Случаят „Петрохан-Околчица“ – Институционални зависимости, политически риск и ерозия на публичното доверие
Ивайло Калушев е роден на 14 септември 1974 г.
На 14 септември 2026 г. Българската прокуратура излезе с пресконференция, за да даде отговори на много въпроси, свързани с Калушев и криминалния казус “Петрохан-Околчица”.
Въз основа на експертизата, Ивайло Калушев е недвусмислено определен като префернциален педофил, създател на окултна секта, с пълен контрол върху капсулираната общност.
В медийното пространство, както и от десетки публикации може всеки да се запознае със 100% от съдържанието на изнесените факти и заключения.
В изумяващ синхрон политически активисти от ПП ДБ, почти незабавно започнаха да дават изявления, че това събитие не е дало никаква нова информация и че единствената му цел е да бъде използвано политически. Очевидно установените връзки на Ивайло Калушев с техните партии, считат че са заплаха за тях в предизборната кампания.
Събитието, разбира се, дава нова информация.
Макар че все още липсват ситуационни детайли по отношение на случилото се в Петрохан, общата картина е ясна.
На първо място се изнесе информация какво е отключило хода на тези събития.
Много свидетелски показания, включително и на защитени свидетели, както и много доказателствен материал, включен в експертизата, например, установено е, че в последните дни Калушев е бил заплашван и притискан от родител на 13-14 годишно момиче, с което е имало инцидент в обкръжението на общността. Родителят е заплашвал, че този път няма да му се размине и че ще направи всичко възможно, за да разобличи дейността на Калушев и сектата му в Петрохан. За това никой до този момент не е знаел, а то е от ключово значение, защото разобличаването на тези хора, тяхната природа, начина по който са функционирали, взаимодействието им с политически елит, включително и получаването на институционален чадър, свързан с тяхната дейност в едно публично дело, би довело до непоносима представа за бъдещето на самия Калушев и неговото обкръжение.
Най-вероятно става дума за принуждаване в опит за сексуално насилие над непълнолетно момиче.
Става ясно, че следствието вече разполага с невероятен по обем доказателствен материал, за да излезе със своите заключения категорично.
Успоредно с това се осветли и връзката на един от официалните дарители – кмета на София Васил Терзиев през декриптиран чат, разкриващ задкулисните договорки на кмета с тази престъпна общност.
Пресконференцията се провежда в смисъла експертните заключения, които са систематизиран аналитичен преглед на съдебномедицинските и балистичните находки, генерирани в хода на досъдебните производства по случаите „Петрохан“ и „Околчица“ . Стратегическото значение на тези експертизи се състои в осигуряването на неоспорима доказателствена база, чрез която да бъде реконструирана обективната истина за настъпилите тежки криминални събития.
Критичното мислене допуска една ключова възможност — възможността да си сгрешил. То се изразява в поставянето на легитимни въпроси, проверката на доказателствата и воденето на професионален спор.
Докато критичното мислене използва съмнението, за да стигне до истината чрез факти и доказателства, отказът от реалност използва съмнението като стена, в която се разбива всичко, определяйки го за недостоверно, изкривено и лъжливо.
Ролята на ФБР и Европол
Официално е поискана помощ от ФБР и Европол от страна на Окръжната прокуратура – София. Това е един добър по своя замисъл подход, за да се преодолее натрупаното институционално недоверие към разследването и доказателствения материал. Експертите от ФБР и Европол не могат да бъдат обвинени за пристрастни или политически зависими. Партньорските служби ще покрият частично и желанието на близките за международно разследване.
ФБР (Федерално бюро за разследване): Помощта от американската служба е поискана за извличане и анализ на съдържанието и данните от иззетите електронни устройства и мобилни телефони. (Над 3 терабайта криптирана информация включително видео и аудио записи)
Европол (Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането): Поискано е съдействие за международно изясняване на дейността и пътуванията на шестимата българи извън страната.
Според криминалния журналист Слави Ангелов техническата информация от телефоните може да бъде извлечена и в България. Според него истинският мотив прокуратурата да потърси чуждестранно съдействие е опит да се привлекат независими външни експерти, които да потвърдят събраната от българските разследващи фактология.
Разкодирането на комуникацията на Терзиев и Калушев изважда на светло динамиката на взаимодействие между двамата. Налице е голям обем от доказателствен материал, с който обществото ни тепърва ще се сблъска. Да не забравяме, че Васил Терзиев се кани да управлява София още един мандат, въпреки че е загубил почти напълно подкрепата от своите политически донори. През периода на неговото управление всички в Столична община се сблъскаха с неговия авторитарен характер. Като технократ, идващ от бизнас-средите, той не понася процеса на диалог, свързан с негови решения. За много служители още след първата година става ясно, че ако превъзнасят и хвалят неговата гениална прозорливост и фундаментален авторитет, ще доведе до защита на работното им място. 10 заместник-кмета обаче очевидно не са упражнявали пълноценно правилата за оцеляване и Терзиев ги премахна от административното си обкръжение. Дори политическата партия Спаси София бе отстранена като естествен политически партньор, само защото си позволи да критикува негови решения.
