ПАРК СТРАНДЖА

ПРЕСТЪПНО СЪЗАКЛЯТИЕ, В КОЕТО ПОТЪНА ПАРК СТРАНДЖА

Едно независимо разследване

Пълната информация – документи и изображения са свободни за сваляне тук
I част

През 2007 г. най-значимата защитена българска територия на парк Странджа, обявена за национален парк от 1995 г. става обект на престъпни подходи за разкъсване и обезличаване на нейните граници и цялост. С други думи прави се опит парк Странджа да се превърне в територия, свободна за строителство и изсичане, а прилежащата й крайбрежна ивица да се покрие с безкрайна поредица от бетонни комплекси.
Престъпното намерение е облечено в политическа власт на управляващите тогава в лицето на Тройната коалиция. Най-ужасяващо е когато политически елит се стреми да вкара в привидно законна рамка престъпен замисъл. През 2007 г. в дело 6794/29.06.2007 г., в името на народа българският независим съд обявява акта за Национален парк Странджа от 1995 г. за нищожен. Причината да се стигне до това дело е че са издадени актове за собственост на земя в особено големи размери, в документите на които не фигурират нито границите на парка, нито това, че са в защитена територия. Така паркът се превръща в пречка, която трябва не просто да се заобиколи, а напълно да се премахне. Колкото и абсурдно да звучи, някой решава защитената територия да се превърне в строителна площадка.

Златна перла

Още през 1997 г. в територията на парк Странджа се раздава (възстановява и продава) земя чрез земеразделяне, реституция и други процеси, без да се отчита, че тази земя е в границите на защитена територия.
В началото на 2006 г. служители на парк Странджа, с ужас забелязват работещи багери и тежка техника южно от Царево, в местността „Дълбоки дол“. Теренът е на първа линия до брега в близост до с. Варвара. Опитите строителната площадка на фирма „Краш 2000“ да бъде спряна са неуспешни, а администрацията на община Царево в лицето на кмета Петко Арнаудов – от БСП остава безмълвна, сякаш нищо не се случва. Докато се подготвят документите и жалбите, грубият строеж е започнал, а теренът от около 10 дка е напълно унищожен.

Това е първият бетонен скандал в Странджа. Комплексът, наречен „Златна перла“ се превръща в един от най-големите символи на престъпен и ненаказан произвол с административна и политическа протекция. Повече от 7 години се водят съдебни дела и в крайна сметка е завършил без персонални осъдителни присъди, независимо от установяването на престъпни схеми, фалшиви документи и симбиоза между властимащи и мафията. В хода на поредицата от съдебни дела, се стига дотам, че от прокуратурата вина се прехвърля дори на починал служител. Заплашвани са журналисти, унищожавана е местна преса, още след излизане от печатницата. Всичко това със своята безпрецедентност поддържа буря от нестихваща обществена реакция. В крайна сметка все пак „Златна перла“ е обявена за незаконно построена и разрушена. Натискът, включително и извън страната, принуждава Парламентът да приеме текст в закона, който не позволява границите на защитени територии да бъдат обжалвани в съда. Това би ограничило възможностите на инвестиционните апетити чрез съдебни хватки законно да строят там, където си поискат. Но въпреки това линията на интереси е прокарана.

Руската мафия

Точно по това време, през 2007 г. започва безметежно да се строи и колосалният с размерите си бетонен комплекс край Царево „Коста дел Кроко“ с разгъната застроена площ повече от 60 хил. кв.м., с политическа протекция над босове на руската мафиотска групировка „ОПС Уралмаш“. Фирми, перачници на руски капитали са с безкраен апетит за територия за застрояване. В този исторически период както тройната коалиция, така и президентът Първанов са напълно отворени в прокарването на каквито и да е интереси на Руската федерация, които овладяват голяма част от крайбрежието ни. Броят на пребиваващите в страната ни руски граждани непрекъснато нараства. Милиарди са руските инвестиции, изливащи се в бетон из нашите курорти…

Въпреки, че „Коста дел Кроко“ не попада в обхвата на защитената територия на парк Странджа и е само на около 6 км. от нея, той е смразяващо предизвестие на това какво би се случило с цялата крайбрежна ивица на юг.

Странен факт е, че веднага след съдебното дело през 2007 г. за отмяна на статута на парк Странджа, на едно от първите места в които се публикува това решение е в руската онлайн енциклопедия.

