Ново зелено пространство ще се простира на близо 17 декара площ.
В новия парк в „Младост 3“ ще бъдат засадени над 150 големи дървета, 1348 декоративни храста и многогодишни цветя. Общата стойност за изпълнението на целия парк възлиза на 1 325 232 евро. Проектът е финансиран изцяло от бюджета на Столична община.
Управителят на фирмата изпълнител Владимир Йорданов потвърди техническата готовност на строителния екип.
„Нашите строители са мобилизирани на терен и започваме дейностите веднага. Осъзнаваме голямото значение на проекта за жителите на „Младост“ и поемаме пълна отговорност да го изпълним качествено, професионално, при строго спазване на сроковете и мерките за безопасност на обекта.“
Строителите ще използват хубавото време през оставащите месеци на 2026 г., за да изградят изцяло алейната мрежа, сухия фонтан, сцената, трибуната, фитнеса на открито и детската площадка, като успоредно с това ще бъдат оформени и зелените площи. През първите месеци на следващата година, при подходящи метеорологични условия, ще бъде монтирано цялото парково оборудване и ще се извърши финалното залесяване на зелените площи.
Но зад тази градска фиеста и строителен възторг се крие и нещо друго – нещо, което беше знаме за промяна, и нещо, с което г-н Терзиев спечели изборите.
Цитат от програмата на Васил Терзиев:
„Ще предложим промени в ЗОП, въвеждащи „черен списък“ за недопускане на доказано некоректни изпълнители до обществени поръчки.“
„Черен списък“ не се състоя и затова се налага някои факти да излязат на светло. Да е ясно кой кой е. И какви да са нашите очаквания за завършването на този проект, изглеждащ на този етап като отчаян пиар ход на Терзиев за ретуш на монотонно натрупващите се дефицити на гражданско недоверие.
Преди да започнем с обезпокояващите разкрития, сме длъжни да си припомним непрекъснатата поредица от скандали в управлението на столицата, за да можем да оценим колко е важно новата градинка (парк) в „Младост“ да бъде финализирана в обещаните срокове и качество…
Как се губи доверие, когато нямаш опит, а тези, които имат, ги превръщаш във врагове.
През май 2026 г. започват граждански протести срещу изграждането на 75-метрова сграда (близо 60 000 кв. м разгъната застроена площ), която трябва да се издигне основно върху общинска земя в столичния квартал „Младост“. Инвеститорът, който притежава под 8% от терена, ще получи правото да строи сграда и да задържи 70% от собствеността.
Опозицията в СОС приема доклад на районния кмет Кукурин с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, „Синя София“ и независими на 30 април 2026 г. Против гласуват от ПП-ДБ и „Спаси София“ – партиите, които са издигнали кандидатурата както на Васил Терзиев, така и на районния кмет Кукурин. „Възраждане“ също е против.
На 12 май 2026 г. жители на „Младост“ организират масов протест, блокирайки ключовия бул. „Александър Малинов“. Те настояват за спиране на строежа и оставка на районния кмет Кукурин. Зад проекта прозират задкулисни споразумения и персонални интереси. За кмета на София ситуацията се превърна в сериозен политически капан. Първоначално Терзиев се опита да защити проекта, аргументирайки се, че той е законосъобразен и че икономическият интерес на Общината е защитен. На Общината, но не и на общността. Заедно с Кукурин той неусетно се оказа в нежелан сблъсък срещу ПП-ДБ… Острата реакция на столичани и многохилядните протести го поставиха в ситуация, в която трябваше да симулира активност чрез налагане на вето на решението на Общинския съвет. След отхвърлянето му, в крайна сметка Терзиев понесе негативи и от двете страни – протестиращите го възприеха като недостатъчно категоричен защитник на обществения интерес, а отмяната на ветото му показа управленска немощ пред опозиционното мнозинство в СОС. След окончателното приемане на решението на Столичния общински съвет на 28 май 2026 г., Васил Терзиев отново обърна палачинката и застана зад проекта, което на практика разобличи наложеното от него вето като стандартен пиар ход.