Случаят с Петрохан-Околчица дефинира една слабост в профила на Васил Терзиев: той е лесен за манипулация, стига да попадне в среда, която подкрепя неговия авторитет.
Ваня Григорова (Общински съветник) пише:
„Трудно мога да си представя, че Васил Терзиев не е забелязал какво се случва на Петрохан. […] Там възрастни мъже са отглеждали деца без контакт с родителите им. Формалното образование е било заменено с псевдо-частни училища. Петрохан се е превърнал в символ на разпада на държавността, след като НПО-та изземват функциите на държавата.“
Всичко това превръща управлението на Столицата в напълно непредвидим метеоритен дъжд от скандали. Липсата на политически опит, в комбинация с мания за тотален контрол и неумението да стимулира и поддържа процеси за комуникация, доведоха до много бавно отдалечаване от политическите му донори Спаси София, ПП и ДБ.
Терзиев беше още от самото начало в казуса “Петрохан-Околчица”, като още с първото си изявление от 4 февруари 2026 г. го утвърди и като политически:
Изявление на кмета Васил Терзиев (чрез Facebook профил):
„Познавах ги. Иво, Дечо и Пламен. Лично. […] Те бяха добри, скромно живеещи хора, водещи битка с неравен и често брутален враг. […] Какво точно е довело до трагедията – никой от нас не знае. Но това, което се случва сега, е свинщина. Ако има каквато и да било информация, която подкрепя всички тези ужасни обвинения [за секти или незаконни мрежи], тя трябва да бъде извадена с факти от разследващите органи. Всичко друго е клевета – особено когато се хвърля по адрес на хора, които вече не могат да кажат нито дума в своя защита.“
Днес над 3 терабайта криптирана информация, включително видео и аудио записи от мобилни устройства са част от изследваните материали по делото. Въпросът е какво още се съдържа в тях? Защо се чака? Разследването отчита извършването на 40 огледа, 10 претърсвания и разпити на над 150 свидетели, включително лица с тайна самоличност.
Ето какво четем в един от декриптираните чатове между Ивайло Калушев и Васил Терзиев, в който се споменава сума от 300 000 лв. и се обсъжда охраната на национален парк „Витоша“ от групата на „рейнджърите“ на Калушев! Въпреки, че не се споменава изрично дали средствата, които коментира Калушев са очаквани от Васил Терзиев в качеството му на частен дарител или длъжностно лице. След като той пояснява, че иска „да се пази парк Витоша“, а Ивайло Калушев пише „То е ясно какво. 300 000 няма да стигнат за там (с много просълзени от смях ехидни емотикони), но поне ще е от друг бюджет (отново ехиден емотикон)“ се подразбира, че адресатът е по-скоро столичния кмет. После Терзиев отговаря: „Там има друг бюджет. Аз питам само за идеи и решения“, на което Калушев отговаря „ О… с това нямаш проблем. Въпросът е единствено в това кой ще позволи да се реализират идеите. Но и с това нямай грижи.“…
Така наречения „друг бюджет“ подсказва, че е след направеното частно дарение и става дума най-вероятно за изграждане на хранилка чрез публични и общински средства. Тук впечатлява и самочувствието на Калушев, който успокоява Терзиев, с намек за влиянието му върху хора, които вземат решения в държавата.
На: 12 март 2026 г.
Изявление на Васил Терзиев (Брифинг в Столичен общински съвет):
„Това са мои пари, на които съм си платил данъците. Преценил съм, че искам да ги дам, за да подкрепя някаква кауза. И ако ме питате дали пак бих го направил – да, бих го направил. […] Информацията е предоставена на разследващите. С нея е закупена техника, която всеки може да види на Петрохан. Всичко друго е шум… За моите 250 хиляди лева лични пари, дарени за кауза, бях разпънат на кръст. А за милиарди евро източени обществени средства – тишина.“
От това изявление на Терзиев става ясно, че именно той политизира казуса, изграждайки си защитна стратегия, с която да омаловажи своето участие като дарител. Неколкократно е заявявал, че дарената от него сума е била преведена на частна сметка и че не знае по какъв начин тя е била усвоявана. Самият той не е проявявал ни най-малък интерес от това по какъв начин ще бъдат употребени парите. На въпроси защо е превел парите на частна сметка, а не по сметката на НПО-то, той отговаря – дадоха ми задоволителни за мен причини, за да го направя така.
За да продължим, е задължително да си зададем няколко въпроса:
Как хора, които никога през живота си не са се занимавали с охранителна дейност, изведнъж решават да станат рейнджъри?
Кой ги мотивира и стои зад това решение?
Кой съдейства и финансира начинанието в придобиването на разрешителни за оръжие, техника и транспортни средства, закупуването на самата хижа Петрохан?
Кой позволява закупуването на държавна земя в гората около хижата и то за нищожна сума, много по-ниска от стойността на кемпера, с който са се возили?
Кой издава документ-споразумение от министерството на екологията, за да служи като институционален щит?
Кой позволява регистрацията на неправителствена организация с име „Национална агенция за контрол на защитените територии“?