Перестройка

Премиерът на Тройната коалиция Сергей Станишев обявява като лична кауза защитата на българското крайбрежие. Зад тези думи обаче се случва нещо друго… На ход са експертите, които търсят начин за законно овладяване и презастрояване на крайбрежието и парк Странджа. Появява се схемата за раздаване на земя на малоимотни в рамките на населените места, обикновено на първа линия на морския бряг, върху които почти незабавно започва да се строи. Уличени са няколко висши магистрати, че са получили земя на морския бряг, вследствие на тези машинации. Дори Висшият съдебен съвет получава земя от кмета на община Царево на символична цена. (Повече за земята, свързана с малоимотни може да прочетете тук.)
През 2008 г. се изработва общ устройствен план (ОУП) на община Царево от фирма А.С.А ЕООД на арх. Калин Тихолов. Този план се приема още преди да са изтекли сроковете за обжалване на екологичната оценка към него. Защо се бърза? – според чл. 127 от ЗУТ общият устройствен план най-общо казано не може да се атакува в съда. Това е заложено в нашето законодателство още през 2001 г. Самият план и свързаната с него документация е недостъпна за обществеността.
Това дава старт не само на граждански протести, подкрепени от екологични организации, но и на поредица от съдебни дела, продължаващи с години.

По това време страната се управлява от тройната коалиция, а кмет на Царево все още е Петко Арнаудов, избран от листата на БСП.
Зам. министър на МОСВ е Чавдар Георгиев, неизменна част от елита на БСП, съветник на президента Георги Първанов. Чавдар Георгиев е известен със страстта си по голфа, също както Петко Арнаудов и арх. Калин Тихолов. Обвързани са с организации, свързани с развитието на голфа в България. Разбира се, не е случайно че в общоустройствения план на Царево арх. Тихолов е предвидил създаването на голямо голф игрище. Впрочем голяма част от плана почти изцяло е развит върху защитените територии на парк Странджа. Това поражда големия конфликт между задкулисие, което иска да инвестира върху земя и природа, попадаща в Натура 2000 и българското общество, Европейското законодателство, организации с екологични каузи, както и закона за парк Странджа. Без екооценка този план е немислим да влезе в употреба. На практика тя е напълно бутафорна и изцяло в услуга на замисъла за презастрояване. Някои от експертите, участвали в процеса на изготвянето й се оттеглят, поради несъгласия, но подписите им са оставени.
Не е случайно, че през 2009 г., екооценката демонстративно е оттеглена от новия министър на околната среда и водите в правителството на ГЕРБ Нона Караджова. Причината е – избягването на санкции от Европейския съюз.
Съдебната сага продължава и делата, освен с прилагането на ОУП на Царево, се обвързват вече и с липсваща оценка за въздействие върху околната среда.

Орешарски

Нестабилността при прехода между две правителства (ГЕРБ – кабинета Орешарски) отваря прозорец през 2013 – 2014 г. да се реализират плановете, свързани със застрояването на Южното ни Черноморие, започнали от зам. министър Чавдар Георгиев и арх. Тихолов. Проектокабинета Орешарски без колебание създава ново министерство на инвестиционното развитие, което е предназначено за самият арх. Тихолов, а Георгиев отново получава зам. Министерския си пост в МОСВ. Това е блестяща дефиниция какви са намеренията им, свързани с парк Странджа. Протестите са толкова големи, че архитектът се оттегля. На негово място е инсталиран близък негов колега.

В този момент двете министерства – на околната среда и водите и на регионалното развитие започват да действат в синхрон. Измислена е бърза врътка точените с години съдебни дела да приключат. За целта община Царево иска становище от независим експерт, свързано с общия устройствен план и необходимостта от екооценка за него. В същото време зам. министъра разпалено твърди, че оттеглената от съда оценка от министър Караджова (правителството на ГЕРБ) не означава, че такава не съществува. Всъщност няма акт, който да обяви за нищожен съществуването на този документ. От друга страна организации като „За да остане природа в България“ са твърдо с убеждението, че веднъж оттеглен документа от съда, той престава да съществува. Хаосът е пълен и в него се търсят решения. Именно затова решават да се появи експертно становище, което да е в основата на поглед върху казуса, който прескача въобще необходимостта от екооценка, свързана с общия устройствен план.