Вместо комуникация – безпрецедентен сблъсък
През лятото последва пореден скандал, свързан с опита за прокарване на нов устройствен план на Борисовата градина. Проектът за ПУП на парк „Борисова градина“ очертава сериозна рамка за бъдещо развитие на инвестиционни намерения в границите на най-стария градски парк в София. Граждански активисти и еколози заявяват публично: „Една от най-големите манипулации, тиражирани от общината, е, че ПУП е нужен, за да се спре разрухата. Като експерти сме длъжни да изясним правния парадокс: ПУП за „регулация и застрояване“ е документът, който дава законно право да се лее бетон. Без него строителството е практически невъзможно.“ Започват протести и вълна от масово гражданско неодобрение…
В тази среда на непрекъснат срив в доверието към Столична община и кмета Терзиев, те трескаво търсят събитие, което да ретушира електоралните щети. Почти всяко начинание е подложено на обществени критики и с основание прераства в скандали.
Поражение, превърнато в манифест на успеха
Да си припомним кризата с отпадъците в София през есента на 2025 г., възникнала поради изтекли договори, забавени нови обществени поръчки и оферти на стойност, значително надвишаваща прогнозната, и не на последно място – заради липсата на таван на цените. Фирмите монополисти се завръщат на бял кон само защото администрацията на Терзиев не управлява процесите ефективно и затъва в обществени обяснения и лозунги, че е в неравна борба с мафията. Неумението да се води тази борба покрива кварталите с тонове неизвозен боклук…
Задкулисие, което никой повече няма да търпи
Скандалите с назначението и последвалото отстраняване на главния архитект на София – арх. Богдана Панайотова. Подкрепената от Васил Терзиев в напълно контролиран конкурс създава силен обществен трус. Оказва се, че Панайотова е в бизнес орбитите на Делян Пеевски от години и става политически неудобна. Веднага след влизане в длъжност тя се противопоставя на реформи, които самият Терзиев иска да прокара. Обявеният на 24 юли 2026 г. конкурс за нов главен архитект бе поредният опит да се легитимира предварително посочен от кмета фигурант. Този път обаче Терзиев се сблъска челно с професионалната гилдия. Камарата на архитектите в България и Съюзът на архитектите в България категорично отказаха да излъчат свои представители в конкурсната комисия. Това доведе до практическо замразяване на конкурса за неопределен период.
За „Златния булевард“ и системните задкулисни игри
Ремонтът на булевард „Александър Стамболийски“ – „Златния булевард“ в София, се превърна в икономически феномен, който трудно може да бъде обяснен с шокиращата цифра от 13 000 евро за линеен метър. И още, и още, и още… За това кой и как е взел тази обществена поръчка.
Но да се върнем към проекта за нов парк в ж.к. „Младост 3“.
Проект „Прекрасно зелено парк-градина, Младост 3“ е на площ от близо 17 декара. Както винаги, става дума за продължение на инициатива на дълго управлявалата партия ГЕРБ.
Процедурата стартира официално със Заповед № РА50-806/04.11.2019 г. на главния архитект на Столична община арх. Здравко Здравков, с която се допуска изработването на проект за Подробен устройствен план. Изготвеният проект е съгласуван с всички ключови експлоатационни дружества, включително „Топлофикация София“ ЕАД, „Улично осветление“ ЕАД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Софийска вода“ АД. След разглеждане и приемане от Общинския експертен съвет по устройство на територията с протокол № ЕСГ-51/08.09.2020 г., проектът е внесен в Столичния общински съвет със специализиран доклад (рег. № СОА21-BK66-3269).
Върховият момент в тази административна фаза настъпва с приемането на Решение № 263 от 20.05.2021 г. на Столичния общински съвет… От гледна точка на прозрачността и гражданското участието, проектът за ПУП е преминал през всички задължителни етапи на публичност. Той е обнародван официално в „Държавен вестник“ (бр. 37 от 21.04.2020 г.), като забележителният факт в случая е, че в законоустановения срок за обжалване не са постъпили никакви възражения от заинтересовани лица.
