Кой е Борис Милчев в казуса Златен век
Борис Милчев e бивш служител на Столична община в Направление архитектура и градоустройство, смятан за експерт по ЗУТ (закон за устройство на територията), юридически консултант с дългогодишна практика. През годините той е заемал отговорни административни постове. За първи път е уволнен от Иван Костов, когато е заемал длъжността заместник-министър, отговорен за раздържавяването на Строителни войски. Според министъра на вътрешните работи по онова време, Милчев се е намесвал в приватизационни сделки. Второто му уволнение идва след съмнения за корупция и той е отстранен трайно от Столична община, където работи дълги години.
“Експертно” мнение
Наскоро Борис Милчев, в профилa си във Фейсбук отправи обвинения към управлението в Столична община.
Както знаем, кметът на София Васил Терзиев обяви като свой приоритетен ангажимент всички подписи от неговият екип и администрация да преминават през него.
Главният архитект вече има само административна функция.
Борис Милчев като представител на Демократична България и бивш общински съветник от тази партия реши да отправи публични обвинения към градската администрация.
Фокусът му беше заповед на временно-изпълняващия длъжността главен архитект на София Стефан Аспарухов, която за Милчев била недопустима.
Да се спрем върху временно изпълняващия длъжността главен архитект, който е с един неоспорим обществен авторитет. Арх. Стефан Аспарухов е още и доцент доктор, който не само че има опит в заемането на държавни административни постове, но е и част от ПП Продължаваме промяната и избор на кмета на София Васил Терзиев. Арх. Аспарухов е с безупречна репутация и заключенията на човек като Милчев са не просто уронващи неговия престиж, но и откровена политическа атака към него и към кмета.
Сега ще се фокусираме върху изявлението на Милчев във Фейсбук, което безкритично беше ретранслирано от някои медии.
Твърди се, че подписът на временно изпълняващият длъжността главен архитект Стефан Аспарухов, свързан с някакво изменение и допълнение на завършената на груб строеж сграда Златен век бил поставен в административно безвремие. Временно изпълняващите длъжността главен архитект, каквато самата Богдана Панайотова беше 6 месеца, съществуват за да изпълняват вменените им по закон административни задължения в срок и затова получават заплата.
Твърди се е, че някак си набързо е станало това. Наша проверка обаче установи, че административното изчакване е продължило повече от 6 месеца, нещо повече – общината е била осъдена да свърши своята работа. Тук е мястото отново да се уточни, че административния срок по закон е 14-дневен.
Твърди се, че това разрешение и този подпис са от ключово значение за Златен век.
Ние считаме, че те не са от ключово значение, защото след завършване на грубия строеж, сградата е можело да се дострои и без тези проектни изменения. В публикация на инвеститорите от Артекс може ясно да се разчете, че тези изменения вероятно са свързани със създаването на музей в сградата, който сам по себе си разширява обществената значимост и публичната достъпност. Защото това пространство можеха финансово да го реализират чрез продажба на тази значима площ. Въпросът е кой главен архитект на София ще е против създаването на нов столичен музей и с какви аргументи?
Борис Милчев твърди още, че прокуратурата можела да се самосезира. За какво? Къде е тук престъплението? Може би Милчев намира за престъпление това, че никой не му обръща внимание. Той бил казал отдавна, че сградата била незаконна. Казал бил в свое становище, но по време на предизборна кампания, когато няколко партии организираха политически протести пред строящата се сграда. Това и генерира поредица от съдебни дела, които изключително забавиха реализацията на този обект. От дистанция на времето ние намираме, че казусът Златен век е създаден в епицентъра на безпрецедентна политическа употреба. За този период се построиха толкова много сгради, които са с подобни мащаби, че освен политически са възможни и икономически интереси.
Казусът Златен век
Има много документи, които могат да са обект на анализ и са обществено достъпни. Поредица от съдебни дела, различни становища, включително и становища на Борис Милчев, пресконференции и официални изявления на институциите и какви ли не други документи. Да се преминава през изброяване и анализ е абсолютно безсмислено, тъй като българският съд недвусмислено се е произнесъл, както за законността на сградата, така и за валидността на разрешителното за строеж. Всичко, което се е случило през годините, включително и в организирането на граждански протести е свързано с явна политическа употреба на една значима по своите мащаби инвестиция в столицата ни. Висока сграда, която далеч не е единствената, която се строи в Столична община, но която по стечение на обстоятелствата се превръща в удобната жертва. Прескачаме всичко това и се насочваме към последните месеци на Здравко Здравков като главен архитект на София. Сградата Златен век е вече със завършен груб строеж и е вписана в кадастралната карта. Инвеститорите внасят изменение и допълнение на проекта си, който поради изградилата се през годините на скандали административна непоносимост между Здравков и компанията, той не разписва. От съдебно дело, което е образувано по-късно се разбира, че според Здравков, след завършен груб строеж, инвеститорите нямат право да искат изменение и допълнение на проекта си. Това е единственото основание на Здравков за отказ. Въпросът е принципен. Само за ок. половин час търсене в интернет могат да се намерят подобни преработки, подписани включително и от Здравков – на сгради със завършен груб строеж. Затова не е учудващо последвалото решение на по-горна съдебна инстанция, която обявява отказът на Здравков като противозаконен.