Борис Милчев

Годината е 2013. Борис Милчев е началник отдел „Правен“ в ДАГ (Дирекция архитектура и градоустройство) към Столична община. Въпреки това той е човек за поръчки, определящ професионалната си услуга и като независим експерт.

Избран е община Царево да се обърне към него като независим експерт за становище, свързано с дългогодишната съдебна сага около общия устройствен план (ОУП) на общината.

Независимото становище на Милчев, за което той получава хонорар, всъщност се използва като аргумент от министерството на околната среда и водите, по-конкретно от зам. Министъра на МОСВ, завърналия се от времето на Тройната коалиция Чавдар Георгиев. Търсен е аргумент, с който всеки един обект да намери своето място в територията на парка чрез индивидуална екооценка. Впрочем това е отваряне на невероятна възможност за упражняване на корупция в особено големи размери. Експертът, който е необходим за решаване на този въпрос трябва да е специалист в областта на ЗУТ – закон обременен от безкрайни лобистки поправки, превръщащи го в книга, която малцина могат да разчетат, един от малкото е именно Милчев. Неговата професионална компетентност стои в основата на множество поправки в същия този закон.

Милчевата експертиза за застрояване в парк Странджа е последен опит да се спаси ОУП на арх. Тихолов в Царево. С днешна дата се чака рестарт с появата на нов общ устройствен план на общината.

Оттук нататък името на Милчев ще бъде скрито от обществеността и трудно проследимо. Използването на становище на Милчев по този казус е с цел отдалечаване от законодателството, свързано с екология, защитени територии, Натура 2000 и т.н. Неговата задача е как законно да създаде условието по което да се излива бетон в същите тези защитени територии. Остава отворен въпросът по какъв начин МОСВ, игнорирайки всичките си правни експерти се спира точно върху Борис Милчев и го търси за становище по ключово дело за парк Странджа. Именно заради това, тук става дума за съзаклятници, които искат да постигнат определена цел.

На 20.01.2014 г. Тома Белев коментира становището на Борис Милчев, което МОСВ използват за парк Странджа: „МОСВ е подменило отрицателното становище на своята правна дирекция, по делото за ОУП на Странджа, с положителното становище на един юрист на граждански договор към МОСВ – Борис Милчев. Доколкото виждам, г-н Милчев е началник отдел Правен към Дирекция Архитектура и градоустройство на Столична община. За какво се се морили – можеха направо да вземат становището на адвокатите на КРАШ 2000 безплатно. Уважаеми депутати, закрийте МОСВ – спестете нашите пари, завършва експертът.“

Изминаха доста години от първите протести и съдебни дела, с които младата ни демокрация се опита да се противопостави на опитите за грабеж на територии от парк Странджа. Изписано е много. След всяко съдебно дело или протест скандалът е генерирал енергия и емоция, но всеки път сме живеели във фрагментарна истина, която е отразявала или се е въртяла около загубено или спечелено дело, взаимни обвинения и нечии представи за това какво точно се случва в момента. През всичките тези години, може би само в публикацията на Калина Горанова – capital.bg (Мръсната коалиция срещу Странджа) и в изводите, които прави онлайн изданието Биволъ има добър опит за очертаване границите на целия проблем. Целта на това независимо разследване е да се дефинира съвсем ясно какви са проследимите нишки, които свързват зам. министър, архитект, юридически експерт, съдия. Което ще постави въпроси в дълбочина за играчите, породили този правен и административен хаос.

Макар че личностите, криещи се зад тези професионални етикети през годините да са били в обектива на множество журналистически разследвания, свързани със скандали и съдебни дела, то изследването на взаимодействието между тях би изпълнило с отвращение и ужас всеки български гражданин.

Следва продължение…

СТРАНДЖА – сухият хляб, превърнал се в баница
II част

Южното крайбрежие на България е защитена територия по Натура 2000 и е голяма част от парк Странджа.
Стотици са собствениците на земя, унаследили парченца от тази територия „сух хляб“, който не храни. А апетитите към крайбрежието и тази безкрайно красива част от Европа винаги са били големи. Да продадеш земята си на която не можеш да строиш е единственият шанс да осребриш собствеността си. Така са убеждавани голяма част от наследниците да продадат земята си на безценица и тя е преминавала от едни ръце в други, в повечето случаи с цел окрупняване с намерение „сухият хляб“ да се превърне в „баница“. Така се появява и призрачният град „Коста дел Кроко“ до Царево, с над 60 хил. кв. м. застроена площ. Бетон, излят в непосредствена близост до плажната ивица, финансиран от една от най-силните руски групировки.