Екологична рамка, скрининг процедури и опазване на растителността
С официално Решение от 2020 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите – София постановява, че не е необходимо извършването на цялостна процедура по Екологична оценка. Градската администрация по това време на Йорданка Фандъкова, за да избегне какъвто и да е сблъсък с екоактивисти, разпорежда създаването на картотека, идентифицираща дървета, които поради геометричните параметри на новите алеи, подземната инфраструктура или спортните съоръжения попадат в конфликтни зони и се налага да бъдат премахнати. Всяко дърво получава инвентарен номер: № 70, 71, 80, 105, 106, 107 и 132…
За да се неутрализира екологичният дефицит по това време, общината въвежда изключително стриктно компенсаторно условие в съотношение 1:3. Това означава, че за всяко премахнато дърво от посочения списък изпълнителят на проекта е длъжен да засади три нови дървета. Оттогава обаче са минали години и дръвчетата на Фандъкова са станали не само по-големи, но и повече.
Днес от представената визуализация на проекта, колкото и условна да е тя, не могат да се преброят 150 големи дървета. Впрочем, там засега все още си растат дървета, сред които орехи, ябълки, широколистни и иглолистни дървета, които очевидно ще трябва да се изкоренят, за да се осъществи декларираното залесяване. Това ще е престъпление спрямо природата, града и хората…
Според общинското предприятие, което отговаря за стратегическото планиране на Столичната община – „Софияплан“, и тяхната карта „Дърветата в Столична община“, могат ясно да се преброят повече от 130 дървета. Вярно, дърветата не са в паркова среда, но те са там и сме сигурни, че никой не си спомня за каталожни номера. Така че ще следим дали софиянци ще платят, за да се обезлеси едно пространство и след това да се залеси с нови 150 дървета. И въобще какво ще се случи зад оградите на строителната площадка на фирмата „Надежда Ви Строй“ ЕООД.
ПЪРВА КОПКА НА НОВ ПАРК В „МЛАДОСТ 3“
Кой държи лопатата до Терзиев?
„Надежда Ви Строй“ ЕООД
Разказът по-долу е базиран на търговски регистри, съдебни архиви, данни за обществени поръчки и медийни публикации и проследява една класическа траектория на капитала в Източна Европа. Тя започва от бруталното първоначално натрупване, белязано от доказани незаконни дейности, екологични престъпления и тежки съдебни присъди на първото поколение в лицето на бащата Венцислав Йорданов. Преминава през фазата на задължително корпоративно изчистване, ребрандиране и агресивно усвояване на десетки милиони левове от държавни и общински обществени поръчки чрез „Надежда Ви Строй“ ЕООД под ръководството на сина Владимир Йорданов.
Този анализ разбива мита за „новото, необременено поколение бизнесмени“, като разкрива сложната, неразривна симбиоза между наследените бизнес мрежи, държавния бюджет, местната съдебна власт и националния политически инженеринг.
Генезисът на капитала
За да се разберат мащабът, произходът и оперативната логика на ресурсите, с които днес оперира Владимир Йорданов, е абсолютно необходимо да се анализира историята на неговия баща – Венцислав Йорданов Йорданов. Бизнес империята започва своето формиране в началото на 90-те години на миналия век, когато разпадът на държавната планова икономика оставя огромни празнини, бързо запълнени от предприемчиви играчи с нужните контакти. Компанията „Надежда Ви“ е създадена през 1990 г., като първоначално се фокусира върху инфраструктурни проекти, а от 1992 г. разширява дейността си в строителството на жилищни и обществени сгради в София и региона.
Ключовият момент в първоначалното натрупване на капитала обаче настъпва в периода 1994 – 2000 г. Тогава фамилията навлиза мощно във въгледобивната индустрия. Чрез участие в дейността на „Мини открит въгледобив“ АД в град Перник компанията на Йорданов се превръща в системен играч за националната енергийна сигурност на локално ниво. Официалните данни сочат, че те са осигурявали внушителните 80% от въглищата, необходими за функционирането на държавната „Топлофикация Перник“.
