Саботаж, провалени реформи и системни пропуски: Разкриваме защо Столична община поиска оставката на главния архитект
Буря в управлението на София
На фона на неспиращия обществен дебат за презастрояването и хаотичното развитие на София, управлението на града бе разтърсено от ключова новина. Кметът на столицата, Васил Терзиев, официално поиска оставката на главния архитект Богдана Панайотова – ход, който сигнализира за дълбок разрив във визиите за бъдещето на градското планиране.
Това решение обаче не е спонтанно. То е кулминация на натрупано напрежение и, според официалната позиция на Столична община, резултат от системни провали, неизпълнени задачи и открит саботаж на планираните реформи. Този анализ деконструира официалната позиция зад искането, разкривайки конфликт, който се корени не в лични отношения, а във фундаментален сблъсък за административна реформа и модела на градско управление.
Провал на ключова задача: Новият Общ устройствен план, който така и не започна
Една от основните задачи, възложени на архитект Панайотова в началото на мандата, е била от стратегическо значение за бъдещето на София: стартиране на процеса по създаване на нов Общ устройствен план (ОУП). Това не е трябвало да бъде просто техническо обновяване на документацията, а основополагаща реформа, базирана на „нов подход, диалог с професионалната общност и широко обществено участие“.
Според Столична община обаче, този ключов процес така и не е бил започнат от главния архитект. Провалът по тази задача е от критично значение, тъй като без нов ОУП градът е принуден да взима частични решения на базата на остаряла рамка. Именно това подхранва хаоса и презастрояването, срещу които администрацията твърди, че се бори, правейки липсата на действие по темата фундаментален пропуск.
Бездействие срещу най-големия проблем: Презастрояването
Най-болезнената тема за гражданите на София – презастрояването и безразборното строителство в неурегулирани терени – е вторият стълб в критиките към арх. Панайотова. От общината я обвиняват в пълно бездействие и липса на предприети спешни мерки за овладяване на проблема.
Конкретните пропуски, изтъкнати от администрацията, включват:
Липса на каквито и да е инициативи за законодателни и подзаконови промени, което показва неуспех да се използват дори инструментите, които са пряко в правомощията на общината.
Липса на инициативи за обвързване на новото строителство с осигуряването на транспорт, социална инфраструктура, зелени системи и публични пространства.
Липса на подготвени нови и адекватни наредби, които да решат тези наболели проблеми.
Към тези провали се добавя и фундаментален неуспех в изграждането на процеси и лидерство. От общината посочват, че се е очаквало Панайотова да изгради устойчив модел на работа с активното включване на районните кметове и архитекти. Такъв модел не е създаден, а присъствието на районите в експертните съвети е било резултат от директна инициатива на кмета, заобикаляща главния архитект. От гледна точка на общината, това бездействие представлява критичен отказ от прилагането на необходимите регулаторни инструменти за справяне с основния източник на обществено недоволство.
Административен хаос: Забавени преписки и липса на дигитализация
Освен стратегическите провали, от Столична община посочват и сериозни проблеми в ежедневната административна работа на ръководеното от арх. Панайотова направление. Обвиненията очертават картина на неефективност и липса на прозрачност, които пряко засягат гражданите и бизнеса.
Ключовите проблеми в тази сфера са:
Не са въведени нови дигитални процеси за улесняване на работата.
Сроковете по преписките не се спазват системно.
Гражданите и бизнесът са оставени без ясна информация за движението на техните документи.
Констатирано е необосновано забавяне на преписки.
Тези пропуски представляват провал в осигуряването на базови, предвидими и прозрачни административни услуги – основно задължение на всяка общинска структура.
„Открит саботаж“: Обвинения в подкопаване на процедурите
Най-тежките обвинения, отправени от администрацията на кмета, са за „открит саботаж“ и системни нарушения, които подкопават работата на цялата община. Установените „системни проблеми“ включват:
Разминавания между обсъжданията в Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) и финалното съдържание на официалните протоколи.
Издаване на заповеди, които нарушават административните процедури и пречат на други дирекции.
Издаване на „указателни писма“, които са извън правомощията на администрацията.
Издаване на официални актове без предварително съгласуване с юристи, което създава висок риск те да бъдат отменени в съда.
Отвъд тези процедурни нарушения, общината отправя и директно обвинение към арх. Панайотова в умишлено подвеждане и недобросъвестност, заявявайки в безкомпромисен тон:
С лъжи и внушения тя опитва да отклони вниманието от системни пропуски и неизпълнение на възложените й задачи.
Сблъсък на визии: Защита на стария модел срещу опит за реформа
В свои публични изяви арх. Панайотова твърди, че искането за оставката ѝ е продиктувано от „икономически интереси“, „липса на политическа воля“ и нейните собствени „действия срещу презастрояването“.
Столична община категорично отхвърля тези твърдения като „лъжа“ и „удобен похват да се прикрие реалният проблем“. Според администрацията този проблем има три измерения: „неизпълнение на възложени задачи, непрофесионален начин на работа и невъзможност да се работи в рамките на общата управленска визия.“
В основата на конфликта стои реформата, инициирана от кмета Терзиев. Нейната цел е да се въведе ясно разграничение: главният архитект да запази експертната си роля, докато стратегическите решения за развитието на града се взимат от избраното политическо ръководство. От общината подчертават, че това не е нова идея, а ключов политически ангажимент: „Тази реформа беше част от предизборната кампания на кмета, беше представена публично и обсъждана с браншови организации още през 2023 г.“.
Финалното обвинение на общината е, че с противопоставянето си на тази реформа, арх. Панайотова на практика защитава стария модел. Именно този модел, според администрацията, през годините е допринесъл за „презастрояване, по-ниско качество на градската среда и възможности за непрозрачно влияние в ущърб на обществения интерес.“
Какво следва за бъдещето на София?
Конфликтът между кмета на София и главния архитект е повече от персонален сблъсък. Той е знаков тест за способността на новата администрация да демонтира дълбоко окопани системи на управление. Битката е за това как ще се планира столицата – чрез концентрирана в един човек експертна власт, или чрез ясен политически мандат и споделена отговорност.
От Столична община припомнят, че в началото на мандата си арх. Панайотова е заявила готовност да подаде оставка, когато ѝ бъде поискана, и очакват този ангажимент да бъде изпълнен.
След като столът на главния архитект се освободи, остава големият въпрос: ще успее ли новото ръководство най-накрая да пречупи стария модел, или градското планиране на София е обречено на нов цикъл от конфликти и застой?
Един от скритите аргументи Васил Терзиев да иска незабавната оставка на арх. Богдана Панайотова се крие зад анализи, проследяващи нейните бизнес-взаимодействия с обръчите от фирми на ДПС. Какви са механизмите, по които на кмета на София му беше промотирана тази кандидатура за главен архитект е въпрос на спекулативни спорове. Времето ще осветли и тези нишки на задкулисни взаимодействия. Факт е обаче, че Богдана Панайотова е печелила милиони през стотици обществени поръчки преди да бъде спусната в Столична община и представена като най-подходящата кандидатура за главен архитект на София. Дълго време по някакви причини Терзиев е искрено убеден, че именно тя е човекът, който може да играе ключова роля в изпълнението на неговите предизборни обещания и програма. Богдана Панайотова днес се оказва, че освен да създава поредица от скандали е и най-големият му враг в центъра на административната структура на Столична община.