На 13.08.2008 г. Министърът на МРРБ Асен Гагаузов одобрява със заповед изменението на общия устройствен план (ОУП) на община Царево, с което се разрешава „бетонирането“ на Странджанското ни Черноморие. Автор на плана е небезизвестният арх. Калин Тихолов – д-р на архитектурните науки.
Това поражда продължаващи с години съдебни дела.

В публикация на „Капитал“ от януари 2013 четем:
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказва да разгледа жалбата на „Асоциация на парковете в България“ срещу Общия устройствен план (ОУП) на Царево.
Така на практика планираното застрояване на хиляди декари от природен парк в Странджа вече е възможно. Решението в последствие е обжалвано пред петчленен състав на съда.
Основният аргумент на магистратите, председателствани от съдия Галина Солакова, да откаже да разгледа жалбата на екозащитниците е, че чл. 127 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) забранява да се атакуват пред съда Общите устройствени планове. Тази разпоредба обаче противоречи на принципите на т. нар. Орхуска конвенция, по която България е страна още от 2004 г. “. Според конвенцията всеки може да бъде страна в дело, когато става дума за защитена територия. От друга страна ръководството на парк Странджа е член на „Асоциация на парковете в България“.

Още през 2008 г. промяната на Общия устройствен план е избраният подход, с който да бъдат блокирани всички възможности организации, защитаващи обществения интерес да могат да противопоставят своя експертен капацитет в съда. И тук за съдия Солакова и тричленния състав от магистрати няма никакво значение дали страната ще понесе санкции от Европейския съюз и в какъв размер, защото те не носят персонална отговорност. Факт е обаче, че съдия Солакова изнася лекции дълги години, съвместно с юриста Борис Милчев – специалист по ЗУТ. Една от темите на тяхна лекция например е „ГРАДОУСТРОЙСТВО, НОВО СТРОИТЕЛСТВО И СДЕЛКИ СЪС ЗЕМЯ“. Защо обаче е важно да обърнем внимание на тяхната професионална близост. Именно защото те играят ключова роля в казуса, свързан със застрояването на Българското крайбрежие и на парк Странджа. Учудващо ли е, че на последващата инстанция при обжалване на поредното дело вече пред 5-членен състав, внезапно се появява независимо експертно становище, свързано с казуса от Борис Милчев, който по това време работи в държавната администрация като Началник отдел „Правен“. С други думи симбиозата между двете лица съдия и експерт работят в една посока – узаконяване на бетонирането на парк Странджа по плана на арх. Тихолов, въпреки общественото недоволство и въпреки че това е прозрачна схема за всички неправителствени организации, загрижени за природата на България.

Съдия Галина Солакова е във ВАС от 2002 г., била е зам. председател на ВАС. През 2011 г. Освобождава зам. председателското място. Тя е и причина замесеният в корупционни скандали Веселин Пенгезов да се върне начело на Апелативния съд. Незаобиколима биографична подробност е, че съпругът на съдия Солакова – Румен Солаков е пряко свързан с комунистическия режим. Висшите партийни постове и връзки с държавна сигурност са в основата на житейският им път и кариера.

Не е случайно, че споменатия по-горе Веселин Пенгезов е замесен и съден за злоупотреби с европейски средства и заради неговата личност през 2014 г. в България пристигат Експерти от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Присъдата му не става ефективна само заради изтекла давност. Обвинения по делото получава и шефът на политическия кабинет на премиера Орешарски – Мария Дивизиева.