Индустриалният грабеж в село Студена
Между януари 2006 г. и декември 2007 г. Венцислав Йорданов, действайки чрез своята фирма на едноличен търговец „Надежда ВИ“, осъществява мащабен, индустриален по своите размери незаконен добив на скална маса.
Тази незаконна дейност е извършвана в землището на село Студена, област Перник, директно върху терени, които са били собственост на държавното по това време пътностроително предприятие „Автомагистрали Хемус“ АД. Мащабите на това престъпление са колосални и изискват сериозна логистична организация, тежка механизация и гарантиран пазар за реализация на откраднатото. Според съдебните и разследващите органи едноличният търговец е изкопал нерегламентирано около 300 000 кубични метра скална маса. Стойността на откраднатия инертен материал е оценена на над 2 милиона лева.
Този нерегламентиран добив не е просто счетоводно или административно нарушение – той води до тежка екологична и социална криза в региона. Дейностите по взривяване, копаене и извозване с тежкотоварни камиони разрушават инфраструктурата и спокойствието в село Студена. Местното население, доведено до отчаяние от бездействието на местните власти, организира многократни протести. Отговорът срещу гражданското недоволство е показателен за методите, с които се е охранявал този бизнес – председателят на местния инициативен комитет, създаден да спре кариерите, е брутално пребит от неустановени и до днес лица. Този акт на физическо насилие хвърля тежката сянка на организираната престъпност върху целия бизнес модел на фамилията Йорданови през онзи период.
Едва след ескалацията на напрежението и медийния отзвук институциите се задействат. Проверки от страна на Министерството на околната среда и водите и националния омбудсман констатират шокираща картина на институционален разпад: от общо 8 функциониращи кариери в региона само 2 се оказват законни…
Съдебната преса
Наказателното преследване срещу Венцислав Йорданов се превръща в едно от знаковите дела в региона, разкриващо както опитите за търговия с влияние, така и крайната тежест на закона, когато общественият натиск стане неудържим.
През февруари 2011 г. съдебната власт нанася съкрушителен удар върху първото поколение на фамилията. Окръжният съд в Перник признава Венцислав Йорданов за виновен и му налага една от най-тежките присъди за подобен род стопански престъпления в новата ни история:
- 10 години лишаване от свобода, които трябва да бъдат изтърпяни при първоначален строг режим.
- Конфискация на една трета (1/3) от имуществото му.
Паралелно с наказателното преследване се задейства и административно-финансовият апарат на държавата. По искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (популярна тогава като комисията „Кушлев“), Пернишкият окръжен съд налага запор върху активи и имущество, собственост на Венцислав Йорданов, на колосалната стойност от 10,8 милиона лева.
Тази десетгодишна ефективна присъда и безпрецедентният запор от близо 11 милиона лева представляват абсолютна екзистенциална заплаха за продължаването на фамилния бизнес. Юридическата и репутационна компрометираност на Венцислав Йорданов и на неговите основни дружества ги прави „токсични“. С такова досие е напълно невъзможно участието в легитимни държавни и общински търгове по Закона за обществените поръчки, от които групата се е издържала. Точно в този исторически момент на сцената излиза синът Владимир Йорданов.
Корпоративно клониране и възходът на Владимир Йорданов
Роден през 1986 г., със завършено висше образование по престижната специалност „Финанси“ във Висшето училище по застраховане и финанси в София, Владимир Венциславов Йорданов е позициониран като идеалния приемник и новото лице на империята. Официалната му, грижливо изградена публична биография твърди, че той има над 20-годишен опит в сферата на строителството.
Проследяването на корпоративната история обаче разкрива точен синхрон между правните проблеми на бащата и бизнес инициативите на сина. Още през август 2008 г., в разгара на скандалите около кариерите в Студена и започващите разследвания, младият Владимир Йорданов (тогава едва 22-годишен) става едноличен собственик и управител на охранителната фирма „Орел Секюрити“ ЕООД. Стратегически ход за осигуряване на независим контрол върху физическата охрана на обектите и техниката на групата, изолиран от евентуални запори върху фирмите на бащата.