Документите, свързани с тази преработка, върнати от съда към главния архитект, временно изпълняващата тази длъжност по това време Богдана Панайотова, отлежават без отговор и подпис повече от 6 месеца. Така че нищо не се случва набързо, защото законоустановеният срок е 14-дневен.
И затова следващият временно изпълняващ длъжността главен архитект ги разписва. През неговия подпис е ясно, че и кметът на Столична община Васил Терзиев иска да сложи край на този безсмислен политически водовъртеж и съдебни дела. В крайна сметка големите инвеститори в София като компанията Артекс инженеринг трябва да работят в една добра среда на комуникация със Столична община през ясни правила в рамките на закона и сроковете, които трябва да спазва градската администрация. И тук е забавният момент, в който се появява един пост на Борис Милчев в социалните мрежи, който поражда няколко безкритични и повърхностни публикации, основавайки се само на неговите твърдения.
Борис Милчев – медийно вдъхновение срещу кмета Терзиев
Медийната инерция се опитва да генерира съдържание чрез Фейсбук публикации, чийто твърдения нито са проверени, нито са преминали през критичен анализ, нито отговарят на някаква истина. Ние разбираме от къде се крие може би коренът на ненавистта на Борис Милчев към инвеститорите на строежа на Златен век, но това е само защото добре познаваме биографията на този човек. В segabg.com, не знаели дали преди подписа вече са били извършени изменения и допълнения. Лесно е да твърдиш, по-трудно е да попиташ… В отговор след тази публикация, базирана на пост на Милчев в социалната мрежа, компанията пише, че са им правени 2 проверки. Очевидно Артекс инженеринг е склонна да отговаря на въпроси на журналисти, и когато на основание на публикации от Фейсбук си решил да пишеш статия, засягаща името на българска компания е добре да потърсиш и тяхната гледна точка. Ако това не го направиш, това превръща публикацията в тенденциозна и необективна. Още повече, че авторите на тази публикация се опират на Фейсбук заключения на дълбоко компрометиран “експерт”.
В статията се казва още, че: “…инвеститорите са успели да прокарат през общината и спорно искане за съществени изменения на проекта, внесени по времето на бившия главен архитект Здравко Здравков.”
Как може едно искане от инвеститор за изменение и допълнение на проект да бъде форматирано като спорно. Всеки инвеститор по закон има право на изменения и допълнения към проектите си, във връзка със своите инвестиционни намерения и това не може да ги определи като спорни.
Върховният административен съд отменя отказа на арх. Здравко Здравков, свързан с това изменение и допълнение, с аргумент, че той е незаконосъобразен, защото съществуват стотици решения в правния мир, свързани с допълнения на обекти, които са със завършен груб строеж.
Дори има сгради, които след влизане в експлоатация получават разрешение за надграждане и дострояване.
Ако журналистите се бяха обърнали и към арх. Аспарухов, щяха да получат информация колко и какви проверки са правени от институциите, за да може той да вземе своето решение. Впрочем той не е можел да вземе никакво друго решение, защото има постановление на български съд по въпроса.
В интерес на столицата ни е, всяка една сграда, която се счита за законна от българските институции и съд да бъде довършена възможно най-бързо.
Защо не вярваме на Борис Милчев
Преди няколко години избухна скандал в Столичния общински съвет, свързан с консултанските услуги на общинския съветник по това време Борис Милчев във връзка с договор, който той е подписал с ИКЕА и Ринг мол.