Биографията на арх. Калин Тихолов като професионалист е блестяща. Той е уважаван преподавател в УАСГ и доктор на архитектурните науки, предложен за министър на инвестиционното развитие в проектокабинета на правителството на Пламен Орешарски през 2013 г., но след обществена съпротива срещу кандидатурата му, той се оттегля с отворено писмо, в което изразява своето разочарование.
Драматичната истина обаче е, че този архитект е участвал в проекти, превърнали на практика Черноморието ни в бетонно гето.
Личността на архитекта се свързва както със сградата на Мултигруп в Бургас, така и с десетки строителни инвестиционни, реализирани или в проект намерения по Българското Черноморие.
Той прави градоустройствения план на Царево и завинаги ще бъде свързван с Дюнигейт в Несебър. И в двата случая упражняването на неговия професионализъм води до бурна обществена реакция, скандали и съдебни дела.
Арх. Тихолов е тясно свързан с почетния председател на ДПС като управител на няколко дъщерни компании на контролираната от Доган ТЕЦ Варна.
Калин Тихолов е и архитект на сградния фонд на Ахмед Доган на плажа в Росенец.
До последно той защитава законността на тези сгради в съда, а финалният щрих е поставен не от кой да е, а от самата съдия Галина Солакова. Същата отменя решението на административния съд в Бургас за събаряне оранжерията в Росенец на Доган.
С Борис Милчев пък Тихолов има съвместни дялови участия в компании като ЛОЗЕН ДИВЕЛОПМЪНТ ЕООД например…

Борбата

Не случайно съпротивата на всички екоорганизации в спасяването на парк Странджа е отчаяна и непримирима. Те знаят какво следва ако загубят битката. Никой няма да може да спре процеса на усвояване на крайбрежните територии на юг от Царево. Всичко ще е въпрос на пари и време. На втора инстанция в делото за Странджа в края на 2013 г., пред 5-членен състав на ВАС, независимият експерт, работещ в министерство на регионалното развитие и близък на съдия Солакова Борис Милчев се включва с целия си експертен капацитет в областта на ЗУТ. На практика „бермудският триъгълник“ поглъща гражданската енергия. Когато се появява становището на Милчев, ключово за съдебното дело за природен парк Странджа, Тома Белев от „За да остане природа в България“ (личност, обединяваща екологични организации и движения в страната) избухва в гневна реакция срещу личността и становището на Милчев. Тома Белев е и председател на „Асоциацията на парковете в България“, водещи непрестанни съдебни дела против застрояването в парк Странджа и общоустройствения план на арх. Тихолов. Това е човекът, който е в основата на създаването на жизнен съпротивителен фронт срещу опитите за овладяване и унищожение на българската природа. Колкото и абсурдно да е, Тома Белев и Борис Милчев седяха няколко месеца един до друг като общински съветници от една и съща политическа група. В последните години (2020-2023 г.) консултантът Милчев има желание очевидно да се забрави за неговото минало. Участията му в десетки предавания, свързани с незаконно строителство, включването му в каузи за спасяване на междублокови пространства, в защита на паркове и градинки в столицата му прокарва път и той става общински съветник от Демократична България в Софийска община. Милчев е и дългогодишен юридически съветник към камарата на архитектите в България. Той пише своите становища, а от 2022 г. се отказва дори от хонорари за тази си дейност, за да запази своето влияние и присъствие в организацията, защото много членове поставят въпроса че в по-голямата си част само Милчев упражнява своята компетентност в областта на ЗУТ и това винаги е подплатено с добър хонорар. За Милчев очевидно хонорарът е без значение. За него е важно той да е част от обществени организации, в чиято сянка да функционира и чрез които да легитимира своята значимост, дори когато не е в изпълнителната власт. Миналото му обаче се помни. При опит да бъде спуснат като временен кмет на район Красно село, съпротивата се оказва непреодолима. На въпросите отправени на заседание на СОС, свързани с притежанието на повече от 40 имота, Милчев мълчи и се опитва да трансформира атаката срещу него в атака към политическата група, от която е част. По същото време излязоха независимите разследвания, свързани с хотелите на метри от дюните в Приморско, в които фирма на Милчев притежава дялови участия. Същите, за да се построят нямат оценка за въздействие на околната среда. Просто тяхното въздействие върху защитената територия е нулева. Нито отходните води, нито човекопотокът, преминаващ директно през дюните, нито построеният паркинг в самите дюни са оказали и оказват някаква следа върху природата. Междувпрочем хотелите в непосредствена близост до дюните с имената „Дюни 1“, „Дюни 2“ и „Екзотик“ са построени по схема за раздаване земя на малоимотни, крайно нуждаещи се… Благодаря за корекциите и отправните точки на г-н Тома Белев, които направиха независимото разследване по-пълноценно и точно. Неоспорим е неговият принос за спасяването на уникалната територия на Странджа, както и на стотиците, отдадени на каузите си защитници на българската природа. П. Янчева Борбата продължава… П. Янчева

Вашият коментар