Истинското преструктуриране на основния бизнес обаче се случва на 1 октомври 2013 г. Тогава е регистрирано изцяло ново дружество – „Надежда Ви Строй“ ЕООД, на Владимир Йорданов, който е едноличен собственик на капитала и управител.
Името на новата компания е подбрано с изключителна прецизност. То запазва пазарната разпознаваемост на стария, утвърден бранд „Надежда Ви“, създаден през 1990 г., но същевременно конструира напълно нов, правно независим субект. Тази нова фирма няма история на екологични нарушения, нейният собственик няма присъди, и най-важното – върху нея не тегнат запорите на комисията за конфискация на престъпно имущество.
Географският център на корпоративното управление обаче издава неразривната връзка. Новата компания „Надежда Ви Строй“ ЕООД е регистрирана на абсолютно същия адрес като старата, компрометирана фирма на бащата „Надежда Ви“ ЕООД и свързаното дружество „Надежда Ви И Сие“. Този адрес е: гр. София, район Възраждане, ул. „Позитано“ № 15. Тази локация на пъпа на столицата се превръща в своеобразна „черна кутия“ на фамилния бизнес.
Диверсификация и изграждане на бизнес мрежа
Въпреки че „Надежда Ви Строй“ става безспорният флагман на групата за усвояване на държавни средства, Владимир Йорданов методично изгражда широка мрежа от свързани лица и компании, целяща диверсификация на риска и затваряне на производствения цикъл. Анализът на Търговския регистър показва неговото активно участие (като едноличен собственик, съдружник или управител) в общо 13 компании. Финансовите резултати са впечатляващи. Според официалните данни „Надежда Ви Строй“ ЕООД бележи главоломен възход със среден годишен ръст от 319%.
Хранене от държавата: Машината за обществени поръчки
Същинският капитал на „Надежда Ви Строй“ не се генерира на висококонкурентния свободен пазар на частни клиенти, а чрез методично и изключително успешно абониране за държавния и общинските бюджети. Разследването на дейността на фирмата в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) разкрива добре смазана машина за печелене на милиони. За справка: през 2021 г. фирмата поддържа персонал от само 17 служители.
За да заобиколи строгите изисквания на Закона за обществените поръчки (ЗОП) относно необходим предишен оборот и технически опит за мащабни обекти (каквито новосъздадената през 2013 г. фирма логично няма), „Надежда Ви Строй“ често влиза в мощни консорциуми – Обединения по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД). Исторически, като подизпълнител, старото и новото дружество са черпили ресурс от най-стратегическите държавни обекти: изграждането на автомагистрала „Тракия“, автомагистрала „Хемус“, автомагистрала „Струма“ и Северната скоростна тангента на столицата.
През последните години обаче фирмата на Владимир Йорданов директно печели самостоятелни договори като главен изпълнител за ключови общини и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Скандалът „Младост 3“ – Когато екологията срещне минния барон
Най-показателният пример за агресивността на компанията и нейната политико-икономическа симбиоза е проектът за изграждане на дългоочаквания нов парк в столичния квартал „Младост 3“. Общата стойност на инвестицията, осигурена изцяло от бюджета на Столична община, е над 1,3 милиона евро.
Този проект е знаков поради изключително конфликтния контекст на своето реализиране. През същата 2026 година кметът на София Васил Терзиев публично обявява масирана антикорупционна проверка на наследените обществени поръчки. Резултатите са стряскащи: от проверени 24 големи поръчки за общо 204 милиона лева, 21 са обявени за незаконосъобразни. Кметът разпорежда тяхното спиране и рапортува за драстично намаляване с 80% на т.нар. in-house (вътрешни) възлагания.
На фона на това административно „затягане на коланите“ поръчката за парка в „Младост 3“, първоначално обявена още през септември 2024 г., се превръща в съдебно бойно поле. Първоначалният избор на изпълнител е отстранен от съда, тъй като „Надежда Ви Строй“ ЕООД е подала жалба срещу процедурата и агресивно влиза в съдебна битка, която неочаквано печели.
