично облекчава законодателството в полза на своя бизнес. Така започна разрушението на Запада преди 60 години – с „временна и легална трудова миграция“.

Финална равносметка: Разумен избор ли направи България?

Главната поука от проведения президентски вот не се съдържа в крайното процентно съотношение между победителя и победения. Отказът на близо 70% от имащите право на глас да отидат до урните е категоричен протест срещу политическа класа, която е напълно откъсната от реалните икономически грижи на хората.

ВЪПРОС: Кристиян Шкварек, след всички политически противоречия, идеологически разделения и неизпълнени очаквания, остава един последен, съществен въпрос: направи ли България разумен избор, като избра Илияна Йотова за свой президент?

Кристиян Шкварек: Разумният избор на България беше решението на седем от десет души изобщо да не отидат до урните. Докато политическият елит ги занимава с геополитически плашила, въображаеми цивилизационни заплахи и сектантски войни, вместо с двойно скочилите сметки и оцеляването им, мнозинството българи показаха зрялост и отказаха да легитимират този откъснат от реалността театър…