Този казус силно ни заинтригува именно с текстове, фигуриращи в този договор. Това формира и трайния ни изследователски интерес около личността на Борис Силвесвтриев Милчев и неговата кариера в заемането на отговорни постове в градската администрация и не само. Така се появиха много наши статии като:
СХЕМАТА МЕТРО
ДЮНИТЕ – „ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС“ НА ПЪРВА ЛИНИЯ
ПАРК СТРАНДЖА
Как се правят милиони с общинска заплата
КАК СЕ ПРИДОБИВА СОБСТВЕНОСТ
Всяка една публикация се явяваше като своеобразно стъпало към следваща, защото Милчев особено в ранните години на прехода дори не се е опитвал да прикрива следите на своите съучастия и злоупотреби в схеми, свързани с осребряването на административната си власт. Биографията на Милчев е нагледен пример колко безнаказана може да бъде корупцията в България. Чрез фирмите си, той е изкупувал на територията на Столична община повече от 40 недвижими имота, притежавал е дялови участия в десетки компании, занимаващи се със строителство и инвестиции. Затова, когато Борис Милчев напише пост в социалните мрежи и това породи своеобразна медийна реакция, ние се чувстваме отговорни в споделянето на част от информацията, до която сме достигнали и журналистическите разследвания, които сме правили през годините, с цялата си убеденост, че обществото ни все още се нуждае от разкриване на истината за хората, участвали в прехода на България от ранните години на 90-те до днес.
Отстраняването на Борис Милчев от Столична община става тихомълком след установяването, че една от неговите фирми “Невон”, придобива дял от фирма “Булфелд”, която е в основата на реализацията на МОЛ Парадайс, докато Милчев е началник на отдел “Правен” в Столична община.
Въпросът е как Милчев придобива дял от тази фирма, която е с амбициите не само за строежа на този мол, но и за небостъргачът в Кръстова вада до него, който в момента е в обективите на медиите. Разбира се, че неговото участие не е финансово, защото по това време той е началник на отдел Правен в Столична община.
С какво може един началник на отдел Правен да придобие дял в инвестиционна компания, строяща обект за стотици милиони, ние можем да предположим – това е само лобизъм, ускорено административно обслужване и преразпределяне на корупционни потоци.
Повече за това задълбочено журналистическо разследване може да прочетете ТУК, включително да се запознаете и с документалните следи, които пряко доказват изложените по-горе твърдения.
Нашето вътрешно убеждение е, че юристът Борис Милчев през дългогодишната си кариера е упражнявал схеми в осребряването на административна власт. Той предлага своите юридически услуги през административната власт, която упражнява. В повечето случаи този номер минава, но най-кратката дефиниция, която може да се свърже с тази негова персонална бизнес-инициатива е корупция в особено големи размери.
Един друг случай е придобиването на дялове от компания, която строи затворен комплекс близо до София. Милчев участва в окрупняването и смяната на статут на земята. Повече за това може да прочетете ТУК.
Въпросът е какво се случва с компании, които отказват да ползват неговите юридически услуги. Започват да се пишат доноси от подставени лица, юридически становища през неправителствени организации и дори политически партии, в опит за упражняване на рекет.
Според общинския съветник Карлос Контрера, през последните години се е упражнявал мощен политически и институционален рекет, към компанията, строяща Златен век. Множеството отворени въпроси, които той поставя имат своите ясни и категорични отговори. По стечение на обстоятелствата Артекс се оказаха в епицентъра на добре организирана политическа кампания за премахването на Цветан Цветанов от политическата сцена. В хода на тези събития бяха измислени достатъчно несъстоятелни аргументи, които превърнаха компанията-строител на многоетажната сграда Златен век в обект на политическа злоупотреба. Бяха обвинени в това, че с един апартамент са си “купили” някаква поправка в закона, която е обслужвала техен проект. Само че наша проверка установи, че нарочената поправка в закона е била обнародвана в държавен вестник една година преди Цветанов да направи своята фатална покупка, за която спекулативно се твърди, че била на занижени цени.
Занижени или не е въпрос на безсмислена дискусия, защото липсва първопричината това да е свързано с някакви корупционни взаимоотношения. В крайна сметка тази компания продава хиляди жилища за 30 годишната си история, така както всички компании в София. Публично е известно, че самият Борис Милчев си е купил поне 2 апартамента от Артекс.