Как новосъздаденото сдружение, в чието ръководство е Ивайло Калушев, успява само 26 дни след регистрацията си да стигне до рамково споразумение с Министерството на околната среда и водите за охрана и контрол на зоните по „Натура“, подписано лично от тогавашния министър Борислав Сандов?
Кой е планирал да наложи контрол, успоредно с прехвърлянето на значителни държавни средства в разгръщането на рейнджарски патрули из цялата страна?
Това не е някаква поредна конспиративна теория. Отговорите на тези въпроси сглобяват един доказателствено подкрепен разказ и то политически.
Политическите субекти са ясни – ПП ДБ са с презумпцията, че е дошло тяхното време да управляват. В политически кръгове, централи и хижи, се сглобява пъзелът за овладяване на властта. Или забравихме записът, в който откровено се говореше от лидера на ПП “…законно или НЕ”.
Фразата „законно или не“ е на Асен Василев – един от лидерите на политическата партия „Продължаваме промяната“ (ПП).
След изтичането на скандален аудиозапис от Националния съвет на партията през май 2023 г., където се обсъжда как хора от администрацията в държавата и службите за сигурност трябва да бъдат сменени и уволнени „законно или не“, за да се назначат други, одобрени от партийното ръководство. Ивайло Калушев очевидно е одобрен от партийното ръководство, за да се чувства толкова уверен и силен в своята среда и във всички намерения, които е имал.
Не случайно веднага му е било и разписано споразумение с Министерството на Околната среда и водите лично от Борислав Сандов – днес вече привлечен като обвиняем за длъжностно престъпление.
Дата: 18 септември 2026 г.
Изявление на Борислав Сандов:
„…Очаквам да се направи опит да бъда изкупителна жертва в това безсилие на прокуратурата да установи всички факти и обстоятелства. Нямам притеснения за онова, което се е случило с мое участие – подписването на това рамково споразумение.“
А може би господин Сандов, точно това искат да изяснят разследващите – всички факти и обстоятелства. Трябва ли, господин Сандов, да чакаме още година, за да минат не само президентските, но и местните избори, за да научи обществото ни всичко около петроханския кошмар.
Защо беше направена пресконференцията сега? Този въпрос е валиден, колкото и въпросът защо служебното правителство на Андрей Гюров не обели дума за Петрохан. Причините и за двете са ясни.
След разкриването на всички финансови движения ще стане по-ясно и защо кметът на столицата Васил Терзиев е посещавал петроханската хижа на Калушев и е поддържал тесни взаимоотношения с него.
Кой е въвел Терзиев в петроханските схеми? Защо Калушев присъства на откриването на предизборната му кампания и защо му говори на ти? Какво стои зад тази близост в комуникацията? Установено е, че през сметките на Калушев са преминали милиони и впоследствие са напълно занулени. В добрите традиции на конспиративни теории, защо да не допуснем, че Петрохан е хъб за изпиране на пари, свързани с политици и политически партии. Терзиев не превежда пари по лична сметка, за да подкрепи кауза, а за да обезпечи стандарта на живот в сектата. Част от тези пари са използвани за пътуване до Дубай на лидера-лама Иво Калушев с непълнолетен. Каква рейнджърска мисия са изпълнявали там?
Морален и емоционален щит
Човешката емпатия е благороден импулс, но в кризисни ситуации, тя често бива инструментализирана като преграда пред истината. Аргументът „мъртвите не могат да се защитят“ или „той беше добър човек“ създава морално табу.
Трябва обаче да бъдем безмилостно ясни: състраданието не е и не може да бъде забрана за установяване на факти. Криминологията и съдебната медицина не спират работа от уважение към покойника.
„Наши срещу ваши“ и ерозията на истината
Политическата легитимация функционира ли като чадър? За да разберем дълбочината на тази асиметрична епистемология, е достатъчен следният мисловен експеримент:
Представете си, че Ивайло Калушев не беше свързан с хора от градската либерална среда, а беше свързан с Делян Пеевски. Представете си същите контакти, същото институционално доверие, същите дарения и снимки. Колко време щеше да мине, преди да прочетем за „престъпност и зависимости“? Щеше ли тогава някой толкова спокойно да ни обяснява, че контактът с политици не означава съпричастност и че не трябва да политизираме трагедията?
Когато връзката сочи към противника, тя е автоматично доказателство; когато сочи към „нашите“, внезапно се призовава презумпцията за невиновност. Този двоен стандарт затваря цикъла на отричане, където нито един факт не е достатъчен.
Каква е нашата способност да различаваме субективното съмнение от чистата пропаганда на политическа партия от която сме част? Когато отказът от реалност стане норма, сами от жертва на пропаганда се превръщаме в инструмент на пропагандата. Защита на политическа кауза е легитимна само до момента, в който не се превърне в съучастие в прикриване и деформиране на истината, както в случая Поитрохан-Околчица с тежка, системно управлявана престъпна дейност.
Обществото ни очаква последващи експертизи по този казус и изваждането на светло на всички взаимодействия на политическия ни елит с тази окултна секта.