В крайна сметка договорът със Столична община е триумфално подписан на 20 юли 2026 г., а на 1 септември кметът Терзиев лично дава старт на изграждането.
Това демонстрира пълната неспособност или съзнателното нежелание на държавните и общинските филтри по ЗОП да оценяват реалния произход на компаниите изпълнители. Системата гледа единствено представените документи на новото юридическо лице, оставайки сляпа за миналото.
Социално пране: Ротари, елитите и легитимацията
Успешният бизнес в България, особено този, който паразитира върху обществени поръчки, изисква не само финансов ресурс и агресивни адвокати, но и социална легитимация. Необходими са мрежи за неформално влияние, които да осигурят благосклонността на институциите.
Изчистването на имиджа от криминалното минало на фамилията преминава през внимателно планирана интеграция в международно признати неправителствени организации с подчертано елитарен профил. През юли 2020 г. Владимир Йорданов е приет и става член на Управителния съвет на сдружение „Ротари клуб София Триадица“. Година по-късно, през септември 2021 г., той влиза и в ръководството на „Ротаракт клуб София Тангра“.
В българския контекст ложите на Ротари клубовете често служат като ексклузивни платформи за неформални лични контакти. Те предоставят директен, закрит достъп до висши магистрати, кметове, политици, ръководители на държавни агенции и водещи банкери. Това е класическа стратегия за институционална легитимация – създаване на респектабилен публичен образ, ангажиран с филантропия и социални каузи, зад чиято благовидна фасада оперира един безкомпромисен корпоративен субект. Когато собственикът на строителната фирма седи на една маса с хората, които одобряват общинските бюджети или правораздават по обжалванията на поръчките, институционалните бариери тихомълком падат.
Строителният надзор: „Ди Ви Консулт БГ“ на парка в „Младост 3“
„Ди Ви Консулт БГ“ ООД е инженерно-консултантска компания, основана на 18 август 2008 г. със седалище в град Шумен. Фирмата е специализирана в предоставянето на услуги в строителния сектор, като ключовите ѝ дейности включват и оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите и изготвяне на екологични оценки.
Националната програма за енергийна ефективност е сред най-мащабните публични инвестиции в новата история на България.
Картелът на обследващите фирми (2016 – 2023 г.)
Това е официално доказан картел, в който попада и споменатото вече дружество „Ди Ви Консулт БГ“. Десетки инженерингови и консултантски дружества се организират в тайна мрежа за предварително разпределяне на обществените поръчки за конструктивно и енергийно обследване в десетки общини. Схемата: фирмите подават съгласувани оферти с минимални разлики, оттеглят се в полза на предварително избрания победител или си разменят „приятелски“ оферти за осигуряване на кворум. Развръзка: през 2019 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) налага милионни глоби, а през 2023 г. Върховният административен съд окончателно потвърждава наличието на престъпно картелно споразумение.
Скандалът „Златно саниране“: Завишените референтни цени (2015 – 2017 г.)
В първата фаза на програмата правителството отпусна 2 милиарда лева държавен ресурс чрез Българската банка за развитие (ББР), като финансирането бе 100% безвъзмездно за етажните собствености. Ценовият балон: в първите месеци строителните дейности се възлагаха на драстично надути цени, на места до 290 – 300 лв./кв.м (без ДДС). След поредица от медийни разследвания Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) въведе пределни референтни цени, които свалиха стойностите почти двойно. Това повдигна въпроса защо първите стотици блокове бяха финансирани на двойна цена и къде потъна разликата…
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Софиянци плащат двойно – веднъж за унищожаването на жива екосистема и втори път за нейната имитация под формата на градска мебел.
Докато се радваме на новите алеи, трябва да помним: ние плащаме сметката за легитимирането на една империя, построена върху незаконните кариери на село Студена. Гражданската бдителност върху дейността зад оградите на ул. „Позитано“ 15 е въпрос на оцеляване, защото „ремонтът на ремонта“ е просто другото име на системния грабеж.