Наскоро пък кметът на София си закупи огромен апартамент с тераса и гледка към Витоша от небезизвестната компания Главболгарстрой. Значи ли това, че това обезпечава всички подписи, които Главболгарстрой е получила и ще получи за техни инвестиционни намерения на територията на столицата, където те строят като “луди”. Всъщност Главболгарстрой заема най-голям дял в строителството в София. Въпрос на задълбочено проучване, още повече, че същата компания беше обвързана с корупционни сделки, разследвани от Европейската прокуратура. Същата компания е най-големият строител в Столична община и вече е известно, че след сделката с кмета, Главболгарстрой именно ще е строител на всичките кули на мястото на ИПК Родина, които се свързват с Делян Пеевски. Е, защо това не е в епицентъра на Борис Милчев, а е сграда, която очевидно е законна. Защо това не е в епицентъра на многоуважаемите от нас медии, които са дълбоко развълнувани от един посредствен, изпълнен с многобройни неверни твърдения пост в социалните мрежи.
Въпреки всичко написано по-горе, ние по никакъв начин не твърдим, че Главболгарстрой е компания, която е в корупционни взаимоотношения с управлението на Терзиев, защото това ще е напълно безотговорно и винаги трябва да е подкрепено със задълбочени проучвания и доказателства. Българските инвеститори, които са част от икономическото развитие на тази страна е ненормално да се превръщат в медийна боксова круша в обслужването на едни или други политически интереси, или в създаването на фалшиви новини. Не може компания като Артекс, която е с десетки награди, свързани с архитектура, екология, технологии и качество да е в постоянна медийна употреба. Колко външни инвеститори в областта на строителството дойдоха и си тръгнаха.
Ще дадем още един пример, свързан с консултантът Милчев.
Един от най-ярките примери за това, са и Икеа и Ринг мол. След като е бил техен юридически консултант, договор за което е подписал и в който, може да се прочете, че той е гарантирал, че за около 6 месеца ще успее да предвижи документи и създаде предпоставки метрото на София да достигне до ИКЕА. Само юридическата безкрайна компетентност на Милчев ли може да бъде гаранция за реализацията на подобни обещания, заложени в договор между две страни? Очевидно е, че Милчев е възнамерявал да употреби своето административно влияние с лица, които вече са били в корупционно взаимоотношение с него докато е бил на административна длъжност.
Има няколко причини, поради които изпълнението на този договор не се е осъществило, но те не са толкова интересни в момента. По-интересното е, че когато ИКЕА се отказват от неговите услуги, и той разбира че няма как да изцежда финансови облаги от това, той се обръща изцяло срещу компанията и пише юридическо становище от името на политическа партия, в която се е вклинил.
При шумното отразяване на казуса, свързан със строежа на Златен век, Борис Милчев се появява с поредица от юридически становища срещу компанията и строящата се вече сграда.
Златен век е казусът, който поставя Борис Милчев в нова позиция, с която може да се върне в Столична община и го прави. Той става общински съветник с целият си административен опит, натрупан през годините. В това число и уменията му да осребрява административните си постове чрез лобизъм.
Нескрит е фактът, че Борис Милчев е основният юридически консултант на НИКМИ, които имаха амбицията на построят небостъргач в Стрелбище, който трябваше да бъде поредният след като осъществиха кулите до НДК.
Според Милчев, вместо бързо да влязат в преговори с НИКМИ, главният архитект, кметът и СОС са започнали „поредица от противозаконни действия в неизпълнение на постановеното съдебно решение“.
С това искаме да подчертаем, че миналото и настоящето на Борис Милчев е било обвързано винаги с многомилионни инвестиции и прокарването на инвестиционни намерения. Очевидно компанията Артекс не желае да ползва юридическите му консултации, какво остава на борещия се за “справедливост” Милчев, освен да генерира доколкото му е възможно някакво псевдо-напрежение с разпространението на абсолютни лъжи през негови лични интерпретации.
Тук ще отбележим само, че политическото му присъствие след неуспешния му опит да стане кмет на район Красно село завърши с фиаско. По това време започнаха да излизат в медийното пространство някои биографични подробности, свързани със сделки, в които компаниите му са печелили милиони докато той е заемал високи административни постове, включително и такива, в които той е придобивал имоти непосредствено на морския бряг в периода на приватизация през 1999 г. Самият Милчев като зам. министър е отговарял за раздържавяването на строителни войски, докато придобива на безценица, той и негови приближени фирми имоти на морския бряг.
Областният управител на Варна по това време Добрин Митев е осъден и дори бяга в Нова Зеландия, за да избегне затвор. Въпрос на мащаби. Амбициите и апетитите на Милчев правят рязък завой към територията на столицата. Междувременно той е и уволнен от длъжността зам. министър, но придобива държавен административен пост. И така с години… Той е част от икономическите кръгове, които се сформират около Евгени Бакърджиев и Антоан Николов…
А ето какво мисли изкуственият интелект за казуса Златен век, което няма нужда от коментар…